Решение № 2270 от 02.12.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 2270 гр. Пловдив, 02 декември 2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2252 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.А.В., против Решение № 2153-15-228/19.07.2022 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, в частта по т. 1, с която е потвърдено Разпореждане №

РЖ-5-15-01145240/09.06.2022 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част и се иска неговата отмяна от съда. В тази връзка, жалбоподателят сочи, че дружеството не е извършило незаконосъобразен разход, който да ощетява бюджета на ДОО съответно неправилно е ангажирана отговорност му като осигурител в правоотношение, в което не е страна. Счита, че при наличие на неоснователно получени обезщетения от ДОО, същите следва да се събират от получателя, а не от осигурителя. Твърди, че не е негова отговорност да следи дали служителите, представили болнични листове пред него, пребивават на територията на страната в периода на временна неработоспособност. Оспорва се твърдението, че „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД неправилно е декларирало, че към датата на настъпване на временната неработоспособност, Г.М. е осигурена за съответния риск, тъй като НОИ е бил наясно с този факт и е отказал изплащане на първия представен болничен лист. Сочи, че остава неясно защо контролният орган приема, че Г.М. не е осъществявала трудова дейност към момента на възникване на временната й неработоспособност и че тя не е осигурено лице по смисъл на КСО. Според жалбоподателя от събраните документи и цитирани правни норми не се установява еднозначно защо административният орган приема, че щетите на ДОО от така извършените разходи са причинени от дружеството и по какъв начин. Счита, че за да бъде приложена разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО, следва не само да е настъпил вредоносен резултат, но и същият да е произтекъл от противоправното поведение на дееца като причинната връзка между тях не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. Все в тази насока е посочено, че след като административният орган не е изпълнил задължението си за преценка на фактите и правото на парично обезщетение съобразно всички предоставени му данни и тези, до които има служебен достъп, именно неизпълнението на контролните му функции е основният фактор, обусловил неправомерно плащане на парично обезщетение и настъпилата щете, а не поведението на осигурителя.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения се излагат в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Със Заповед №

ЗР-5-15-01127023/11.05.2022 г. на Ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 107 от КСО и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, ЕИК *********. Същата е приключила със съставяне на ревизионен акт за начет на основание чл. 110, ал. 1 от КСО с № РА-5-15-01132928/18.05.2022 г. за причинени щети на ДОО, в размер на 9444.55 лв., от които 7330.19 лв. главница и 2114.36 лв. лихва, начислена до датата на издаване на ревизионния акт за начет, в обстоятелствената част на който са изложени следните констатации:

В хода на извършената ревизия е установено, че в ТП на НОИ - Пловдив, от осигурителя „ПРОФИТО

НАВ“ ЕООД, за Г.Е.М., са представени Удостоверения по образец, съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и приложение № 10 към чл. 9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни, относно правото на парично обезщетение към следните болнични листове и Заявление-декларация:

- № Е20181506889, с период на временна неработоспособност от 16.07.2018 г. до 15.08.2018 г. вкл., като не е изплащано парично обезщетение от НОИ, тъй като лицето няма изискуемия осигурителен стаж;

- № Е20181507052, с период на временна неработоспособност от 10.09.2018 г. до 14.10.2018 г. вкл., като на 01.10.2018 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 11 работни дни от месец септември 2018 г. в размер на 203.69 лв., а на 17.10.2018 г. е изплатено парично обезщетение за 10 работни дни от месец октомври 2018 г. в размер на 185.17 лв.;

- № Е20182269736, с период на временна неработоспособност от 15.10.2018 г. до 13.11.2018 г. вкл., като на 05.11.2018 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 13 работни дни от месец октомври 2018 г. в размер на 240.73 лв., а на 19.11.2018 г. е изплатено парично обезщетение за 9 работни дни от месец ноември 2018 г. в размер на 166.66 лв.;

- № Е20182269801, с период на временна неработоспособност от 14.11.2018 г. до 13.12.2018 г. вкл., като на 28.11.2018 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 13 работни дни от месец ноември 2018 г. в размер на 240.73 лв., а на 19.12.2018 г. е изплатено парично обезщетение за 9 работни дни от месец декември 2018 г. в размер на 166.66 лв.;

- № Е20182269931, с период на временна неработоспособност от 16.12.2018 г. до 29.01.2019 г., като не е изплащано парично обезщетение от НОИ, тъй като лицето няма изискуемия осигурителен стаж;

- № Е20196247507, с период на временна неработоспособност от 30.01.2019 г. до 03.02.2019 г. поради бременност и раждане, като не е изплащано парично обезщетение от НОИ, тъй като лицето няма изискуемия осигурителен стаж;

- № Е20182959200, с период на временна неработоспособност от 04.02.2019 г. до 29.04.2019 г., като на 15.04.2019 г. е изплатено парично обезщетение от НОИ за 19 работни дни от месец март 2019 г. в размер на 532.00 лв., а на 02.05.2019 г. е изплатено парично обезщетение за 19 работни дни от месец април 2019 г. в размер на 532.00 лв.;

- Заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане за периода от 135-я до 410-я ден, на основание чл. 50, ал.

