Решение № 260431 от 03.12.2021, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2613/2020
- Вид
- Решение № 260431
- Подписан
- 03.12.2021
- В сила
- 10.06.2022
- Състав
- СТЕЛА ВЕСЕЛИНОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 03.12.2021 г. град К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К. районен съд II граждански състав
На осми ноември Година две хиляди двадесет и първа
В публичното заседание в следния състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор: като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 2613 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. М. заявява, че за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски револвиращ кредит № *** в общ размер на 697.46 лева, от които 513.44 лева - главница по договора за кредит, 123.59 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.11.20118 г. до 04.04.2019 г., 60.43 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.04.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Сочи, че вземането на ищеца се основава на сключен на 13.10.2017 г. между „БНП", като кредитор и М.И.П., като кредитополучател договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***.
Твърди, че съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта е електронен платежен инструмент и представлява персонализирана пластмасова карта, върху която е записана електронна информация. Персонализацията на платежната карта представлява изписването на необходимите данни, свързани с оправомощения ползвател на платежната карта, съгласно параграф 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит. Минимална месечна погасителна вноска представлява минималната месечна сума, която картодържателят следва да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят е длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата.
Револвиращата функционалност предоставя възможност на картодържателите да заемат многократно средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като изплатените суми по усвоения кредит са отново на разположение след погасяването им. Картодържателят разполага с възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна вноска, а не изцяло. Кредитният лимит представлява одобрената от издателя сума, с която се захранва картата и до която клиентът има достъп. Максималният лимит за всеки клиент се определя индивидуално съобразно предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай максималният кредитен лимит е в размер на 700 лева.
Използваният кредитен лимит е сумата, която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.
Разполагаемият кредитен лимит представлява сумата, която остава на разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми по кредита.
Картата позволява чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомата (АТМ), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и чужбина (чл. 2). Съгласно договора за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. В договора е предвидена възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка" и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" (чл. 3 и чл. 4). Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти от револвиращ тип са налице две възможности за изпълнение на задължението: - посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпва, когато картодържателят погаси цялата използвана сума; - частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на минималната месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.
Сочи, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска (чл. 12).
Месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му (чл. 14). ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите предвидени в тарифата. В чл. 16 от договора е предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски.
Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната карта.
Заявява, че на 13.10.2017 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и било извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването СREX-15362523 за закупуването на стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф „Параметри и услуги" за срок от 9 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 01.08.2018 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дата на месечните погасителни вноски.
Договорено било кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 9 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 51.13 лева. За ползването на услугата по чл.
4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в размер, посочен на страница 1 от процесния договор в поле „Параметри и условия", като била посочена и общата стойност на плащанията.
Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължала фиксираната месечна вноска, определена по него.
В случай, че кредитополучателят не направел плащане на тази вноска на съответния падеж, тя следвало да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферирала от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на извършването ѝ с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниквало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди, че М.И.П. е преустановила редовното обслужване на револвиращия потребителски кредит на *** г., към която дата било и последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на 08.04.2019 г. на длъжникът била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем.
Сочи, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на М.И.П. е в общ размер на 697.46 лева, като на *** г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е била блокирана и от страна на кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -К. за следните дължими суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** както следва: - 513.44 лева - главница; - 123.59 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.11.20118 г. до 04.04.2019 г.; - 60.43 лева - мораторна лихва за периода от 04.04.2019 г. до 16.07.2020 г.; - законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че в полза на „БНП" С.А. чрез „БНП" С.А., клон Б. съществува вземането по договор ***, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1573/2020 г. по описа на Районен съд - К. а именно: 513.44 лева - главница; 123.59 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.11.20118 г. до 04.04.2019 година; 60.43 лева - мораторна лихва за периода от 04.04.2019 г. до 16.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Сочи банкова сметка: ***: ***, BIC/***, БНП Париба С.А. - клон С..
В случай че „БНП" С.А. с адрес на управление *** чрез „БНП" С.А., клон Б. няма възможност да осигури процесуален представител, който да вземе участие в първото открито заседание по делото, моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, като от името на ищеца заявява, че поддържа исковата молба и ще се ползва от всички представени с нея доказателства. В случай, че е налице хипотезата на чл. 238, ал.1 от ГПК, моли съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника. В случай че исковете бъдат уважени частично, моли за присъждане на разноските в полза на ищеца по съразмерност и след компенсации.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. С. Б., в качеството му на пълномощник на ответника, с който заявява следното:
Относно предявения иск/ове/ от ищцовото дружество – така както е/са формулиран/и/ в исковата молба е/са неразбираем/и, а петитума неясен и е правно и процесуално недопустим за разглеждане от съда по реда на нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Поради което счита, че тази искова молба следва да бъде върната на подателя ѝ, а производството по разглеждането на предявените с нея искове прекратено поради недопустимост на предявените искове, съобразно правилото на чл.130 от ГПК, защото в тази искова молба формулираните искове не съответстват на допустими за разглеждане искове от съда, съобразно нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
По повод на това заявяват следното:
- иска/овете/ така както е/са формулиран/и в посочената искова молба на ищцовото дружество спрямо ответницата е/са правно и процесуално недопустим/и за разглеждане, поради което на основание нормата на чл. 130 от ГПК съдът следва да прекрати производството по разглеждането му/им и върне исковата молба на подателя ѝ, като присъди на ответника извършените съдебно деловодни разноски.