Решение № 1387 от 21.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. Плевен, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20244430102073 по описа за 2024 година

Иск с правно основание иск чл. 410, ал.1 от КЗ.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от *** против ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал.1 от КЗ, за заплащане на сума в размер на 920.96 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска – 15.04.2024г. до окончателното й заплащане. Твърди се, че на 23.10.2023г ищецът сключил имуществена застраховка ***, по силата на която застраховал за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, ***, със срок на действие на застраховката за периода от 00:00 часа на 24.10.2023г. до 23:59 часа на 23.10.2024г., за което е издадена з*** Ищецът твърди, че на 10.11.2023г., в ***, на ***, Н. Х. К. от ***, като водач на застрахования автомобил, е преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от ***, при което са причинени материални щети на застрахования автомобил - увредена предна дясна гума. Сочи, че след реализираното ПТП, автомобилът е могъл да се придвижва на собствен ход, поради което мястото на ПТП не е било посетено от органите на МВР и Протокол за ПТП не е съставен, съгласно чл.6, т.4 от Наредба№1з-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, според която разпоредба не се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не 1 се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Твърди, че съгл. т.6.2. от ОУ към сключената застраховка, при щети настъпили от ПТП или в паркирано състояние, когато съгласно действащата нормативна уредба, компетентните органи не посещават мястото на събитието застрахователят обезщетява до две застрахователни събития в срока на действие на застраховката, довели до щети по външните корпусни детайли, а съгласно т.6.3 за щети по гуми и джанти и декоративните тасове на автомобила, когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното платно, застрахователят може да обезщети до две гуми и/или джанти и/или тасове при представени писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. Сочи, че в случая свидетел на настъпилото ПТП е М. И. К. от ***, чиито обяснения са дадени в Декларация, приложена към щетата. Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие, въз основа на заявление от 10.11.2023г. от Н. Х. К., образувахме з*** по неговия опис, като стойността на щетите по увредените детайли на застрахования автомобил е възлязла на 920.96 лева, която заплатил с преводно нареждане на 08.01.2024г. на лизингополучателя. Твърди, че по този начин и съгл. чл.410, ал.1 т.2 от КЗ, след изплащане на застрахователното обезщетение, е встъпил в правата на застрахования срещу лицето - възложител за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Твърди, че пътят е местен, че съгл. чл.3, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, ответникът е собственик на пътя – публична собственост, че съгл. изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно в най-кратък срок и в случая установената необезопасена и необозначена дупка на пътното платно е представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Твърди, че ответникът не е обезопасил и обозначил е необходимата маркировка препятствието на общинския път, както и че с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени щети на застрахования автомобил. Сочи, че с *** получено от ответника на 27.02.2024г., поканил ответника да му заплати доброволно изплатеното от него застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 920.96 лева, но дължимата сума не е заплатена и до завеждане на иска, което обуславя правния му интерес от завеждане на иска. Претендира разноски. В с.з. на 24.09.2024г. е допуснато 2 намаляване на иска с 0.01лв., като същият се счита предявен за сумата от 920.95лв.

