Определение № 1215 от 25.09.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1215 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500745 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от Д. Р. И. чрез адв. Д. М. срещу определение № 364 от 26.06.2025 год. по гр.д. № 111/2025 год. на РС-Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решение № 116 от 27.05.2025 год. по същото дело в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева с ДДС. Счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответникът „Б. Е. Д. К“ ООД оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 111/2025 год. на РС-Сливница е образувано по искова молба на Д. Р. И. от гр. Драгоман срещу „Б. Е. Д. К“ ООД, гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 26,70 лева – платена при липса на основание възнаградителна лихва по договор за кредит № 300806050/22.03.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Представен е договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“ с предмет оказване на правна защита и съдействие по гр.д. № 111/2025 год. на РССливница, като е посочено, че при подписване на договора е заплатена сумата 2000 лева – адвокатско възнаграждение. Приложена е и фактура, удостоверяваща заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС. Преди първото открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е депозирал молба, в която е заявил, че няма да се явява в заседанието; че поддържа исковата молба и няма доказателствени искания; моли съда да уважи изцяло предявения иск и да присъди направените от ищеца разноски, вкл. заплатеното 1 адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. С решение рег. № 116/27.05.2025 год. РС-Сливница е обявил за нищожен договора за потребителски кредит от 22.03.2022 год., сключен между Д. Р. И. и „Б. Е. Д. К“ ООД поради противоречие със закона – чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 26,70 лева – недължимо платена възнаградителна лихва по договора за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 год. до окончателното изплащане, както и 50 лева разноски за заплатена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е постановено на 27.05.2025 год., а молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 10.06.2025 год.

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 22.04.2022 год. на ОСГТК на ВКС "Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства", а според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK съдът следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на договора /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Съдът е длъжен при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно - противоречието с добрите нрави, нищожността и липсата на действие на договора. Специална хипотеза за противоречието с добрите нрави е уредена в чл. 36, ал.

2ЗА, където е постановено, че уговореното адвокатско възнаграждение следва да е справедливо и обосновано. В случая с договора за правна защита и съдействие ищецът Д. И. е упълномощил адв. М. да го представлява по дело с цена на иска 26,70 лева, к а т о е уговорено възнаграждение в размер на 2000 лева, платено изцяло при подписване на договора. Настоящата инстанция намира, че така сключеният договор за правна защита противоречи на добрите нрави и е нищожен /чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. Уговореното адвокатско възнаграждение не е справедливо и обосновано, тъй като надвишава 7 5 пъти цената на иска, поради което договорът за правна защита с адв. М. е нищожен като противоречащ на добрите нрави и не поражда правни последици. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност - приети са единствено писмени доказателства, като делото разгледано в едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства и без 2 явяване на представителите на страните. На съда е служебно известно, че между същите страни са образувани и други дела с предмет прогласяване нищожност на клаузи от процесния договор и връщане на дадени по същия договор суми, като по всеки от така предявените искове в отделни производства е претендирано адвокатско възнаграждение и е присъдено такова, като пълномощникът на страната е получил справедливо възнаграждение за положения труд. Уговореният в настоящото производство адвокатски хонорар в размер на 2200 лева с ДДС вече няма за цел да възмезди труда на адвоката, доколкото тази цел е постигната с изплатеното възнаграждение по другите дела с предмет същия договор за кредит. Ноторно известна е последователната практика на съдилищата в Република България при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК да не допускат чрез уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса. Ето защо, уговореният хонорар, бидейки явно прекомерен, има за цел да увреди насрещната страна, в случай, че тя пропусне срока за възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Очевидно е, че този хонорар вече няма характер на "възнаграждение" и отправеното до съда искане за присъждането му представлява забранена и от Конституцията на РБ злоупотреба с право. Спрямо лицето, срещу което се реализира отговорността за разноски, тежестта трябва да отговаря на всички обективни критерии по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗА, а не само да бъде съобразен материалният интерес, установен в Наредба № 1 от 09.07.2004 год., за да се гарантира принципа на правната сигурност и в неговия материален смисъл. Настоящият състав споделя и практиката на ВКС на РБ /опр. № 174/26.04.21 г. на ВКС по ч.гр.д. № 560/21 г. и др./, според която претенцията за присъждане на разноски в размер, надвишаващ десетки пъти цената на иска представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, тъй като се нарушават границите на упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не следва да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, тъй като претенция за присъждане на разноски в горния размер с оглед ниската цена на иска говори за недобросъвестност и несъобразяване с добрите нрави, което не следва да се толерира.

Липсата на възражение не е пречка съдът да се произнесе по размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в хипотезата на злоупотреба с права. Разноските по делото и в частност адв. възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване за страната, в чиято полза е крайният съдебен акт, респ. за неоснователно обедняване на загубилата страна, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните. Съдът не само не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба и да не допуска необосновано и непропорционално разместване на имуществени блага. Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното определение за неоснователност на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Д. Р. И. чрез адв. М. срещу срещу определение № 364 от 26.06.2025 год. по гр.д. № 111/2025 год. на РС-Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решение № 116 от 27.05.2025 год. по същото дело в частта за разноските, като му бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4