Решение № 84 от 04.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. София, 04.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. П. при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №

20211110171356 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против С. Т. А..

Ищецът твърди, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен на 09.05.2019 г. договор за паричен заем № 3523145, с предоставена парична сума в размер на 1250 лева. Уговорена била договорна лихва в размер на 103.22 лева, поради което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1353.22 лева, платими на 11 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 123.02 лева всяка, като падежът на последната вноска бил на 11.10.2019 г. На основание ЗПК на длъжника е начислена лихва за забава върху непогасената главница за периода от 08.06.2019 г. до 09.12.2021 г. включително, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС лихва за забава не била начислявана за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. По договора длъжникът не бил извършвал плащания.

Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 11.10.2019 г. На 01.12.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, която била съобщена на длъжника с изпращане на уведомително писмо от 10.02.2021 г. чрез „Български пощи“ ЕАД.

С оглед изложеното се моли исковете да се уважат, като се осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми въз основа на договор за паричен заем № 3523145 от 09.05.2019 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца – 1143.81 лева – главница; 86.39 лева – договорна лихва за периода 07.06.2019 г. – 11.10.2019 г., 136.85 лева –представляващи обезщетение за забава за периода от 08.06.2019 г. до датата на подаване заявлението в съда.

1

Претендира се законна лихва от датата на входиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и разноски по исковото производство.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез адв. Д. П.. Оспорват се исковете като неоснователни и недоказани.

Излагат се твърдения за нередовност на исковата молба. Оспорва извършването на твърдяната от ищеца цесия, както и действието на същата, като счита, че Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 16.11.2010 г. е нищожен поради невъзможен предмет. Твърди, че процесният договор за паричен заем е нищожен поради противоречие с императивните правила на ЗПК, тяхното заобикаляне, както и поради противоречието на договора с добрите нрави. В този смисъл поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 22 ЗПК и на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като на ответницата не е предоставен стандартен европейски формуляр при сключването на договора за заем, на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като на заемателя не са предоставени приложимите към процесния договор общи условия, респ. последните не съдържат положен на всяка страница подпис на ответницата.

Излага твърдения за заобикаляне на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и ал. 5 ЗПК поради неправилно посочване на ГПР в договора за заем и уговаряне на задължение за заемателя да предостави допълнително обезпечение на процесния договор, при липса на изпълнение на което се дължи неустойка, което счита за неравноправна клауза и намерение на кредитора да увеличи своята печалба по скрит начин. Допълва, че по този начин общият процент на разходите е над 60 %. Посочва, че годишната възнаградителна лихва в размер на 35 % е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Счита, че предвид неоснователността на главните претенции, недължими се явяват и претендираните с исковата молба суми за заплащане на начислени лихви за забава. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта на производството:

С исковата молба ищецът е поискал ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер на 136.85 лв. за периода от 08.06.2019 г. до датата на подаване заявлението в съда – виж петитума на ИМ. Производството по делото не е по чл.

422 ГПК, поради което на ищеца са дадени указания с определение от 06.08.2022 г. в едноседмичен срок от уведомяването да посочи период /с начална и крайна дата/ на претендираното обезщетение за забава в производството. Препис от определението е връчен на ищеца на 31.08.2022 г. – л.64 като дадените указания не са изпълнени.

С протоколно определение от 18.10.2022 г. е указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването, да посочи период на претендираното обезщетение за забава по 2 производството, а именно до коя дата претендира обезщетение за забава в размер на 136.85лв., както и са указани на ищеца неблагоприятните последици, че при повторно неизпълнение на указанията в срок, исковата молба относно претенция за обезщетение за забава ще бъде върната, а производството в тази му част прекратена. Препис от протокола е изпратен и връчен на ищеца на 26.10.2022 г. – л. 77. Именно с оглед указания от с. з. на 18.10.2022 г. ищецът е внесъл депозит и представил оригинал от договора за кредит.

Въпреки това указанията за посочване на крайна дата на претенцията за обезщетение за забава не са изпълнени.

Ето защо, исковата молба в нередовната й част ще се върне. Оттук и производството следва да се прекрати частично относно претенцията за обезщетение за забава в размер на 136.85 лв. за периода от 08.06.2019 г. до датата на подаване заявлението в съда, поради неизпълнение на дадените указания в нарочния срок за това.

Срещу възраженията в отговора на исковата молба относно редовността на претенцията са изложени мотиви в определението от 18.10.2022 г., които се поддържат от съда.

Ето защо, в останалата си част исковите претенции за редовни и допустими и подлежат на разглеждане по същество:

Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и С. Т. А. е подписан договор за паричен заем № 3523145. „Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. С посочения договор на С. Т. А. е предоставена заемна сума в размер на 1250 лева. В чл. 3 от договора е уговорено, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума. Уговорена е между страните договорна лихва в размер на 103.22 лева, при краен срок на договора – 11.10.2019 г. Общо дължимата сума следвало да бъде платена на 11 равни двуседмични вноски от по 123.02 лв. Съобразно чл. 4, aл. 1 от договора длъжникът се задължил в тридневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора – двама поръчители – физически лица, всяко от което да отговаря на определени в същия член изисквания. При неизпълнение на това задължение се дължала неустойка в размер на 498.08 лв., която е дължима разсрочено на падежната дата на всяко от задълженията по договора съгласно чл.

