Решение № 343 от 04.02.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 343

Плевен, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - II касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

Членове:

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА

При секретар ИРЕНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА-ДЕКОВА канд № 20257170600971 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 571/12.11.2025г., постановено по а.н.д. № 1833/2025г., Районен съд Плевен, пети наказателен състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 25-0938-002552/10.07.2025г. на Началник група в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Б. Г. М. с [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.15, на основание чл.175, ал.3, предл.2 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Б. Г. М., страна по а.н.д. № 1833/2025г. по описа на Районен съд Плевен.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно съдебният състав е посочил в съдебния си акт, че жалбоподателят е „привел в движение автомобила и потеглил“, докато в акта е вписано „Да я търси“, което представлява непреднамерено действие, извършено поради афект, без цел да се управлява МПС по път с нормален трафик, а посоченото от съдебния състав означава съзнателно управление по смисъла на ЗДвП; не са взети предвид смекчаващите обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието; твърди се, че в 9:00 часа на 24.06.2025г. автомобила е имал табела, тъй като на тази дата е съставен фиш за 20 лв.; излага се, че деянието е породено от афект, при липса на умисъл, т.е. действие по самопомощ за намиране на табелата с регистрационния номер; твърди се приложение в случая на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП като по-лека хипотеза; излага се, че в съдебния акт липса коментар и анализ на писмените и гласни доказателства и обсъждане възможността по чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и на НП, алтернативно прилагане на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично, като поддържа касационната жалба на заявените от него основания. Заявява, че няма имуществени вреди, т.е. вредни последици и застрашаване на безопасността, както и че наличието на една табела е предпоставка за идентификация на превозното средство.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

С оспореното решение въззивният съд приел за установено, че на 24.06.2025г. в 11:20 часа в [населено място], [улица], с посока на движение към [улица], Б. Г. М. като водач управлява лек автомобил „Форд Куриер“ с регистрационен номер [рег. номер] негова собственост, което МПС е регистрирано, но е без предна табела с регистрационен номер. За нарушението на М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3708202 от 24.06.2025г., подписан без възражение. Няма данни по делото М. да е подал възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Във основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът установил по несъмнен и категоричен начин след анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства и въз основа на показанията на разпитаните свидетели и обясненията на наказаното лице, които съдът кредитирал с доверие като обективни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и възпроизвеждащи преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, въззивният съд приел, че то е издадено в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването му, при липса на процесуални нарушения в административнонаказателната фаза на процеса. По отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът приел, че в случая правилно е определен субектът на отговорността, а процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно от административнонаказващия орган и наложеното административно наказание съответства на закона. По възраженията на жалбоподателя изложил, че твърдението му, че табелата е изгубена на 24.06.2025г. се опровергава от даденото от него сведение пред контролните органи, в което е посочено, че е изгубил предната регистрационна табела на 23.06.2025г.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В разглеждания случай, отговорността на Б. Г. М. е ангажирана за това, че на 24.06.2025г. в 11:20 часа като водач управлява лек автомобил „Форд Куриер“ с регистрационен номер [рег. номер] негова собственост, което МПС е регистрирано, но е без предна табела с регистрационен номер.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП допуска по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на тази забрана е обективирано като административно нарушение в санкционната норма на чл.175, ал.3 от ЗДвП (в приложимата редакция), съгласно която се наказват с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водачи, които управляват моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, за наличието на съставомерно от обективна страна деяние е необходимо да бъде установено и доказано, че М. е управлявал МПС, на което едната или и двете регистрационни табели липсват, което пълно доказване в конкретния случай административнонаказващият орган е провел.

От показанията на свидетелите – актосъставител и свидетел по констатиране на нарушението и съставяне на АУАН, както и от обясненията на жалбоподателя по несъмнен начин се установява, че касаторът е управлявал МПС, което е регистрирано, но е без предна табела с регистрационен номер, с което е нарушил правилото на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Фактическото описание на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП. Пред настоящата съдебна инстанция касационният жалбоподател не сочи нови доказателства, които да не са представени пред районния съд и съответно обсъдени при постановяване на решението, и които да водят до нови изводи, различни от тези на решаващия състав.

Наказателното постановление е издадено, а предхождащият го акт за установяване на административно нарушение е съставен от компетентни органи, спазени са сроковете, формата и редът при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл.57 и чл.42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно. От своя страна процесното НП съответства в пълна степен на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН, съдържа достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелства, при които е извършено. За нарушителя не е налице неяснота по отношение на обстоятелството, какво точно нарушение му е вменено, за да се отрази това на ефективното упражняване на правото му на защита.

Основното твърдение пред Районен съд Плевен и поддържано и пред настоящата инстанция е, че табелата е била изгубена на 24.06.2025г. след 09:00 ч. и че касаторът е тръгнал да я търси, при което е бил спрян от контролните органи. Фактът от коя дата процесното МПС е било без предна регистрационна табела (23 или 24 юни 2025г.) е неотносим към вмененото на М. нарушение, след като същият е управлявал собственото му МПС без предна табела по път, отворен за обществено ползване, което не се отрича от наказаното лице.

Противоречат на логиката твърденията на касатора, че управлението на неговото МПС с цел да търси табелата не представлява съзнателно управление по смисъла на ЗДвП. Управлението на МПС не може да се квалифицира като несъзнателно действие, още по-малко като такова, извършено поради афект, но без цел да се управлява МПС по път с нормален трафик. По думите на самия касатор, той е тръгнал с колата да търси табелата, т.е. осъзнавал е, че управлява автомобила без предна регистрационна табела.

Правилно районният съд е приел, че при определяне вида и размера на наказанието в минималния законов размер АНО е отчел тежестта и характера на нарушението, поради което и това възражение на М. е неоснователно. Деянието не се отличава от обикновените нарушения на чл.140, ал.1 от ЗДвП, не са налице и други смекчаващи обстоятелства, т.е. не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

На последно място в случая е неприложима разпоредбата на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, каквото искане е направено в касационната жалба. Тази санкционна разпоредба се прилага в случаите, когато водач управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, но все пак са налични в превозното средство. В случая управляваното от М. МПС изобщо не е имало предна регистрационна табела и правилно в съответствие с доказателствата по преписката АНО е приложил разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.2 от ЗДвП.

По изложените мотиви съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 571/12.11.2025г., постановено по а.н.д. № 1833/2025г. по описа на Районен съд Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Председател:

Членове: