Определение № 473 от 27.01.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2310/2024
- Вид
- Определение № 473
- Подписан
- 27.01.2025
- В сила
- 27.01.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 473 гр. Варна, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502310 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по подадена молба с вх. № 30467/28.11.2024г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ ЕИК 121265177, чрез пълномощник адв. С. С. с адрес на кантората гр.София, с която се иска изменение на Определение № 5089 от 19.11.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 2310/2024г. по описа на ВОС, в частта за разноските, в която съдът е присъдил разноски за платена държавна такса за образуване и водене на делото в полза на въззивника.
Настоява се за изменение на определението като същото бъде отменено в частта, в която в полза на Г. М. са присъдени разноски в размер на 15 лева, държавна такса.
С молбата въззиваемото дружество подновява възраженията си, въведени с отговора на частната въззивна жалба, като се позовава на цитираната вече касационна практика, като твърди, че настоящото производство представлява спор по повод разноски в заповедното производство, а в производство по спор относно разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна не е подала писмен отговор.
Молбата по чл.248 от ГПК е подадена от легитимирано лице и в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
СЪДЪТ, като обсъди доводите на молителя във връзка с изложените възражения и становището на другата страна, и след извършена проверка на данните по делото :
Производството по в.ч.гр.д. № 2310 по описа на Окръжен съд Варна е образувано по частна жалба на Г. М. с ЕГН ********** с адрес ***********, чрез пълномощник адв. С. Х. ВАК, срещу Определение № 7974 от 1
16.07.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 139 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна, В ЧАСТТА, в която не е прието възражението й по чл. 414а от ГПК срещу Заповед № 215/17.01.2024г. по ч.гр.д. № 139/2024г. по описа на ВРС, в частта за разноските в общ размер на 505 лева, представляващи държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
С определение 5089/19.11.2024г. по в.ч.гр.д. № 2310/2024г. въззивният съд е отменил Определение № 7974 от 16.07.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 139 по описа за 2024 г. на Районен съд Варна, в частта, в която не е прието възражението по чл. 414а от ГПК на Г. М. с ЕГН ********** срещу Заповед № 215/17.01.2024г. по ч.гр.д. № 139/2024г. по описа на ВРС, в частта за разноските в общ размер на 505 лева, представляващи държавна такса по заповедното производство в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, и вместо него постановил приемането му. Предвид резултата по спора е осъдил ЗАД „ОЗК-Застраховане“ ЕИК 121265177 гр.София да заплати на Г. М. с ЕГН ********** сумата от 15 лева за държавна такса, представляваща направени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В произнесеното определение съдът изрично е пояснил, че цитираната от дружеството – ответник по частната жалба съдебна практика, касаеща въпроса за дължимостта на съдебно-деловодните разноски във въззивното производство, е относима към производството по чл. 248 от ГПК.
С посочените съдебни актове е пояснено, че производството по чл.248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските за страната, инициирала производство по чл.
248 ГПК. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК .
В настоящия случай предмет на въззивното обжалване е произнасянето на заповедния съд по реда на чл. 414а, ал.5 от ГПК в частта относно неприемане възражението на длъжника, че не дължи разноски в заповедното производство (чл. 414а, ал.3 от ГПК).
Разпоредбата на чл. 414а от ГПК генерира самостоятелно производство, поради което спрямо него не може да се приложи по аналогия начинът, по който е разрешен въпроса за разноските в производството по чл. 248 от ГПК.
По изложените съображения, липсва основание за изменение на определението в частта за разноските, и СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 30467/28.11.2024г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ ЕИК 121265177, с която се иска изменение на Определение № 5089 от 19.11.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 2310/2024г. по описа на ВОС, в частта за разноските, в която съдът е присъдил разноски за платена държавна такса за образуване и водене на делото в полза на Г. М. с ЕГН ********** в размер на 15 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3