Определение № 153 от 10.04.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Смолян, 10.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 512/08.03.2024г. от Л. В. Д. и Р. В. Д. чрез пълномощника им адв. Ж.Й. от САК, със съдебен адрес: гр.С. 1700, кв.“В.“,ул."21-ви Век" №36 б,ап.39, срещу Определение №36/20.02.2024г., постановено по гр.д.№292/2023г.по описа на Районен съд-З.. Излагат се доводи, че с отговора на исковата молба на основание чл.119,ал.4 от ГПК са направили възражение за неподсъдност на делото на З.ския районен съд и изпращането му по подсъдност на Районен съд-С., тъй като Л. Д.-от 01.06.2021г. и до момента , а Р. Д.-от 01.10.2020г. и до настоящия момент живеят и са регистрирали настоящ адрес в гр.Лудвигсхафен на Рейн, ул.“А.“ № 28 , във Федерална република Германия, поради което от три години не пребивават на регистрирания в България постоянен и настоящ адрес в гр.З., ул.Б.“ № 182,ет.7,ап.32. Неоснователно съдът се е позовал на чл.47,ал.1 от ГПК и е връчил преписи от исковите молби на адрес с.Д., общ.Н., на който адрес ответниците не са регистрирани. Районният съд не е съобразил, че в случая са налице предпоставките на чл.107,ал.2 от ГПК, като е изложил неотносими и противоречиви на императивните норми на ГПК мотиви. Моли да бъде отменено обжалваното определение в частта му, с която е оставено без уважение искането за прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд-С..

В частната жалба се поддържат оплаквания и неправилност на обжалваното определение в частта му, с която са допуснати свидетелски показания по реда на чл.164,ал.1,т.3,предл.ІІІ във вр. с ал.2 от ГПК, въпреки че с отговора на исковата молба ответниците изрично са заявили, че не дават съгласие да се допуснат свидетелски показания.

Съдът е допуснал и поисканото от ищцата призоваване на ответниците да се явят в съдебно заседание, за да отговорят на поставени по реда на чл.176,ал.1 от ГПК въпроси, въпреки направеното от ответниците възражение, че не дават съгласие за допускане на свидетелски показания, като не са изложени мотиви.

В обжалваното определение съдът не се е произнесъл по възражението за недопустимост на исковата молба по отношение на ответника Р. Д., който към момента на твърдяното от ищцата 1 сключване на неформален договор за заем на 14.08.2018г. е бил непълнолетен и е могъл да извършва правни действия само със съгласието на родител, каквито твърдения не се съдържат в исковата молба. Видно от приложения по делото нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата сделката е сключена със съгласието на законния му представител-неговата майка Е.В. Д.. При наличието на порок във волята в отговора на исковата молба на основание чл.32,ал.3 от ЗЗД е направено възражение и е поискано прогласяване на унищожаемост на договора за заем по отношение на Р. Д., по което съдът не се е произнесъл. Молят да бъде отменено обжалваното определение като неправилно и производството по делото бъде прекратено и същото изпратено по подсъдност на Районен съд-С., а при условията на евентуалност да бъде прогласен за унищожаем устен Договор за паричен заем от 14.08.2018г. спрямо Р. Д., да бъде отменено допускането на свидетелски показания при изрично изразено несъгласие от ответниците по чл. 164 ,ал.2въввр. с ал.1,т.3,предл.ІІІ от ГПК. Молят да бъдат приети представените към частната жалба писмени доказателства, подробно описани в жалбата.

В отговора на частната жалба се оспорва същата като неоснователна. Счита се за неоснователно оплакването, за неподсъдност на делото на З.ския районен съд, тъй като ответниците са с постоянен и настоящ адрес в гр. З. и лично на 22.12.2023г. са получили преписи от исковата молба на територията на Р. България в с. Д., общ. Н.,т.е те са пребивавали на територията на България. Към датата на подаването на исковата молба ответниците не са имали пълномощник в лицето на адв. Ж.Й. от САК, направил възражението за неподсъдност на делото от Районен съд З., като това се установява от представените по делото ДПЗС от 29.12.2023 г. Дори да се приеме, че ответниците не живеят в Р. България на постоянния си адрес, към завеждане на иска не са имали пълномощник в страната. Упълномощаването на адв. Ж.Й. да ги представлява в един по-късен момент, е промяна по смисъла на чл. 120 от ГПК, че измененията във фактическите обстоятелства обуславящи местната подсъдност, след завеждане на исковата молба, не са основание за препращане на делото, в който смисъл е и съдебната практика. Правилни са изводите на районния съд, че не са налице основания за изпращане делото по подсъдност на друг съд. По силата на чл. 47, ал. 1 , изр. последно от ГПК връчителят не следва да прилага описаното правило в ал. 1, когато констатира, че ответникът не живее на адреса. Връчителят е събрал данни за установен друг адрес, в случая е с. Д., общ. Н., на който адресатите лично са получи книжата.

Ответниците са упълномощили адв. Ж.Й., който е посочил и съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа. Оспорва се и възражението за недопустимост на гласни доказателства.