1 от КСО. На Г.М. е разрешен отпуск по чл. 163, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) за периода от 30.04.2019 г. до 29.01.2020 г. и е изплатено е парично обезщетение за периода от 30.04.2019 г. до 29.01.2020 г. вкл. в общ размер на 5 062.55 лв.

Паричното обезщетение по горецитираните болнични листове и Заявление-декларация е изчислено и изплатено на база подадената от осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД за М.информация в Регистъра на осигурените лица и представени данни в Удостоверенията по образец съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО.

По повод осъществяване на последващ контрол на изплатените парични обезщетения и помощи от ДОО, от контролните органи при ТП на НОИ - Пловдив, е извършена проверка на осигурителя „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, обективирана в констативен протокол № КП-5-15-00799329/19.08.2020 г., при която е установено, че за Г.Е.М. са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 13.07.2018 г. до 30.06.2020 г. и са подадени приложения по НПОПДОО за болнични листове и заявление-декларация по чл. 50 от КСО за периода от 10.09.2018 г. до 29.01.2020 г. Въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, данните в приложенията за болничните листове и цитираното заявление-декларация, подадени от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД, на лицето е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и за временна неработоспособност поради бременност и раждане в общ размер на 7 330.19 лв.

При проверката, за Г.Е.М., са представени трудов договор № 018/13.07.2018 г., сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, длъжностна характеристика, страница от трудова книжка серия 3 № 327863, заповед № 029/30.04.2019 г. на основание чл. 163, ал. 1 от КТ, чл. 50, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), декларация № 030/30.04.2019 г. по чл. 163, ал. 1 от КТ, заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО за остатъка до 410 дни, заявление № 030/08.05.2019 г. на основание чл. 163, ал. 1 от КТ и чл. 45, ал. 1, т. 2 от НРВПО, заявление № 048/ 30.01.2020 г. на основание чл. 164, ал. 1 от КТ и чл.

46, ал. 1 от НРВПО, декларация № 048/ 30.01.2020 г. по чл. 46, ал. 1 от НРВПО, заповед № 048/ 30.01.2020 г. на основание чл. 164, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл.

46, ал. 1 от НРВПО, заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на основание чл. 53 от КСО.

В писмено обяснение с вх. № 1034-15-61# 10 от 24.07.2020 г. в ТП на НОИ -Пловдив, Г.Е.М. собственоръчно е декларирала, че е работила като куриер писма по 8-осем часа на ден, не е изготвяла и подписвала никакви документи, изпълнявайки трудовата си дейност и не си спомня дали е подписвала разплащателни ведомости, допълва също, че е посещавала съпруга си, който работи в Белгия, през месец август 2018 г. и през месец август 2019 г. за по 10-15 дни.

С писмо с вх. № 1034-15-61#16/03.08.2020 г. в ТП на

НОИ - Пловдив от ОД на МВР - Пловдив, сектор „Български документи за самоличност“ е предоставена информация за Г.Е.М., за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2019 г., касаеща влизания и излизания на лицето в Република България (РБ), както следва:

1. Влизане в РБ на

08.07.2018 г. и излизане от РБ на 15.07.2018 г.

2. Влизане в РБ на

14.07.2019 г. и излизане от РБ на 12.08.2019 г.

3. Влизане в РБ на

24.12.2019 г.

В резултат на проверката, е установена липса на достатъчно факти и обстоятелства, доказващи основание за подаване на данни на основание чл. 5, ал.

4 от КСО за Г.Е.М., липсват безспорни доказателства, относно правното основание за осигуряване на лицето, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. З от Допълнителните разпоредби на КСО (ДР на КСО).

Водейки се от горното, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив са издадени задължителни предписания № ЗД-1-15-00799332/19.08.2020 г. за заличаване на информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО за Г.Е.М., за периода от месец юли 2018 г. до месец юни 2020 г. Същите са обжалвани от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-131/30.09.2020 г. ги е потвърдил. Решение № 2153-15-131/30.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е обжалвано пред Административен съд – Пловдив. В тази връзка е образувано адм. дело № 2686 по описа за 2020 г. на съда, приключило с Решение № 1227 от 17.06.2021 г., с което жалбата на „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД против Решение № 2153-15-131/30.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, е отхвърлена. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 3288 от 06.04.2022 г. постановено по адм. дело № 842/2022 г. по описа на ВАС.

Върховен административен съд извежда извода, че за периода от 14.07.2018 г. до 30.06.2020 г. липсва правно основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от „ПРОФИТО НАВ“ ЕООД за Г.Е.М.. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски. Наличието на сключен трудов договор не означава наличие и на започнала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО. Трудовият договор се сключва преди започване на дейността и преди възникване на осигурителното правоотношение. За да възникне последното е необходимо реално да е осъществена трудова дейност, доказателства за която в настоящия случай не са представени.