4, ал. 2 от договора. При забава в плащането се дължало и обезщетение за забава на основание чл. 8, ал. 3.

С полагането на подписа на кредитополучателя се удостоверява, че е получил заетата сума. Положеният подпис има характер на признание за неизгоден факт. Подписът не е оспорен в законоустановения срок. Напротив, по делото е представен оригинал от договора, а в с. з. на 18.10.2022 г. процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не се оспорва истинността на договора за заем – л. 73. Ето защо същият е поставен от 3 ответника и доказва сключването на договора между страните и получаването на сумата.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от 01.12.2019 г. „Изи Асет Мениджмънт“ АД, от една страна в качеството на цедент, е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, от друга страна в качеството на цесионер, вземания, произтичащи от договори за заеми, сключени от продавача. В приложение № 1 от 01.12.2019 г. под № 622 е включено вземане спрямо С. Т. А. по договор № 3523145 с отпусната главница от 1250 лв. и общо дължима сума към датата на цесията – 1851.30 лв.

Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. В представения по делото договор от 16.11.2010 г. страните по договора са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД на вземания, произтичащи от предоставени потребителски кредити, изброени и индивидуализирани във всяко отделно приложение № 1 към договора, срещу покупна цена, която се уговоря в отделен Анекс за всяка отделно Приложение. В приложенията към договора се съдържа конкретна информация за вземанията по всеки отделен договор за кредит, като в приложение № 1 от 01.12.2019 г. е включен и процесният договор за паричен заем. Така, прехвърлените вземания са не само определяеми, но и конкретно определени с оглед приложенията към договора. Няма пречки страните да предвидят уговорка, че покупната цена по договора за цесия ще се определя по всяко отделно Приложение, предвид боря и размера на вземанията, които са предмет на всяко отделно приложение. Няма пречки за прехвърляне на вземания по договор за кредит и преди настъпване на изискуемостта на всичко вноски – виж решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230/2016 г. на I т. о. Освен че вземанията са надлежни индивидуализирани с приложение № 1 към договора за цесия, то към датата на подписване на приложението 01.12.2019 г. е настъпил крайният падеж на договора за заем – т. е. не се касае нито до неиндивидуализирани вземания, нито до бъдещи такива. Длъжникът няма интерес и не разполага с възможност да оспорва действителност на договор за цесия между стария и новия му кредитор, поради липсата на съществено съдържание от договора. В случая непосочването на продажната цена във връзка със закупуването на процесното вземане, не означава липса на задължителни реквизити и безвъзмездност на правоотношението, а политика за конфиденциалност между цедента и ищеца-цесионер. Размерът на покупната цена би могъл да има характер на търговска тайна, касаеща отношенията единствено между цедент и цесионер. Именно поради конфиденциалност и във вр. със ЗЗЛД в приложение № 1 са заличени и данните, касаещи другите длъжници, чиито вземания са предмет на договора за цесия. Възраженията в отговора на исковата молба в тази насока са неоснователни.

Доколкото длъжникът не е страна по транслативната сделка между цедента и цесионера, то, за да породи последната правно си действие спрямо него, в разпоредбите на 4 чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД законодателят е предвидил извършването на допълнително действие – съобщаване на цесията. Съобщението представлява едностранно изявление на стария кредитор /цедент/ или на новия носител на вземанията /цесионер/, упълномощен изрично от цедента, с което до знанието на длъжника се довежда настъпилата промяна в насрещната страна по заемното правоотношение. Като доказателство по делото е представено уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/3523145 /л. 18/, изготвено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и потвърждение от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за извършената цесия, както и пълномощно /л. 17/ от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с което се учредява представителна власт на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведомява длъжниците във вр. с прехвърлени вземания по договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложенията към него. По делото не са ангажирани доказателства за установяване на обстоятелството относно надлежното връчване на ответника на изявлението на цедента и цесионера за извършената цесия. Въпреки това, ответникът следва да се счита за уведомен за настъпилата промяна в кредитора на вземанията по процесния договор за потребителски к р е д и т с получаване на уведомлението заедно с препис от исковата молба, представляващо новонастъпил факт, чието правно значение следва да бъде съобразено в хода на настоящия процес – аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването, поради което получаването на същото като приложение към исковата молба в рамките на съдебното производство по предявен иск за изпълнение на цедираното вземане следва да се приема за надлежно връчване /в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. II т. о., ВКС, решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС, решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ВКС и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС /. Препис от исковата молба е надлежно връчен на ответника на 13.05.2022 г. – л. 33, от която дата същият се счита за уведомен за договора за цесия.