Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17969 от 02.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 69191/2022
Вид
Решение № 17969
Подписан
02.11.2023
Състав
Даниела Попова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17969 гр. ..., 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседА.е на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДА.ЕЛА П. П. при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДА.ЕЛА П. П. Гражданско дело № 20221110169191 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е делбено, в първа фаза – по допускане на делбата.

Предявен е иск за делба на съсобствени между стрА.те три недвижими имота – поземлен имот с идентификатор ..., апартамент с идентификатор ... и апартамент с идентификатор ... по КККР на гр.....

Ищецът твърди, че между стрА.те е налице съсобственост върху описА.те в исковата молба вещи, произтичаща от наследяване на общия им наследодател.

Твърди се освен това, че ищецът е лишен от ползването на съсобствените вещи, поради което иска определяне на привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК.

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. ...

ГПК, с който не оспорват фактическите твърдения относно възникването на съсобствеността между стрА.те. Ответницата В. Б. П. прави възражение за лична трансформация на един от делбените имоти. Оспорват претендирА.те квоти в съсобствеността по отношение на този имот. Оспорват и претенциите по чл.344, ал.2 от ГПК по основА.е и размер.

СтрА.те претендират присъждане на разноски в първата фаза на производството.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на стрА.те, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

1

По допускането на делбата

Съгласно на чл. 344, ал.1 от ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои стрА. и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител. Решението, постановено в първата фаза на делбеното производство се ползва със сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността на имота, предмет на делбата, което означава, че с иска за делба на съсобствен имот не се осъществява само потестативното право на съсобственика, насочено към ликвидирането на съсобствеността, а се цели също така установяване наличието на съсобственост между определени лица и размерът на тяхното участие в съсобствеността. Решението за допускане на делба има преди всичко установителен характер, с който се признава наличието на съсобственост между стрА.те и размерът на техните части. Ако не бъде призната съсобственост, не би се допуснала и съдебна делба. Следователно без доказването на собствеността на делбените имоти този ефект не би могъл да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата.

СтрА.те не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установяват следните факти: 1) че на ... г. между Е. К. П. и В. Б. П. е сключен граждански брак; 2) че по силата на Нотариален акт № ... том I, рег. № ..., дело № ... от ... г. от дата ....... г. Е. К. П. е признат за собственик на основА.е дарение и наследство на недвижим имот,а именно поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ ... с площ от 1557 кв. м. ведно с всички подобрения и приращения в имота; 3) че по силата на Нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по наследство № ..., том ..., рег. № ..., дело № ... г. от ... г., Е. К. П. е признат за собственик на апартамент ..., находя6щ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ № ... ..., с площ от 57,06 кв. м, заедно с мазе ... с площ от 10,83 кв. м., заедно с 5,07 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; 4) че с Нотариален акт за собственост върху жилище № ..., том ..., нот. дело № ... от ... г., издаден въз основа на Заповед № ... от ... г., издадена на основА.е чл. 100 ЗТСУ /отм./ е придобит на името на В. П. недвижим имот, представляващ апартамент ..., находящ се в ж. к. ..., блок № ..., ..., със застроена площ от 87,86 кв. м, заедно с 3,087 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, който е идентичен с процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., като имотът е даден като обезщетение за отчужден недвижим имот та ответницата В. П.; 5) че Е. К. П. е починал на ... г. , като е оставил за свои наследници преживялата си съпруга В. Б.

П., сина си С. Е. П.и и дъщеря си А. Е. П..

2

Не е спорно по делото, че два та от имотите, по отношение на които се иска допускане на делба - имот с идентификатор ..., находящ се в гр. ..., район ..., ул.

„...“ ... и недвижим имот идентификатор ..., представляващ апартамент ..., находящ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ № ... ..., са придобити приживе от Е. К. П. по наследство и по дарение, поради което и независимо от това, че същият е бил в граждански брак с ответницата В. П., същите са лична негова собственост. След смъртта му в резултат от наследствено правоприемство /чл.9, ал.1 от ЗН/, собствеността е преминала върху наследниците му - преживялата съпруга В. Б. П., С. Е. П. – син, и А. Е. П. – дъщеря, при дялове в съсобствеността по 1/3 за всеки от тях. Имот с идентификатор ..., и имот идентификатор ..., , предмет на делба, са съсобствени между съделителите, при равни дялове – по 1/3 за всеки от тях , при които следва да бъде допусната и делбата им.

Не е спорно по делото и това, че апартамент ..., находящ се в ж. к. ..., блок № ..., ..., е придобит по време на брака на Е. П. и В. П.. Спорно е дали същият е придобит в режим на съпружеска имуществена общност или е лична собственост на В. Б. П. поради трансформация на лично имущество.

Бракът между Е. К. П. и В. Б. П. е прекратен поради смъртта на съпруга по време на действието на СК от 2009 г. Съгласно § 4, ал. 1 СК от 2009 г. правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Ето защо приложими към имуществените отношения на посочените лица са разпоредбите на действащия Семеен кодекс от 2009 г.

Чл. 22, ал. 1 от СК предвижда, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил, както и че лични са и вещните права, придобити от единия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс, когато се насочва принудително изпълнение за личен дълг на другия съпруг върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК лични са вещните права, придобити през време на брака изцяло с лично имущество, а според чл. 23, ал. 2 от СК, когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество по предходната алинея, лично притежА.е на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.