Ответникът – *** оспорва иска по основание и размер, като сочи съвсем различни твърдения от твърденията в исковата молба. Твърди, че не е ясно точното местоположение на неравността и нейните параметри, че неизяснен е въпросът за причинно-следствената връзка с ПТП. Твърди, че липсват доказателства ищецът да е изпълнил всички указания от Глава 4 от своите ОУ. Счита, че в конкретния случай Наредба №1з-41/12.01.2009г. е неприложима, т.к. не е доказано, че автомобилът е бил в състояние да се придвижва на собствен ход. Оспорва описаната от ищеца обстановка като неясна и недоказана. Прави възражение за съпричиняване на вредите от виновното поведение на водача на МПС – несъобразена скорост и невнимание при шофиране. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за установено следното: Видно от *** между *** - от една страна, и ***, с лизингополучател Н. Х. К. - от друга, е било налице валидно сключено застрахователно правоотношение с предмет застраховка „Каско Стандарт” за всички рискове по раздел „Каско”, клауза „Пълно Каско”, ***, със срок на действие на застраховката за периода от 00:00 часа на 24.10.2023г. до 23:59 часа на 23.10.2024г. Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка Каско от 10.11.2023г. по посочената застрахователна полица, на същата дата *** - заявител, от името на ***, управляващ застрахования автомобил, е описал през застрахователя настъпило на 10.11.2023г. ПТП по следния начин: „Движейки се по ***, преминах през голяма дупка на шосето. След няколко десетки метра, сигнализира, че дясна предна гума е с ниско налягане. При проверка установих, че е срязана и спаднала.“. Представени са. Представени са документи - декларация от водача на МПС и от свидетел на ПТП - М. К., снимков материал, опис на претенция от 10.11.2023г., опис-заключение на претенция от 05.01.2024г. с описан един детайл – гума предна дясна ******- за подмяна, доклад по щета със заключение за изплащане на сумата от 920.96лв., преводно нареждане от ищеца за заплащане на лизингополучателя на лекия автомобил на сумата 920.96лв. с дата 08.01.2024г. По делото е приета и регресна покана от ищеца до ответника ***, получена на 27.02.2024г. - за доброволно заплащане на исковата сума. Водачът на автомобила и заявител на щетата - Н. К., е разпитан в съдебно заседание в качеството на свидетел, същият сочи, че помни процесното ПТП – движел се е по улицата на ***, като слизал към центъра, през деня по обедно време, било светло, нормално есенно време, без дъжд. Улицата била двупосочна, в автомобила била неговата съпруга. Посочи, че се 3 движил с невисока скорост, надолу, но не по инерция, минал през една дупка и след малко автомобилът му отчел, че няма налягане в гумата и той спрял и установил, че тя е спукана – била срязана. Наложило се да я смени, представил случая на застрахователя и той му изплатил обезщетение. Посочи, че се е върнал да види коя дупка е, била пълна с нещо като чакъл, била голяма, в началото била дълбока, после от насипания чакъл ставала по-полегата, снимал я е. Заяви, че не е имало знаци, които да му изострят вниманието, че има дупка. Посочи, че не е заобиколил дупката, т.к. имало насрещно движение, не е знаел каква е дълбочината й. ***, посочи, че помни ПТП, не е шофирала тя, а съпруга й, движели се отгоре-надолу по *** и попаднали в дупка, спрели и установили, че гумата на автомобила е спаднала. Посочи, че на отсрещната страна на пътя имало кола. Посочи, че дупката била голяма, виждала се, била дълбока, имало насипани камъни, асфалт и прах вътре в нея, била широка, а около нея имало разрушен асфалт на пътя.

По делото е изготвена съдебно автотехническа и оценъчна експертиза, чието заключение сочи, че при движение ***, по посока от центъра на *** на запад по улицата, същият е преминал през необозначено препятствия - дупка на пътното платно с десните гуми. При това преминаване се уврежда предната дясна гума. При удар на предната дясна гума в острия, вертикален ръб на асфалта, протекторът на гумата се огънал навътре към джантата, като страничната част на гумата, се прещипал между ръба на асфалта и ръба на джантата, като гумата се прекъснала на това място. В настоящия случай, гумата е прекъсната с размер около 1,5 см и разрезът е успореден на ръба на джантата. Това е доказателство, че е възможно разрезът да е от ръба на джантата. Разрезът на гумата е от външната й страна, и това е възможно само при движение със скорост не по-ниска от 40-50 км/час , както и височина на отрезът на асфалта не по-малко от 6-7 см., който да е вертикален. В.л. е посочило, че в случая, увреждането на предната дясна гума е възможно при следните минимални размери на дупката през която преминава:минимална широчина - не по-малка от 350 мм., минимална дължина на дупката - по голяма от диаметъра на гумата / 22“ х 25,4мм = 558,80 мм, според диаметъра на джантата, и 628,80 мм на гумата/, минимална дълбочина на дупката не по- малка от 60 - 70 мм. При тези минимални параметри на дупката върху пътното платно, в момента на преминаването на десните гуми, същите попадат и преминават с целия си размер в същата. Предната дясна гума е поела найголямата част от силата на удара, поради което и щетата е настъпила в нея.

