Решение № 110 от 27.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. ХАСКОВО, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600501067 по описа за 2025 година чл.273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на чл.258 –

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЗАЛЛЕ“ ООД – гр.*** е останал недоволен от Решение № 302 от 08.10.2025 год., постановено по гр.д.

№ 12 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от него против „Грийнлайн кемикълс енд лоджистик“ ЕАД – гр.***, иск за заплащане на сума от 5 378.56 лева, представляваща неустойка за забавено плащане в продължение на единадесет дни на уговореното навло по заявка – договор № *** от 25.03.2025 год., поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „ГРИЙНЛАЙН КЕМИКЪЛС

ЕНД ЛОДЖИСТИК“ ЕАД – гр.*** - оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Залле“ ООД – гр.*** против „Грийнлайн кемикълс енд лоджистик“ ЕАД – гр.***, с 1 искане за присъждане на сума в размер на 5 378.56 лева – неустойка за забавено плащане в продължение на единадесет дни на уговореното навло по Заявка – договор № *** от 25.03.2025 год.

Безспорно по делото е установено, че между страните е съществувало валидно търговско правоотношение, учредено по силата на заявка – договор № *** от 25.03.2025 год., съгласно който ответникът е възложил на ищеца извършването на международен превоз на три автомобила, с дата и час на товарене – 25.03.2025 год. и срок на доставка – един ден. Договореното навло е в общ размер на 2 850 евро, равняващи се на 5 574.12 лева – по 950 евро за автомобил. В т.12 от договора е предвидено, че плащането следва да се извърши в срок до седем календарни дни след доставката на стоката по банков път. Съгласно т.15 от Общите условия, „Плащането на фактурата, издадена от спедитора, се извършва от товародателя в рамките на 15 календарни дни от доставянето на стоката.

Фактурата се изпраща на товародателя по предоставения от него имейл адрес.

При забава в заплащането на фактурата товародателят дължи неустойка в размер на 250 евро на автомобил за всеки ден просрочие“.

Безспорно е и това, че на 26.03.2025 год. е издадена фактура № 468 за сума в размер на 6 688.91 лева, с ДДС /5 574.09 лева без ДДС/. Като начин на плащане е посочено – по банков път.

Страните по делото не спорят и относно това, че на 14.04.2025 год., ответникът е привел по сметка на ищеца сумата по цитираната по-горе фактура, в размер на 6 688.91 лева, представляваща договореното навло.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за неоснователен иска за присъждане на неустойка в претендирания размер от 5 378.56 лева, преценявайки за основателно направеното от ответника възражение за нищожност на неустоечната клауза, обективирана в т.15 от ОУ към заявка – договор № *** от 25.03.2025 год., по следните съображения: Правилно и обосновано първоинстанционният съд е преценил, че неустойката е предвидена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, с единствена цел да облагодетелства кредитора, поради което накърнява добрите нрави и на това основание е нищожна. Съгласно цитираната договорна клауза, размерът на неустойката е определен на 250 евро на автомобил за всеки ден просрочие. С договора е възложено извършване на международен превоз на три автомобила, при което размерът на неустойката за един ден забава се равнява на 750 евро, а за претендирания период от 11 дни – на 8 250 евро, който размер надхвърля приблизително три пъти размера на договореното навло от 2 850 евро. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че неустойката е договорена като мораторна такава, като размерът й надхвърля приблизително 193 пъти размера на законната лихва, с оглед на което следва да се приеме, че тя не цели стимулиране на доброто изпълнение и обезщетяване на вредите, доколкото размерът й е неморално висок.

Наред с изложените по-горе доводи за

2 неоснователност на иска за присъждане на договорна неустойка , поради нищожност на неустоечната клауза, следва да се приеме и следното: От една страна, в т.12 от договора е предвидено, че плащането следва да се извърши в срок до седем календарни дни след доставката на стоката по банков път. От друга страна, в т.15 от Общите условия е предвидено, че плащането на фактурата, издадена от спедитора се извършва от товародателя в рамките на петнадесет календарни дни от доставянето на стоката и след получаване на фактурата, като при забава в плащането товародателят дължи неустойка в размер на 250 евро на автомобил за един ден просрочие. Анализът на посочените две договорни клаузи обосновава извод за това, че вземането за навло става изискуемо след изтичане на седем календарни дни след доставката на стоката, а това за неустойка – след изтичане на петнадесет календарни дни от доставянето на стоката, извършено на 26.03.2025 год., от което следва извода, че вземането за неустойка е станало изискуемо считано от 11.04.2025 год., с изтичане на договорения петнадесет дневен срок от доставянето на стоката. Обстоятелството, че плащането е извършено на 14.04.2025 год., обосновава извод за неоснователност на иска, доколкото допуснатото от ответника неизпълнение е несъществено.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за неоснователност на иска и отхвърляйки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

С оглед изхода на спора, обусловен от неоснователност на въззивната жалба, в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в размер на 2 040 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд, отчитайки за неоснователно възражението за прекомерност, заявено от насрещната страна, предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съгласно която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, равняващо се в случая на 2 000 лева без ДДС.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 302 от 08.10.2025 год., постановено по гр.д. № 1012 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград.

