Решение № 235 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502859 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 ГПК се развива по въззивна жалба на А.

И. А., чрез адв.Д. М. от САК, насочена против отхвърлителната част на Решение № 3423/03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 14397/2023 г. по описа на СГС, ГО, с която предявеният от въззивника против „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД иск с основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 10.08.2019 г., е отхвърлен за сумата над 190 000 лв. до пълния претендиран размер от 430 000 лв., ведно с законната лихва, считано от датата на исковата молба 22.12.2023 год. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която искът с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 80 274 лв. мораторна лихва върху главницата от 430 000 лв. за времето от 11.11.2021 год. до 22.12.2023 г. също е отхвърлен.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му отхвърлителни части, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в частично игнориране на част от приобщените по делото доказателства, както и при едностранчива и превратна преценка на същите, касателно установените телесни увреждания, получени от въззивника в следствие на процесното ПТП, при неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, както и поради необоснованост.

Твърди се СГС да не съобразил по съществото на спора установеното от ангажираните по делото доказателства /писмени, гласни и изслушана съдебно-медицинска експертиза/, установяващи трайно увреждания на здравето на въззивника, наличието на осакатяване на лявата ръка, чийто функции не могат да бъдат възстановени и в този смисъл негативните прогнози за пълното възстановяване на въззивника, дългия срок на възстановяване от другата част от получените увреждания, приложеното медицинско лечение на същите, психическите травми, последица от причинените телесни такива, възрастта на пострадалия и социалния аспект от уврежданията му.

1

Последното довело до неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.52 ЗЗД, като присъденото обезщетение от първоинстанционния съд било неоснователно занижено.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени обжалваната отхвърлителна част от атакувания съдебен акт и по съществото на спора за постанови уважаване на предявения иск в пълния му предявен размер от 430 000 лв.

В отговора на въззивната жалба насрещната страна оспорва навадените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение и поддържа правилност на същото.

Въззивникът е подал и частна жалба срещу постановеното по първоинстанционното дело Определение № 15731 по реда на чл.248 ГПК, с оплаквания за неправилността му, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Оспорва се като неправилна преценката на първоинстанционния съд за постигнато между страните извънсъдебно споразумение за изплащане на обезщетение на въззивника за причинените му от процесното ПТП неимуществени вреди и се поддържа такава да не е била постигана, поради несъгласие от страна на пострадалия с предложения от застрахователя размер на обезщетението.

Невъзможността за постигане на спогодба била и причината за образуване на настоящето исково производство, за което на ищеца-въззивни се следвали и съответно на уважената част от него сторените разноски.

По тези съображения е поискана отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на жалбоподателя на дължимите му се разноски за производството пред СГС.

В отговора по частната жалба насрещната страна поддържа неоснователност на същата.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимост - в обжалваните му отхвърлителни части, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Решение на СГС е валидно и допустимо в обжалваните му отхвърлителни части, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове. Същото е влязло в сила в частта му, с която е присъдено обезщетение за причинените на въззивника-ищец неимуществени вреди в размер на 190 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба - 22.12.2023 год. до окончателното й изплащане.

С оглед на този факт е формирана сила на пресъдено нещо по отношение наличието на всички елементи на фактическия състав на предявените по делото искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от А. И. А. срещу „ДЗИ общо застраховане“ЕАД, която е задължителна и за настоящата въззивна инстанция, а именно: 1/ наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата Р. П. П. и застрахователя - въззиваем, както и 2/ в кумулативна даденост елементите от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, на което правно основание почива отговорността от прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди - виновно противоправно поведение /действие/бездействие/ от страна на извършителя на деликта, причинило вреда на пострадалата, както и причинно-следствена връзка между вредата и противоправното виновно поведение.

По отношение единствено релевантния и спорен пред настоящата инстанция въпрос относно размера на дължимото се обезщетение за причинените на въззивника-ищец неимуществени вреди в резултат на противоправното виновно поведение на деликвента Р.

