Определение № 208 от 22.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Варна, 22.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20233001000548 по описа за 2023 година

Производството е реда на чл.248 от ГПК и е образувано по молба на А. М. А. и А. М.

А., двамата от с.Беломорци, двамата чрез адв.П. К. от САК за изменение на решение 28/25.01.2024 г. по в.т.дело 548/2023 г. на ВнАС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв., за всеки един от представляваните въззиваеми по жалбата на застрахователното дружество.

Насрещната страна ЗД „Бул Инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище гр.София, не е подала писмен отговор.

Съдът съобрази, че молбата е подадена в срока по чл.248 от ГПК, изхожда от легитимирани страни и на това основание е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Действително в производството пред ВнАС, А. М. А. и А. М. А., двамата от с.Беломорци, са били представлявани при условията на предоставена безплатна правна помощ от адв.П. К., адвокат при САК.

Съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатът, оказал безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

В случая са били налице предпоставките за присъждане на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ във връзка с подадената от застрахователя жалба, поради което съдът с решението си от 25.01.2024 г. е присъдил в полза на адвоката, сумата от 6060 лева с включен ДДС – възнаграждение, съответстващо на посочения в Наредбата минимален размер, съобразно обжалваемия интерес от жалбата /80 000 лева/.

Обстоятелството, че адвокатът е представлявал двамата въззиваеми по делото, не означава, че възнаграждение определено по посочения по-горе ред, следва да се присъди за всеки от представляваните, тъй като това не произтича, нито от ГПК, нито от Закона за адвокатурата, нито от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

В хипотезата на предоставена безплатна правна помощ, възнаграждението на 1 адвоката се определя от съда, а не представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и пълномощника адвокат, поради което при безплатото процесуално представителство от един адвокат на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за всеки от представляваните. Това е така, доколкото целта на разпоредбата е осигуряване на квалифицирана правна помощ на изброените в Закона за адвокатурата лица, при осигуряване възнаграждението на пълномощника, съобразно изхода на делото и за съответния вид работа. В случая, адв.К. е осъществила процесуално представителство на двама въззиваеми по една жалба, поради което и осъществените от него процесуални действия са еднакви за двамата.

Наред с това следва да се посочи още, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е даден отговор дали и в каква степен, при определяне на разноски за адвокатско възнаграждение, националните съдилища са обвързани от тарифа за минимални адвокатски възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокати, в която те членуват задължително по закон. В решението на СЕС е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Даденото разрешение с решението по преюдициалното запитване (задължително за всички съдилища - чл.633 ГПК) означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба №1/20024г. минимални размери на адвокатското възнаграждение.

С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че отсъства легитимно основание на адвоката на молителите да се присъди по-високо от определеното с решението на въззивната инстанция възнаграждение за процесуална защита (6060 лв.), така, че то да се яви съобразено и съразмерно с предвидения в Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение.

Въведеният с разпоредбата на чл.78,ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС.

Ето защо, съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните, следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, на осн. чл.248 от ГПК, съставът на ВнАС ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. М. А. и А. М. А., двамата от с.Беломорци, двамата чрез адв.П. К. от САК за изменение на решение 28/25.01.2024 г. по в.т.дело 548/2023 г. на ВнАС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв за всеки един от представляваните въззиваеми по жалбата на застрахователното дружество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3