Решение № 4822 от 23.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 439/2026
- Вид
- Решение № 4822
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Сирануш Сахак Артинян
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68г, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 68д, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4822 гр. Пловдив, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20265330100439 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. И. И., ЕГН *****, с постоянен адрес: гр*****, представлявана от пълномощника адв.Л. К. Б., против „И. А.
Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“, № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 46-46, представлявано от изпълнителните директори Г. Т. Т. и А. В. М. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Лозенец, ул.“Сребърна“, № 13, представлявано от управителя А. В. М..
В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила договор за паричен заем №***** с „И. А. М.“ АД, по силата на който е получила сума в размер от 1300 лева, при фиксиран ГЛП в размер на 49,40 % и ГПР в размер на 63,75 %, с общо дължима сума от 1440,18 лева, включваща главница и лихва. Посочва се, че е била задължена да сключи и договор за предоставяне на гаранция № *****. с „Файненшъл България“ ЕООД, което дружество трябвало да обезпечи задълженията й по договора за заем, за което било дължимо възнаграждение за гаранта от 680,82 лева, разсрочено на 21 вноски от по 32,42 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, като „И. А.
Мениджмънт“ АД било овластено да приема плащане вместо поръчителя. Навеждат се доводи, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Посочените размери на ГЛП и ГПР не били реално прилаганите в кредитното правоотношение. Договорената възнаградителна лихва била прекомерна и противоречала на добрите нрави. Изтъква се, че предвиденото в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР по кредита. В случая това не било сторено, поради което посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговарял на действителния такъв.
Посочването на неправилен размер на ГПР от кредитора представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. По отношение на сключения с „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на 1 поръчителство/гаранция се твърди, че е нищожен като лишен от правно основание, сключен в нарушение на добрите нрави и обезпечаващ нищожна кредитна сделка. Същият само формално представлявал отделна гаранционна сделка, но в действителност бил част от кредитното правоотношение. Целта му била да се уговори допълнително възнаграждение в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се предявяват исковите претенции.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от „И. А. М.“ АД, чрез пълномощника юриск.Д. К., в който по същество са наведени доводи за неоснователност на исковете, като се твърди, че процесният договор за заем не е недействителен по смисъла на ЗПК, същият отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
2, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати потребителят, както и годишният процент на разходите.
Поддържа, че възнаграждението за предоставяне на обезпечение не следва да се включва при формиране на ГПР по кредита, тъй като не е част от заемното правоотношение, не представлява пряк разход, свързан с кредита и не е установено към момента на сключване на договора. Твърди, че ГПР изразява общите разходи по кредита и в случая същият съответства на посочения в договора. В конкретния случай ищецът избрал да обезпечи вземанията чрез дружество – гарант, като приложимите по договора условия били индивидуално договорени с потребителя. По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира разноски В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника юриск.М. З., с който по същество се оспорва предявеният срещу дружеството иск като неоснователен. В случая не били налице посочените в исковата молба пороци, водещи до нищожност на процесния договор за предоставяне на гаранция. Сочи се, че сключеният между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД договор не представлява поръчителство, а договор за предоставяне на услуга по издаване на гаранция по договор за кредит. Поддържа се, че дружеството е следвало да получи уговореното възнаграждение предвид сключената гаранционна сделка по искане на ищеца. Оспорват се твърденията на ищеца, че договорът между страните е лишен от правно основание, доколкото ответникът поддържа, че е сключил договора поради възможността на получи възнаграждение за предоставената услуга. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не следвало да бъде включено в разходите по кредита, тъй като той бил сключен след сключването на договор за паричен заем и предоставяне на заемната сума. Оспорва се и твърдението, че договорът за предоставяне на гаранция не е породил правни последици поради това, че обезпечавал нищожна сделка. Поддържа се, че правоотношението по договора за предоставяне на гаранция не е акцесорно по отношение на договора за паричен заем и не зависи от действителността на последния. Предвид изложеното се моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо спрямо дружеството, а в условията на евентуалност – за отхвърляне на иска като неоснователен.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
От приетия по делото като доказателство договор за паричен заем № *** е видно, че на ***г. ищецът в качеството на заемополучател е сключил с ответника И. А.
Мениджмънт в качеството на заемодател договор за заем, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1300 лева. В договора е уговорен срок на заема 21 седмици, чрез заплащане на 21 седмични вноски от по 68,58 лева всяка. Отразен е фиксиран годишен лихвен процент от 49,40 % и ГПР в размер от 63,75 %. Посочени са датите, на които 2 настъпват падежите на всяка от вноските, като е отразен общият размер на всички плащания – 1440 лева.
С подписване на договора, заемополучателят е удостоверил получаването на предоставената в заем сума.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да предостави на заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над *** лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по други договор за паричен заем, сключен с И. А. М. АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история към БНБ една година назад да е със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“, като поръчителите подписват договор за поръчителство, или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Уговорено е и следното обезпечение, а именно: одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Въз основа на така уговореното на ***г. между ищеца в качеството на потребител и ответника „Файненшъл България“ ЕООД в качеството на поръчител е сключен договор за предоставяне на гаранция № ***. По силата на така сключения договор потребителят възложил, а гарантът се задължил да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „И. А. М.“ АД с наредител потребителят, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението на потребителя по договора за паричен заем – за уговорената главница от 1300 лева, възнаградителна лихва, законна лихва за забава и разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. В чл.3 е уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 680,82 лева, платимо от И. срочен на вноски, всяка от които в размер на 32,42 лева. Видно от представения погасителен план на „И. А. М.“ АД към договора за кредит, към всяка погасителна вноска е включена и сумата от 32,42 лева за възнаграждение за предоставяне на гаранция.
Приобщен е в материалите по делото и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.второ от ЗЗД.
Няма спор по делото, че между ищеца и „И. А. М.“ АД е възникнало 3 правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът „И. А. М.“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, с оглед на което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, а „И. А. М.“ АД на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК и ЗЗП. Безспорно е в настоящото производство, че е налице облигационно отношение между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД по договор за предоставяне на поръчителство.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, предвидени в чл.
23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.