Определение № 2391 от 26.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2391 гр. Бургас, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501166 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба от Д. Д. С. от гр. П., ул. С. № *, ет. * – жилищен, ап. * и съдебен адрес – гр. Бургас, ул. Цар Асен № 26 – адвокат Илиана Мелконян против Определение № 275 от 07.06.2024г., постановено по гр. дело № 309/2024г. по описа на Районен съд – Поморие, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Кърджали.

С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Поморие зa продължаване на съдопроизводствените действия, тъй като този съд е компетентен да разгледа делото и да се произнесе по спора по правилата на местната подсъдност. В частната жалба се посочва, че към датата на депозиране на исковата молба и към момента на депозиране на частната жалба постоянното местоживеене на детето е в гр. П..

Производството е по реда на чл. 121 от ГПК.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Поморие е образувано въз 1 основа на предявен иск от Д. Д. С. от гр. П. против М. П. П., с който се претендира да бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете – Г. Д. С. на него, да бъде определено местоживеенето на Г.

С. при него, да бъде определен режим на лични контакти на детето с неговата майка – М. П., както и да бъде осъдена М. П. да заплаща ежемесечна издръжка на своето дете – Г. С..

В исковата молба се посочва, че Д. С. и М. П. са живели съвместно нямат сключен граждански брак и имат родено дете – Г. Д. С. на ****г.

Посочва се, че от известно време след раждането на детето им между тях са започнали да се зараждат конфликти, които са зачестили и през месец октомври – 2023г. М. П. е напуснала жилището, в което са живели заедно с детето Г.. Посочва се, че М. заедно с детето се е установила да живее в гр. К.

Към исковата молба е представено и Удостоверение за раждане от 16.05.2024г., изд. от Община Бургас, от което е видно, че детето Г. Д. С. е родена на *******г. от майка – М. П. П. и от баща – Д. Д. С..

След получаване на исковата молба – Районен съд – Поморие с Определение № 275/07.06.2024г., постановено по гр. дело № 309/2024г. по описа на Районен съд – Поморие прекратява производството по делото и изпраща делото по подсъдност на Районен съд – Кърджали. В своите мотиви съдът е посочил, че местоживеенето и съответно – настоящия адрес на детето съвпадат с фактическото му пребиваване и това сочи, че то живее при своята майка в гр. К. Съдът е приел, че на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК делото следва да се изпрати по компетентност на Районен съд – Кърджали, а образуваното дело пред Районен съд – Поморие да се прекрати.

На основание чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс .

На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и 2 издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144. Решението може да се обжалва по общия ред.

На основание чл. 118, ал. 2 от ГПК ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

В настоящото производство – с частната жалба е представено и Удостоверение за настоящ адрес, издадено на 19.06.2024г. от Община Поморие, от което е видно, че от дата – 11.07.2022г. настоящият адрес на детето – Г. Д. С. е в гр. П..

В частната жалба изрично се посочва и обстоятелството, че от датата на подаване на исковата молба пред Районен съд – Поморие и към датата на подаване на частната жалба – 26.06.2024г. местоживеенето на детето е в гр. П. и детето се отглежда от неговия баща.

Действително – с оглед трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена и в Определение № 4138/19.09.2024г., постановено по гр.

3417/2024г. по описа на ВКС на РБ се приема, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяване на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, в който смисъл следва да се тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. ВКС на РБ в своите мотиви приема, че при спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на децата, а това е мястото, където е тяхната обичайна среда на живот. Временното отсъствие на децата от това място не означава смяна на пребиваването им, нито отвеждане от обичайното местопребиваване на единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където те са отведени. В своите мотиви, изразени в Определение № 3192/24.06.2024г., постановено по частно гр. дело № 2298/2024г. по описа на ВКС на РБ, съдът приема, че за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 3

СК, а това е не просто мястото, в което се намира, а мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори, и продължителността, редовността, условията и причините за престоя, както и причините за преместването, а временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му.

В конкретния случай – за да направи своя извод, че местопребиваването на детето е в гр. К. да прекрати образуваното производство пред себе си и да изпрати делото за разглеждане по правилата на местната подсъдност пред Районен съд – Кърджали, първоинстанционният съд е взел само и единствено твърденията, изложени в исковата молба, не е извършил самостоятелна проверка на изложените обстоятелства и не е събрал абсолютно никакви доказателства дали действително именно в този град е установено фактическото местопребиваване на детето - Г. С.. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съдът не е събрал и данни относно твърденията на ищеца, че майката заедно с детето е напуснала гр. Поморие и се е установила да живее заедно с детето в гр. К. Налице е и противоречие в твърденията на бащата, че детето към момента на депозиране на исковата молба и към момента на депозиране на частната жалба живее в гр. П. и се отглежда от него и не става ясно по какъв начин е станало това, при положение, че се твърди в исковата молба, че майката заедно с детето е заживяла в гр. К.– това са обстоятелства, които съдът е следвало да изясни преди да приеме, че не е местнокомпетентен да разгледа спора, да прекрати производството по делото пред себе си и да го изпрати за разглеждане пред друг съд.

В този смисъл, настоящата инстанция намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи безпротиворечив извод, че фактическото местопребиваване на детето е в гр. К. преместването на детето да е трайно – по делото няма данни да е променен неговия настоящ адрес, няма данни за детето да е избран личен лекар на територията на гр. К.. В този смисъл – настоящата инстанция намира, че определението, с което Районен съд – Поморие е изпратил делото за разглеждане от Районен съд – Кърджали е необосновано, не е подкрепено от събраните по делото доказателства и следва да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд – Поморие за 4 продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед приетото в т. 9, буква „в“ от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид обстоятелството, че не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 275 от 07.06.2024г., постановено по гр. дело № 309/2024г. по описа на Районен съд – Поморие.

ВРЪЩА гр. дело № 309/2024г. по описа на Районен съд – Поморие за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5