ОСЪЖДА „ЗАЛЛЕ“ ООД, ЕИК 205000127, със седалище и адрес на управление – гр.***, с адрес за призоваване – гр.*** – адвокат К. И. А., да заплати на „ГРИЙНЛАЙН КЕМИКЪЛС ЕНД ЛОДЖИСТИКС“ ЕАД, ЕИК 207159256, със седалище и адрес на управление – гр.***, с адрес на призоваване – гр.*** – адвокат Г. С. К., сумата в размер на 1 3

043.04 /хиляда четиридесет и три евро и четири цента/ евро, равняващи се на 2 040 /две хиляди и четиридесет/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено процесуално представителство пред въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. ХАСКОВО, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600501067 по описа за 2025 година чл.273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на чл.258 –

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ЗАЛЛЕ“ ООД – гр.*** е останал недоволен от Решение № 302 от 08.10.2025 год., постановено по гр.д.

№ 12 / 2025 год. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е отхвърлен предявеният от него против „Грийнлайн кемикълс енд лоджистик“ ЕАД – гр.***, иск за заплащане на сума от 5 378.56 лева, представляваща неустойка за забавено плащане в продължение на единадесет дни на уговореното навло по заявка – договор № *** от 25.03.2025 год., поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи иска.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „ГРИЙНЛАЙН КЕМИКЪЛС

ЕНД ЛОДЖИСТИК“ ЕАД – гр.*** - оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „Залле“ ООД – гр.*** против „Грийнлайн кемикълс енд лоджистик“ ЕАД – гр.***, с 1 искане за присъждане на сума в размер на 5 378.56 лева – неустойка за забавено плащане в продължение на единадесет дни на уговореното навло по Заявка – договор № *** от 25.03.2025 год.

Безспорно по делото е установено, че между страните е съществувало валидно търговско правоотношение, учредено по силата на заявка – договор № *** от 25.03.2025 год., съгласно който ответникът е възложил на ищеца извършването на международен превоз на три автомобила, с дата и час на товарене – 25.03.2025 год. и срок на доставка – един ден. Договореното навло е в общ размер на 2 850 евро, равняващи се на 5 574.12 лева – по 950 евро за автомобил. В т.12 от договора е предвидено, че плащането следва да се извърши в срок до седем календарни дни след доставката на стоката по банков път. Съгласно т.15 от Общите условия, „Плащането на фактурата, издадена от спедитора, се извършва от товародателя в рамките на 15 календарни дни от доставянето на стоката.

Фактурата се изпраща на товародателя по предоставения от него имейл адрес.

При забава в заплащането на фактурата товародателят дължи неустойка в размер на 250 евро на автомобил за всеки ден просрочие“.

Безспорно е и това, че на 26.03.2025 год. е издадена фактура № 468 за сума в размер на 6 688.91 лева, с ДДС /5 574.09 лева без ДДС/. Като начин на плащане е посочено – по банков път.

Страните по делото не спорят и относно това, че на 14.04.2025 год., ответникът е привел по сметка на ищеца сумата по цитираната по-горе фактура, в размер на 6 688.91 лева, представляваща договореното навло.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира за неоснователен иска за присъждане на неустойка в претендирания размер от 5 378.56 лева, преценявайки за основателно направеното от ответника възражение за нищожност на неустоечната клауза, обективирана в т.15 от ОУ към заявка – договор № *** от 25.03.2025 год., по следните съображения: Правилно и обосновано първоинстанционният съд е преценил, че неустойката е предвидена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, с единствена цел да облагодетелства кредитора, поради което накърнява добрите нрави и на това основание е нищожна. Съгласно цитираната договорна клауза, размерът на неустойката е определен на 250 евро на автомобил за всеки ден просрочие. С договора е възложено извършване на международен превоз на три автомобила, при което размерът на неустойката за един ден забава се равнява на 750 евро, а за претендирания период от 11 дни – на 8 250 евро, който размер надхвърля приблизително три пъти размера на договореното навло от 2 850 евро. В подкрепа на изложеното следва да се посочи и това, че неустойката е договорена като мораторна такава, като размерът й надхвърля приблизително 193 пъти размера на законната лихва, с оглед на което следва да се приеме, че тя не цели стимулиране на доброто изпълнение и обезщетяване на вредите, доколкото размерът й е неморално висок.

Наред с изложените по-горе доводи за

2 неоснователност на иска за присъждане на договорна неустойка , поради нищожност на неустоечната клауза, следва да се приеме и следното: От една страна, в т.12 от договора е предвидено, че плащането следва да се извърши в срок до седем календарни дни след доставката на стоката по банков път. От друга страна, в т.15 от Общите условия е предвидено, че плащането на фактурата, издадена от спедитора се извършва от товародателя в рамките на петнадесет календарни дни от доставянето на стоката и след получаване на фактурата, като при забава в плащането товародателят дължи неустойка в размер на 250 евро на автомобил за един ден просрочие. Анализът на посочените две договорни клаузи обосновава извод за това, че вземането за навло става изискуемо след изтичане на седем календарни дни след доставката на стоката, а това за неустойка – след изтичане на петнадесет календарни дни от доставянето на стоката, извършено на 26.03.2025 год., от което следва извода, че вземането за неустойка е станало изискуемо считано от 11.04.2025 год., с изтичане на договорения петнадесет дневен срок от доставянето на стоката. Обстоятелството, че плащането е извършено на 14.04.2025 год., обосновава извод за неоснователност на иска, доколкото допуснатото от ответника неизпълнение е несъществено.