Решение № 3115 от 08.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3115 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20261100503016 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. И. М., с която се обжалва изцяло Решение № 2451/10.02.2026 г. по гр.д. № 41364/2025 г. на СРС, 117 състав.

Поддържа се, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства, респ. неправилни изводи въз основа на събраните по делото доказателства. Изтъква се, че неправилно съдът не е градил изводите си въз основа на показанията на свидетелите на ответника, които са конкретни, ясни и безпротиворечиви, за разлика от показанията на свидетелите на молителите. Отделно от това се сочи, че не е съобразен наличния конфликт между пълнолетните страни, липсата на нужда от защита у въззиваемите, както и информацията, обективирана в доклада на Център за превенция на правонарушенията.

Поддържа се още, че срока, за който са наложени мерките за защита не е 1 съобразен с характера и интензитета на твърдяното домашно насилие или по – скоро липсата на такова. Отправено е искане за отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена молбата за защита от домашно насилие вх.№ 254762/24.07.2025 г., с произтичащите от това последици. Претендират се разноски .

Въззиваемите страни З. Г. Г. –М.а и П. А. М., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител З. Г. Г. –М.а, застъпват становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за правилност и законосъобразност на атакуваното първоинстанционно решение. Разноски от последните за въззивната инстаниця не се претендират.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на З. Г. Г. -М.а срещу А. И. М. – за защита от домашно насилие за себе си и за малолетното си дете П. А. М., извършено на 28.04.2025 г., на 04.05.2025 г. на 07.07.2025 г. и на 14.07.2025 г., последното в присъствието на малолетното дете, подробно описано в сезиращата съда молба от 24.07.2025 г.

Ответникът А. И. М. е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие.

С решение № 2451/10.02.2026 г. по гр.д. № 41364/2025 г., СРС, 117 състав, е издал заповед за защита в полза на З. Г. Г. –М.а и П. А. М. срещу А.

И. М., като е задължил последния да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на лицата З. Г. Г. и П. А. М., забранил е на А. И. М. да приближава З. Г. Г. на разстояние по-малко от 100 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 25.01.2027 г., забранил е на А. И.

М. да приближава обитаваното от З. Г. Г. жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „********, ********, на разстояние по-малко от 100 метра, освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 25.01.2027 г., и е задължил А. И.

М. да не доближава местоработата на З. Г. Г. – „Банка ДСК“ – Централно управление, находящо се в гр. София, ул. ********, освен по разпореждане на държавен орган, за срок до 25.01.2027 г. Първоинстанционният съд е 2 предупредил ответника за последиците при неизпълнение на заповедта за защита и е осъдил последния да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25.56 евро, а на З. Г. Г. - разноски в размер на 562.42 евро.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Молбата за защита от домашно насилие е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитимирана страна. Ответникът попада в кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН, срещу които молителя може да търси защита по реда на ЗЗДН, както за себе си, така и за малолетното си дете. Пълнолетните страни не спорят, че са съпрузи и родители на малолетния П. А. М., което се установява и от представените по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 487/27.09.2008 г. на СОРайон „Триадица“ и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0392/24.08.2022 г. на СО-Район „Надежда“.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства (чл. 272 от ГПК, вр. с §1 от ДР на ЗЗДН).

Противно на твърденията в жалбата на А. И. М., по делото е установено описаното в сезиращата молба неправомерно негово поведение спрямо З. Г. на всяка от датите 28.04.2025 г., 04.05.2025 г., 07.07.2025 г. и 14.07.2025 г., представляващо състав на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН, както и се установява, че на събитията от 14.07.2025 г. е присъствал и 3 малолетния П. М., конституиран като молител по делото по реда на чл. 9, ал.2 ЗЗДН. Пострадалата Г. е представила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съдържа всички индивидуализиращи белези на процесните четири акта на домашно насили, два от които (актовете на насилие от 07.07.2025 г. и от 14.07.2025 г.) извършени на четири очи – описано е насилието по време, място и начин на извършване, посочен е автора на деянието и в каква връзка се намира с пострадалата. От декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се установява и присъствието на малолетния П. на събитията от 14.07.2025 г., обстоятелство признато от А. М.. Тази декларация е допустимо доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН) и представлява годно доказателствено средство за правнорелевантните факти. В производството не са събрани никакви доказателства, които да са противоречащи на декларацията, да са по-убедителни или пък да подлагат под съмнения отразеното в нея, поради което и нейната материална доказателствена сила не е оборена. Насилническите актове от 07.07.2025 г. и от 14.07.2025 г.) и тяхното авторство е доказано с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и в хипотезата на липса на свидетели очевидци за тези два акта, само въз основа на нея съдът следва да се издаде заповед за защита (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН). Наред с това следва да се отбележи, че от показанията на св.С.