П., застрахован по застраховка „ГО“ при въззиваемия застраховател, пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, вкл. е допусната и 2 изслушана медицинска експертиза.

При самостоятелният анализ на посочените доказателства и кредитирайки по отношение спорните медицински въпроси заключението на медицинската експертиза, основана на наличните по делото писмени доказателства и извършен личен преглед на пострадалия, решаващ състав приема следното от фактическа и правна страна:

Ангажираните от страните писмени доказателства - Констативен протокол № 1525 и Протокол от проведеното на 01.03.2021 г. открито съдебно заседание по НОХД № 749/2021 г. по описа на РС Варна са установили по безсъмнен начин механизмът на настъпване на процесното ПТП на 10.08.2019 г. в гр. Варна, а именно: При управление на л.а. „Пежо 306“ с ДК № *** Р. П. П. е нарушил правилото на чл.21 ал.1 от Закон за движението по пътищата, според което при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта 50 км/ч. за населено място, в резултат на което е причинил ПТП, от което въззивникът А., който е бил пътник в автомобила, е получил множество телесни увреждания.

С оглед на така установеното въззивната инстанция приема /вкл. и по арг. от чл.300 ГПК/, че единствено поведението на водача на л.а.м. „Пежо 306“ е станало причина за настъпването на процесното пътно произшествие, както и за причиняване на телесните увреждания на въззивника-ищец.

При съобразяване на този извод по релевантния въпрос за дължимия размер на обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди, решаващият състав взе предвид и следното:

Според възприетия от съдебната практика критерий за приложението на принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на пътнотранспортно произшествие лице в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, понятието "справедливост", употребено в посочената правна норма не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се отчетат от съда при определяне на конкретния размер на обезщетението.

Въззивната инстанция счита, че т.к. в конкретния казус се претендира обезщетение за причинени телесни увреждания на въззивника-ищец за такива обстоятелства следва да се съобразят: възрастта на пострадалия към момента на настъпване на произшествието, характерът и степента на уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически болки и страдания, броя на телесните повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение), възможност за пълно възстановяване от травмите, време за възстановяване, усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на временна или тР. загуба на работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика при подобни случаи.

При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата, намиращ проявление в практиката на съдилищата, във връзка с нормативно определените лимити по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

За установяване на горните релевантни обстоятелства пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства /показанията на свидетеля Г. М. - приятел на 3 въззивника/, вкл. е било допусната и изслушана неоспорена от страните медицинска експертиза, изготвена след запознаване на вещото лице с наличната по делото медицинска документация, касаеща провежданите на А. лечения, както и след личен преглед на последния.

Според експертното заключение при настъпилото ПТП А. А. е получил следните травматични увреждания: 1/ Черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка, контузия на мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки на дясното голямомозъчно полукълбо, счупване на тилната кост на черепа вдясно; 2/ разкъсно-контузни рани в тилната област на главата вляво; 3/подкожен кръвоизлив в челно-теменната област на главата вляво; 4/счупване на носните кости, кръвоизлив в околоносните синуси; 5/ централна квадрипареза - частична загуба на движенията на четирите крайника; 5/ Многофрагментно счупване на лявата ключица в областта на вътрешния и полюс; 6/ Травматично увреждане на раменния плексус на нервните коренчета на 7-ми шиен до 1-ви гръден прешлен вляво с разкъсване с дуралния сак; 7/Закрита гръдна травма, изразяваща се в контузия на левия бял дроб с левостранен хеморагичен плеврален излив; 8/Контузия на корема; 9/Охлузвания от горните крайници и подбедриците.

Непосредствено след настъпване на произшествието пострадалият в много тежко състояние е бил приет в МБАЛ“Св.Анна“ във Варна, където са му били извършени първоначален преглед и параклинични и рентгенови изследвания, както и консултативни прегледи.