Решение № 405 от 03.12.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. гр. Червен бряг, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440101011 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.45 и чл. 86 от ЗЗД В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на П. Ф. И., с ЕГН ********** от ........, подадена чрез адвокат Ц. Ц. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Червен бряг, ул. ........ срещу И.

И. Р., с ЕГН ********** от ........, понастоящем в Затвора – гр. София, с която се иска за причинени неимуществени вреди от деликт от ответника на ищеца, изразяващ се в отправени разбИ.е на магазин негова собственост и открадване на движими вещи – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК, за което същия е наказан с влязъл в сила съдебен акт – одобрено Споразумение по НОХД № 166 по описа на ЧРС за 2023 г., да му заплати обезщетение в размер на 1000.00 лв. С молбата са представени писмени доказателства и е направено искане за освобождаване на ищеца от внасянето на държавна такса и съдебни разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК. Съдът е разменил книжата по делото, но в едномесечния срок по чл.131 от ГПК ответника не е представил писмен отговор по предявената срещу него искова молба.

По делото са събрани писмени доказателства и са приобщени материалите по НОХД № 166 по описа на ЧРС за 2023 г.

ИЩЕЦА – П. И., редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

С оглед изявлението на ответника, прави искане при наличие на предпоставките на чл.237 от ГПК, съда да постанови решение съобразно признанието. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично. Признава иска изцяло, включително и за разноските. Съжалява за извършеното.

1

Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна: Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за репариране на претърпени от престъпно деяние неимуществени вреди.

Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да бъде извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

От фактическа страна: По делото са приети материалите по НОХД № 166 по описа на ЧРС за 2023 г., което ответника е осъден за това, че „на 21.03.2023 г., около 01:00 ч., ........, стопанисван от ........“ гр. Червен бряг в условията на опасен рецидив чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – стъкло на прозорец на входна врата на хранителен магазин, отнел от владението и без съгласието на П. Ф. И. от гр. Червен бряг, обл. Плевен парична сума в размер на 2 390 /две хиляди триста и деветдесет/ лева с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2 вр. чл.195, ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1 буква „а“ и буква “б“ от НК.“.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи: Непозволеното увреждане е със сложен фактически състав и за наличието му е необходимо да се установят следните елементи: да е налице деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, както и вина, която се предполага до доказване на противното. Преди обаче да се преценя вината на лицето е необходимо да се установи неправомерно негово деяние, а именно несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение на ответника, което да е довело до твърдяните от ищеца вредни за него последици. Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК – Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В хода на делото, въпреки предоставената му възможност в рамките на срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск, по обстоятелствата, на които се основава той, възраженията си срещу иска, както и не е посочил доказателства и конкретни факти, които ще доказва, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. Размяната на съдебните книжа и призоваването на лицето е извършено по реда на чл.43, ал.1, предл. I-во от ГПК – лично.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ответникът признава изцяло иска.

Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение, основавайки се на признанието.

Настоящият състав намира, че така признатото право не противоречи на закона или на 2 добрите нрави, че ответникът е направил признание на предявения срещу него иск, поради което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и настоящото решение се постановява при признание на предявените искове.

По разноските: Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 500.00 лева адвокатски възнаграждение, освен това и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 40,00 лв., представляващи държавна такса върху уважения размер на иска от заплащането, на която ищецът е освободен по силата на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. И. Р., с ЕГН ********** от ........, понастоящем в Затвора – гр. София да заплати на П. Ф. И., с ЕГН ********** от ........ сумата от 1 000.00 лв. (хиляда лева), представляваща причинени му неимуществени вреди от извършено от ответника спрямо него престъпно деяние обективиращо състава на престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2 вр. чл.195, ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 31.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. И. Р., с ЕГН ********** от ........, понастоящем в Затвора – гр. София да заплати на чл. 196, ал. 1 т. 2 вр. чл.195, ал.1, т. 3 вр. чл.194, ал.1 сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляващи направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И. И. Р., с ЕГН ********** от ........, понастоящем в Затвора – гр. София да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Червен бряг сумата от 40,00 лв. (четиридесет лева), представляващи държавна такса върху уважения размер на иска от заплащането, на която ищецът е освободен по силата на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3