Решение № 100 от 06.02.2014, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

06.02.2014

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Х

Районен съд – Дупница състав

28 ноември

2013 на Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица Кечева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н А Х

649

2013 дело № по описа за година.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 2987/2012г., от 06.08.2012г.,на Началника на РУП Дупница, на Б.В.П. с ЕГН:**********,с постоянен адрес ***, е наложено административно наказание “глоба”, в размер 300 /триста/ лв., на основание чл.177, ал.1, т.2,предл.,1 от ЗДвП, за нарушение по чл.150 от ЗДвП, за това, че на 27.07.2012 г., около 12.40 часа, на път 1 клас, № Е79, км. 336+400, движейки се в посока гр.София, като водач на МПС – лек, с рег. №ВК501СХ, управлявал МПС,когато бил спрян за рутинна проверка от страна на служители на въззиваемата страна които по това време изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението.При направената проверка на водача, било установено, че същия не представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС.За констатираното нарушение на жалбоподателя,бил съставен АУАН№ 2987 от 27.07.2012г., и като нарушена разпоредба била посочена-чл.150 от ЗДвП.Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Б.В.П. в която се оспорва законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, както от процесуална, така и от материално-правна страна. Моли се наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

По време на съдебното производство по делото жалбоподателя се явява,лично, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по съображения посочени в същата.

Въззиваемата страна,редовно призована не изпраща представител.

Дупнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На

27.07.2012 г., около 12.40 часа, на път 1 клас, № Е79, км. 336+400, движейки се в посока гр.София, като водач на МПС – лек, с рег. №ВК501СХ, управлявал МПС,когато бил спрян за рутинна проверка от страна на служители на въззиваемата страна които по това време изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението.При направената проверка на водача, било установено, че същия не представил на контролните органи свидетелство за управление на МПС.За констатираното нарушение на жалбоподателя,бил съставен АУАН№ 2987 от 27.07.2012г., и като нарушена разпоредба била посочена-чл.150 от ЗДвП.Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП.

Въз основа на тези констатации, на място срещу жалбоподателя било образувано административно наказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №2987 от 27.07.2012г., като актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

При съставяне на акта соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения срещу констатацията за нарушение в съдържанието му.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от негова страна не постъпили допълнителни писмени възражения.

На

06.08.2012 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл.177, ал.1, т.2,предл.1 от ЗДвП-

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: съставеният АУАН № №2987 от 27.07.2012г., ,показанията на разпитания по време на съдебното следствие свидетел,и останалите писмени доказателства по делото.

Събраните писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото обстоятелства.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и сами по себе си опорочаващи законосъобразността на обжалвания акт.

Съображенията са следните:

На първо място, в акта и в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, съобразно изискването в чл.

42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от