Заключението сочи, че настъпилите щети върху лекия автомобил е възможно да са настъпили вследствие описаното в искането за застрахователно обезщетение и в 4 декларациите на застрахования собственик, както и от установения механизъм на ПТП от експертизата. Вещото лице е констатирало наличие на три дупки в зоната срещу сградата под *** от улица ***, като в с.з. посочи, че за времето, в което е настъпило ПТП и времето, в което то е направило огледа, дупката се е променила и затова има разлика между снимковия материал на свидетеля и на заключението. Крайният извод е, че механизмът на автопроизшествието съответства с настъпилите щети върху лекия автомобил. Дадено е заключение за действителния размер на вредите – 920.95лв. На въпросите на ответника, вещото лице е отговорило, че при огледа си е констатирало три дупки на пътното платно, в близост до десния бордюр, като вляво обикновено има паркирали автомобили, описани са трите дупки, като е посочено, че две от тях – първата и третата, са дълбоки, с остри надлъжни и напречни ръбове.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: За да бъде уважен регресния иск на застрахователя, суброгирал се в правата на застрахования, на осн. чл. 410 ал. 1 от КЗ, е необходимо доказването на няколко предпоставки: 1. Застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. в изпълнение на този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3. отговорност на прекия причинител на вредите, които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина. В случая първите две предпоставки са налице и не са спорни - установи се, че е имало валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобила, по договор за „Пълно каско” за автомобила, като застрахователят, в изпълнение на договора, декларацията на водача, стойността на ремонта въз основа на собствените си изчисления на щетата, е изплатил на собственика стойността на щетите по превозното средство от 920.96лв. От събраните доказателства по делото безпротиворечиво се установява, че на 10.11.2023г., в ***, на ***, водачът на застрахования автомобил - Н. Х. К., е преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно /дупка/, стопанисвано от ***, при което са причинени материални щети на застрахования автомобил - увредена предна дясна гума. На основание чл. 8 във вр. чл. 31 от ЗП, този път е собственост на *** и поддръжката му следва да се осъществява от общината. Съдът намира, че по делото се доказа датата на ПТП – както от писмените изявления на водача до застрахователя, така и от свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира. Съдът намира, че по делото се доказа наличието на неравности на пътното платно /дупки/ - отново от свидетелските показания, от снимковия материал, приложен към щетата на ищеца, от снимковия материал, изготвен при изследването на вещото лице по САТЕ, като по този начин е доказан и механизма на осъществяване на ПТП във връзка с преминаването 5 през такива неравности. С оглед последователното и непротиворечиво във времето обяснение от страна на управляващия лекия автомобил, както и на свидетеля – очевидец на произшествието, и липсата на заинтересованост от изхода на делото на тези свидетели, съдът изцяло възприема тяхното описание на механизма на ПТП, и приема, че при тези неравности на пътното платно, водачът няма вина за настъпването му. Посочената скорост от заключението, при която е възможно да настъпят вредите от 40-50 км/час, е разрешена за движение в градски условия, не се доказа по делото, че водачът се е движил с по-висока скорост. Посоченото от двамата свидетели, че дупката е била видима, голяма и е била възприета от тях, не може да е основание съдът да приеме съпричиняване, доколкото и двамата свидетели посочиха, че е имало автомобил в насрещното движение, с който са се разминавали и не е имало обозначение, че на пътя има неравности. Ответникът от своя страна не доказа, че е обозначил препятствието на пътя. Следва да бъде отбелязано, че месеци след ПТП, след като на 27.02.2024г. ответникът е бил уведомен за него чрез регресната покана, дупките са били констатирани като все още съществуващи от вещото лице по назначената САТЕ, въпреки че са били видоизменени с времето – т.е. ответникът не е и направил опит да ги премахне. Съдът кредитира и представените доказателства за констатираните вреди по Опис-заключението на ищеца, потвърдени и от оценъчната част на съдебната експертиза. При така установеното, съдът намира, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана, доколкото чл.31 от ЗП, разпорежда, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините; разпоредбата на чл.3 от ЗДвП, сочи, че лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване; а изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП,сочи, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.