Определението, в частта му относно допускането или недопускането на доказателства не подлежи на обжалване и в тази част жалбата е недопустима. В тази си част жалбата е и неоснователна,тъй като когато такъв договор е сключен между роднини, няма ограничение за установяването на договора със свидетелски показания от една страна (чл. 164, ал. 1 т. 3, предл.ІІІ от ГПК), а от друга- няма процесуално изискване за даване на изрично съгласие от насрещната страна за разпита на такива свидетели.Законодателят е създал изключително облекчена процедура по установяване сключването на договор, когато страни по него са роднини-в случая роднини по права линия от втора степен.Моли да бъде оставена без уважение жалбата и понтвърдено обжалваното определение.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт по реда на чл.121 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

2

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

От направената от съда служебна справка в НБД-„Население“ се установява, че и двамата ответници са с регистриран постоянен и настоящ адрес в гр.З., ул.Б.“ № 182,ет.7,ап.32. На този адрес не са намерени за връчване на съдебни книжа.По данни на баба им К. Д. се намират в с.Д., общ.Н. при семейство В.Н.Х.. С резолюция от 19.12.2023г. първоинстанционният съд е разпоредил да се призоват на посочения адрес в с.Д.. На 22.12.2023г. на адрес: с.Д., общ.Н. ответниците са получили лично преписи от исковата молба с приложенията към нея и указания за отговор в едномесечен срок. В представения от тях отвор на исковата молба, чрез пълномощника им адв. Ж.Й., са направили възражение за неподсъдност на делото на Районен съд- З. на основание чл.107,ал.2 от ГПК, като са приложили Удостоверения за адресна регистрация по чл.18,ал.2 от Федералния закон за гражданската регистрация на Федерална република Германия, в легализиран превод от Агенция за преводи “Корадо“ ЕООД , от които се установява, че Л. В. Д. е регистриран на адрес: гр.Лудвигсхафен на Рейн, “А.“ № 28 от 01.06.2021г., а Р. В. Д. е регистриран на същия адрес от 01.10.2020г. От направената от съда справка по Наредба № 14/18.11.2009г. се установява, че и двамата ответници имат регистриран настоящ адрес в Германия. От представеното удостоверение за постоянен адрес на адв. Ж.С.Й. е видно, че е регистриран с постоянен адрес в гр.С., общ.Столична, кв.В.,ул.“21-ви век“ № 36Б,ет.5,ап.39 от 12.08.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.107,ал.1 от ГПК иск срещу лице с неизвестен адрес се предявява по постоянния адрес на неговия пълномощник или представител, а ако няма такъв-по постоянния адрес на ищеца, а съгласно ал.2, правилата на ал.1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес.

При така установено въззивният съд счита, че неправилно районният съд е оставил без уважение искането на ответниците за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд-С., като е приел, че връчителят е събрал данни за друг адрес, на който ответниците са получили лично съдебните книжа. Посочения „друг адрес“ в с.Д., общ.Н. не нито постоянния, нито настоящ адрес на ответниците. На този адрес те са гостували на баба си и дядо си за Коледните празници. Същите са представили доказателства, че живеят постоянно в Германия и са регистрирали там настоящ адрес от 01.10.2020г. за Р. Д. и от01.06.2021г. за Л. Д.. Следователно налице е хипотезата на чл.107,ал.2 от ГПК и компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд-С., където е постоянния адрес на техния пълномощник адв.Ж.Й.. Неоснователно е възражението в отговора, че към момента на предявяване на иска в съда на 11.12.2023г. ответниците не са имали пълномощник, тъй като от представените Договори за правна защита и съдействие е видно, че са сключени на 29.11.2023г. и съгласно разпоредбата на чл.120 от ГПК настъпилите след подаването на исковата молба промени във фактическите обстоятелства, обуславящи местната подсъдност не са основание за препращане на делото.

По делото са представени два броя Генерално адвокатско пълномощно от 23.08.2023г.(от преди завеждане на иска), с които ответниците са упълномощили адв.Ж.Й. да ги представлява и/или защитава пред всички Съдилища в Република България, по всякакви граждански, административни или наказателни дела във всяко процесуално качество на ищец, ответник, подсъдим, свидетел и др., както и да изготвя, подписва и подава всякакви молби, заявления, жалби, отговори на молби,декларации и други относими документи по образувани, висящи или приключили граждански, наказателни или административни съдебни производства във всички съдебни инстанции във всяко процесуално качество на упълномощителя, както и да води дела до приключването им във всички съдебни инстанции, включително и с правата да признава или да 3 прави искания към насрещната страна, да се отказва или да оттегля искания или да ги намалява, изменя, да сключва спогодби и /или да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.

Следователно към момента на завеждане на иска в съда ответниците не живеят на постоянния си адрес в Република България, а постоянно пребивават на регистриран настоящ адрес във Федерална република Германия и имат упълномощен пълномощник, който да ги представлява, поради което е налице хипотезата на чл.107,ал.2 от ГПК и местно компетентен да разгледа предявения иск е Районен съд-С., където е постоянния адрес на пълномощника им адв.Йолов, поради което обжалваното определение ще следва да бъде отменено и делото ще следва да бъде изпратено на определения местно компетентен съд-Районен съд –С..

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 36/20.02.2024г., постановено по гр.д.№ 292/2023г. по описа на Районен съд-З., в частта му с която първоинстанционния съд е отхвърлил възражението на ответниците Р. В. Д. с ЕГН ********** и Л. В. Д. с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.Ж.Й. от САК за неподсъдност на делото на Районен съд – З..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 292/2023г. по описа на Районен съд-З..

ОПРЕДЕЛЯ РАЙОНЕН СЪД – С. за местно компетентен да разгледа спора между страните.

ДЕЛОТО да се изпрати за разглеждане на местно компетентния съд Районен съд – С..

ПРЕПИС от определението да се изпрати на Районен съд-З. за сведение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4