Определение № 331 от 09.05.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 331 гр. София, 27.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000600274 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.436 ал.2 във вр. глава 21 от НПК.

С протоколно определение от 22.02.2020 г. на Софийски градски съд-НО, 8 състав, постановено по ЧНД № 53/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на адвокат Й. Н., защитник на осъдения Б.С., за постановяване на съдебна реабилитация по чл. 87 от НК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат Й. Н., защитник на осъдения Б. П. С., с оплаквания, че е неправилно и с молба да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата на Б. П. С. и да бъде допусната съдебна реабилитация спрямо същия. Твърди се, че в атакуваното определение е било застъпено становище, че по отношение осъждането на С. по нохд № 7519/2009 г. по описа на Софийски районен съд не са налице основания за реабилитация и че в тази връзка правилни се явяват изводите на първостепенния съд, че незаплащането на наложената „глоба“ в размер на 400 лева не е формална пречка за допускане на реабилитация предвид обстоятелството, че са налице писмени доказателства за прекратено изпълнително производство поради настъпила погасителна давност. Изтъква се обаче, че неправилно е било възприето, че не са налице доказателства, удостоверяващи възстановените имуществени вреди, причинени с престъплението по чл.206 от НК. В подкрепа на това се твърди, че видно от бюлетина за съдимост на С. наказателното производство по нохд № 7519/2009 г. е приключило спрямо него по реда на Глава 29 от НПК - със споразумение, но че предвид обстоятелството, че едно от нормативно установените изисквания, за да бъде одобрено от съда споразумение, е причинените с престъплението имуществени вреди да са възстановени или обезпечени, то обективно не е възможно да бъде одобрено постигнатото 1 споразумението, ако осъденият не е възстановил причинените имуществени вреди. В тази връзка е представен с молба да бъде приет протокол от проведено на 18.02.2010 г. съдебно заседание по нохд № 7519/2009 г., в който е обективирано одобреното от СРС постигнато споразумение между защитата на подсъдимия Б.С. и прокурор от СРП А. Х., като се заявява, че в този протокол изрично е констатирано от съдебния състав, че причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.

Изтъква се още, че видно от бюлетина за съдимост на С. осъжданията на същия са за престъпления, които са извършени от него на една млада възраст, на която той не е осъзнавал в необходимата степен обществената опасност и последиците на своето поведение, както и че от изтърпяване на последното наложено наказание е изминал значителен период от време, в който Б.С. не е извършил друго престъпление, като по делото не се съдържат доказателства спрямо същия да са водени други наказателни производства.

Подалият жалбата защитник счита, че това дава основание да се твърди, че е налице и предпоставката на чл. 87, ал. 1,т. 1 от НК. В тази връзка моли да бъде прието, че понастоящем са кумулативно налице предвидените в чл. 87, ал. 1 от НК предпоставки за допускане на съдебна реабилитация спрямо осъжданията на Б.С.. Претендира се, че същият е променил значително своя начин на живот и поведение и го е съобразил изцяло с установените правила и норми за поведение в държавата и обществото. Заявява се становище, че тези обстоятелства се доказват и с представените и приложени по делото 2 броя характеристики.

Предвид така изложеното и на основание чл. 436, ал.2 от НПК подалият жалбата защитник моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС, с което било оставено без уважение искането на осъденото лице Б. П. С. за допускане на съдебна реабилитация спрямо същия и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена молбата на осъдения и да бъде допусната съдебна реабилитация спрямо него.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на осъдения С. - адв. Н. поддържа изцяло подадената частна жалба. Сочи, че видно от приложеното и прието от въззивния съд писмено доказателство – протокол от съдебно заседание, съдържащ одобреното от СРС споразумение - са били възстановени имуществените вреди, като в тази връзка излага доводи, че за да бъде постигнато това споразумение и да бъде одобрено то от съда следва имуществените вреди да са били възстановени. Твърди, че в случая първоинстанционният съд неправилно е приел, че това обстоятелство не е настъпило и че поради това е налице пречка да бъде извършена съдебна реабилитация. Изтъква, че единственото нещо, с което защитата не е съгласна и което е атакувала, е това, че неправилно СГС е приел, че не са възстановени имуществените вреди по обвинението по чл.

206 от НК, за което е одобрено споразумението. Същевременно защитата не оспорва извода на СГС, касаещ глобата в размер на 400 лева, и в частност, че в случая неплащането й не може да бъде формална пречка за допускане на реабилитация. Защитникът изтъква също, че видно от представеното удостоверение от НСлСл спрямо подзащитния му С. няма водени досъдебни производства, т.е. може да се приеме и да се затвърди убеждението, че той е 2 променил начина си на живот, осъзнал е всичко това, което се е случило в една по-млада възраст за него. Предвид така изложените съображения защитникът адвокат Н. моли да бъде отменено атакуваното определение на СГС и да бъде извършена съдебна реабилитация на осъдения Б.С..

В лична защита осъденият С. моли да бъде уважена молбата му за съдебна реабилитация.