Г., ценени с резервите по чл.172 ГПК, се установяват последиците от установеното въз основа на декларацията домашно насилие от 07.07.2025 г.

Последната е възприела състоянието на дъщеря си в деня следващ инцидента – с белег на носа, подута и разстроена. Показанията на св.Г. досежно последиците от установеното домашно физическо насилие от 07.07.2025 г., кореспондират изцяло с представеното СМУ № 437/2025 г., от което се установява, че при преглед на Г. от съдебен лекар от Катедра по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, извършен на 08.07.2025 г., около 13:30 часа, са констатирани контузия на носа на З. Г. –М.а, изразена с кръвонасядания и травматичен отток, разкъсно –контузна рана по дясната страна на носа, като съдебният лекар е посочил, че травматичните увреждания се дължат на ударно въздействие на твърд тъп предмет и могат да се получат от удар на носа детайли от хладилник, след блъскане на главата, в резултат на нанесен удар с ръка, по време и начин, както съобщава в предварителните сведения : съобщава, че на 07.07.2025 г., около 22:00 часа била ударена с ръка по лицето отляво, главата й била изтласкана от този удар 4 и се ударила в намиращия се в непосредствена близост хладилник, като съприкосновението било в областта на носа. Упражнената от М. вербална агресия на 28.04.2025 г. спрямо пълнолетната пострадала се доказва от декларацията на последната и кореспондиращата и допълващата я докладна записка рег.№ 2263МК-718 от 29.04.2025 г., като алкохолното опиянение, в което сам се е бил поставил извършителят и агресивното поведение на последния към служители на реда, не са обстоятелства изключващи отговорността му по ЗЗДН. Домашното психическо насилие от 04.05.2025 г. пък е доказано от декларацията на пострадалата Г. –М.а по чл.9, ал.3 ЗЗДН и показаният на свидетелят – очевидец И.Т., която лично е възприела отправените от А. М. към съпругата му обиди от рода на „курва“, след като посетила семейното жилище на страните вечерта на посочената дата, заедно със съпруга си – св.И.Т.. Показанията на св.Т. са логични, последователни и кореспондиращи с доказателствената съвкупност, поради което съдът им дава вяра. Още повече, че последните не се опровергават от показанията на свидетеля на извършителя – И.Т., който в дадените пред първата инстанция показания на свой ред е заявил, че със жена му (св.И.Т.) са посетили семейното жилище на страните по молба на Г. –М.а, която се оплакала от конфликт със съпруга й. Посочил е, че той лично се е опитал да успокои М., както и че със съпругата му са напуснали семейното жилище на страните след като М. отишъл да преспи в дома на свой приятел. Други релевантни факти за инцидента от 04.05.2025 г. св.И.Т. не е съобщил в показанията си, а оценъчните съждения на последния и пресъздаването на споделеното му от А.

М. за отношенията между страните преди и след инцидента не може да бъде ценено и взето предвид при формиране на крайните изводи на съда. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави, че от показанията на св.И.Т. не се опровергава изнесеното в декларацията на Г. –М.а относно събитията от 04.05.2025 г., нито се дискредитира показанията на св.И.Т.. Що се отнася до показанията на св.С.К., следва да бъде отбелязано, че този свидетел няма никакви преки впечатления от случилото се между страните на която и да е от процесните дати и единственото което установява е, че след фактическата раздяла на пълнолетните страни, бащата се е виждал с детето пред магазина, в който работи К., а майката е стояла на разстояние и се опитвала да отдалечи детето.

От представения в първата инстанция доклад изх. № 593/08.10.2025 г. от 5

Център за превенция на правонарушенията се установява, че А. М. е участвал в специализираната програма за извършители на домашно насилие, където е проявил отговорно и уважително поведение, изразявал е спокойно мнението си, без агресивни прояви, но невербалното му поведение и езикът на тялото издавали напрежение и вътрешна борба, като е отправена препоръка лицето да продължи участието си в програмата. Констатациите и препоръките в този доклад не опровергават свидетелските показания на по делото и не внасят съмнение в установените от първоинстанционния съд фактически изводи.

Неоснователни са и възраженията на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил доклад изх. № 593/08.10.2025 г. от Център за превенция на правонарушенията. Противно на твърденията в жалбата този доклад е съобразен при индивидуализацията и продължителността на наложените мерки. От този доклад се установява, че А.

М. е участвал в специализираната програма за извършители на домашно насилие, където е проявил отговорно и уважително поведение,изразявал е спокойно мнението си, без агресивни прояви, но невербалното му поведение и езикът на тялото издавали напрежение и вътрешна борба, като е отправена препоръка лицето да продължи участието си в програмата. Констатациите и препоръките в този доклад не опровергават показанията на свидетелите очевидци, нито изнесеното в декларацията на Г. –М.а по чл.9, ал.3 ЗЗДН и не внасят съмнение в установените по –горе фактически изводи.