Разпоредбата на чл. 23 от СК е израз на установеното в чл. 21, ал. 1 от СК положение, че съпружеската имуществена общност се основава и е резултат само 3 на съвместния принос на съпрузите, който винаги има определено икономическо изражение. Принципът, изразен в чл. 23 от СК е, че придобитото през време на брака имущество има правното положение на средствата, които са разходвА. за придобиването. Ако е придобито с лични средства, то е лично /ал. 1/, а ако е придобито отчасти с лични средства, то става отчасти лично имущество, отчасти общо на съпрузите /ал. 2/. ОсновА.ето на иска по чл. 23 от СК е трансформацията на извънсемейни средства за придобиване на имуществото през време на брака.

От събрА.те по делото доказателства се установява, че В. П. и Е. П. са сключили брак през ... г., който е прекратен със смъртта на Е. П. през 2021г.

Процесният апартамент, е придобит на името на В. П., като обезщетение срещу отчужден неин личен имот. Общата цена на дадения като обезщетение имот е 19 242 лв. и се покрива от сумата 7256 лв., представляващи стойността на отчуждения личен имот на В. П. и внесените от нея собствени средства. За разликата до пълната стойност на апартамента е вписана законна ипотека.

Когато срещу отстъпеното в обезщетение жилище следва да се доплати разлика в цената, както е в случая, и това стане през време на брака, съответната на тази част разлика от собствеността на жилището се включва в съпружеската имуществена общност, макар жилището да е придобито срещу индивидуален имот на единия съпруг /ППВС .../1972 г./. С оглед тези разяснения съдът прима, че разликата в цената /между придобития имот и стойността на личното имущество на В. П., посочени в нотариалния акт за собственост/ в размер на 11986 лева, съставлява съпружеска имуществена общност. Сумата от 7 256 лева е трансформирана в стойността на придобития имот, и съставлява лично имущество на В. П., независимо от съдържащата се по делото отчуждителна преписка, в която определена стойност на отчуждения недвижим имот е в размер на 5 125.80 лева.

Това обстоятелство /че сумата е лично имущество/ е удостоверено в съставения нотариален акт за собственост, съставлява официално удостоверително изявление и доколкото не е опровергано от останалите, събрА. по делото доказателства, се ползва с доказателствена сила относно това, че сумата е заплатена от стойността на отчуждения имот и с лични средства на обезщетеното лице, в случая – ответницата П.. Доводите в противната насока, поддържА. от ищцата, съдът отхвърля като неоснователни.

Предвид вложеното от В. П. лично имущество, нейният дял от правото на собственост върху закупения през време на брака процесен апартамент към момента на придобиването му и на прекратяването на брака е 7 256/19 242 идеални части. Останалите 11986/19 242 идеални части са били съпружеска 4 имуществена общност, съобразно чл. 21, ал. 1, във вр. с ал. 3 от СК.

Със смъртта на Е. П., СИО е прекратена, при което ½ идеална част от правото на собственост в режим на СИО е преминало в патримониума на В. П.

/5993/19 242 идеални части/, а останалата част, съгласно чл.9, ал.1 от ЗН е преминала върху наследниците му – преживялата съпруга и двете му деца, при квоти – по 1/3 за всеки от тях, съответно – по 5993/57726 идеални части за всеки от тях.

По изложените съображения, съдът прие, че правото на собственост върху апартамент ..., находящ се в ж. к. ..., блок № ..., ..., принадлежи на съделителите В.

Б. П., С. Е. П., и А. Е. П., при дялове в съсобствеността, както следва – за В. П. – сборът от 7 256/19 242 идеални части/лично имущество в резултат на трансформация/, 5993/19 242 идеални части /във връзка с прекратената СИО/ и 5993/57726 /по наследство/, или 45740/57726 идеални части, за С. П. и за А. П. по 5993/57726 идеални части за всеки от тях. При тези дялове следва да се допусне и делбата на имота.

Предвид гореизложеното съдът намира, че между стрА.те е налице съсобственост върху описА.те в исковата молба недвижими имоти, възникнала по силата на наследствено правоприемство и прекратена съпружеска имуществена общност.

Следва да бъде допуснато извършването на делба на поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ ... с площ от 1557 кв. м. при дялове, както следва - за В. Б. П. – 1/3 идеална част; - за С. Е. П. – 1/3 идеална част; - за А. Е. П. – 1/3 идеална част; на недвижим имот идентификатор ..., представляващ апартамент ..., находя6щ се в гр. ..., район ..., ул. „...“ № ... ..., с площ от 57,06 кв. м., при дялове, както следва - за В. Б. П. – 1/3 идеална част; - за С. Е. П. – 1/3 идеална част; - за А. Е. П. – 1/3 идеална част, на недвижими имот, представляващ апартамент ..., находящ се в находящ се в ж. к. ..., блок № ..., ..., със застроена площ от 87,86 кв. м. при дялове, както следва за В. Б. П. – 45740/57726 идеални части, за С. П. и за А. П. - по 5993/57726 идеални части за всеки от тях;

По искА.ята по чл. 344, ал. 2 ГПК – за определяне като привременна мярка заплащане обезщетение за лишаване от ползване на съсобствени имоти Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда възможността за разпределение ползването на имота между всички съсобственици до окончателното извършване на делбата. Предпоставка за уважаване на искането за постановяване на 5 привременната мярка е съделителите да не използват съсобствения имот съобразно правата си. Разпределението на ползването следва да се осъществи чрез определяне на реални обособени части от съсобствения имот от всеки от съделителите съобразно техните идеални части или на суми, които ползващите съделители трябва да плащат на останалите.