В проведеното заседание пред настоящата инстанция представителят на САП моли искането за съдебна реабилитация да бъде оставено без уважение. Счита, че предпоставките за съдебната реабилитация, които са подробно изброени в закона, изискват да бъдат възстановени и причинените вреди. Въз основа на приетия във въззивното производство протокол от съдебно заседание на СРС допуска възможността да бъде прието, че причинените от умишленото престъпление вреди са възстановени. Заявява обаче, че остава въпросът за неплатената глоба, която му е наложена като наказание по процесното осъждане. Сочи, че по отношение на нея са изложени доводи, че била изтекла давността. В тази връзка излага аргументи, че съдебната практика през годините многократно се произнасяла, че давността не погасява задължението, нито освобождава длъжникът от възможността да изпълни задължението си доброволно, а единствено погасява възможността то да бъде събрано принудително. Т.е., според участващия прокурор, във всеки един момент осъденият може доброволно да го изпълни и да погаси своето задължение. Твърди, че в този смисъл съдът е казал, че погасителната давност, респективно нейното изтичане не се счита за уважителна причина по смисъла на чл. 87, ал. 2 от НК. С оглед на това прокурорът от САП приема, че в случая нямаме доказателства за това, че наложената на осъдения глоба е била изплатена. Заявява становище, че за съдебна реабилитация към настоящия момент не са представени нужните доказателства и не са изпълнени законовите предпоставки. Отделно от гореизложеното счита, че за осъдения остава възможността да изчака изтичането на законния срок за реабилитация по чл. 88а от НК, която възможност е в негов интерес.

В последната си дума пред въззивния съд осъденият С. изразява съжаление за извършените от него деяния и моли да бъде уважена молбата му за реабилитация.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение от 28.01.2010 г. на СРС, НО, 5 състав, постановено по НОХД № 12106/2009 г. по описа на съда, влязло в сила на същата дата – 28.01.2010 г., Б. П. С. е признат за виновен за извършено от него на 02.03.2009 г. престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация с пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 2 години и 6 месеца; - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години и 6 месеца; - и поправителен труд за срок от 2 години с удръжки върху трудовото му възнаграждение в полза на държавата. С така одобреното споразумение за решаване на делото на Б. П. С. било наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок 3 от 3 години считано от 02.03.2009 г.

Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение от 18.02.2010 г. на СРС, НО, 101 състав, постановено по НОХД № 7519/2009 г. по описа на съда, влязло в сила на същата дата – 18.02.2010 г., Б. П. С. е признат за виновен за извършено от него на 11.07.2004 г. престъпление по чл. 206 ал.1 пр.1 от НК, за което му е наложено наказание глоба в размер на 400 лева.

Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение от 25.04.2013 г. на СРС, НО, 4 състав, постановено по НОХД № 20650/2012 г. по описа на съда, влязло в сила на същата дата – 25.04.2013 г., Б. П. С. е признат за виновен за извършени от него на 28.08.2011 г. в условията на реална съвкупност две престъпления по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр ал.1 от НК, за които на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание пробация с пробационни мерки: - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца - и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца.

Със споразумение за решаване на делото № 38/04.03.2015 г., одобрено с протоколно определение от 04.03.2015 г. на СГС, НО, 18 състав, постановено по НОХД № 213/2015 г. по описа на съда, влязло в сила на същата дата – 04.03.2015 г., Б. П. С. е признат за виновен за извършени от него на 03.06.2014 г. в условията на реална съвкупност престъпления по чл.

354а ал.1 изр. 1 пр. 4 алт.1 от НК и по чл. 339 ал.1 пр.2 от НК, за които на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година при първоначален общ режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Това наказание е било изтърпяно в периода от 03.06.2014 г. до 26.05.2015 г., когато Б.С. е освободен от затвора гр. *** по изтърпяване.

Със споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно определение от 16.02.2018 г. на СРС, НО, 112 състав, постановено по НОХД № 2975/2018 г. по описа на съда, влязло в сила на същата дата – 16.02.2018 г., Б. П. С. е признат за виновен за извършени от него в периода 05.11.2017 г. – 14.11.2017 г., както и на 13-14.11.2017 г. в условията на реална съвкупност престъпления по чл.281 ал.2 т.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл. 281 ал.2 т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл. 270 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК, за които на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено едно общо, най-тежкото, наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца при първоначален строг режим за изтърпяване в затвор. Това наказание е било изтърпяно в периода от 20.11.2017 г. до 20.07.2018 г., когато Б.С. е освободен от затвора гр. *** по изтърпяване.

Във връзка с описаните осъждания на молителя С. въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че по отношение на деянията /престъпленията/, за които са постановени осъжданията по НОХД № 12106/2009 г. и по НОХД № 7519/2009 г., са налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 25 ал.1 във вр. чл. 23 ал.1 от НК, тъй като деянията /престъпленията/, предмет на тези осъждания, са извършени при условията на реална разнородна съвкупност по смисъла на чл. 23 ал.1 НК. Престъпленията, предмет на тези 4 осъждания, са извършени от Б.С. преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед на това наказанията по обсъжданите две дела подлежат на групиране, при което на основание чл. 25 във вр. чл. 23 ал.2 и ал. 3 във вр. с ал.1 от НК към най-тежкото наказание, наложено със съдебните актове по тези дела /одобрените споразумения/ – пробация, се присъедини изцяло наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години, както и наказанието глоба в размер на 400 лева.