Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 426 от 16.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1096/2025
Вид
Решение № 426
Подписан
16.12.2025
В сила
16.12.2025
Състав
Станислава Балинова Бозева, Ина Ивайлова Лазарова, Светлана Бойкова Методиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. Пловдив, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Жулиета П. Колева в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300601096 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 9/13.12.2023г., постановена по НОХД № 70/2023г. по описа на Районен съд-Първомай, II с-в, подсъдимият З. Т. Т. е признат за виновен в това, че на *** в ***, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори десен пръст, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник на М. Н. Х. от ***, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 вр. с ал. 2 вр. с чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на така определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените от частния обвинител в хода на наказателното производство разноски, а именно сума в общ размер на 3 750,00 лева. С присъдата подсъдимият Т. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – Пловдив и на съда – разходите съответно от 106,50 лева за назначената по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза и от 70,00 лева за изслушване на вещото лице в съдебно заседание.

Пред настоящата инстанция делото е образувано по жалба от защитника 1 на подсъдимия – адв. Д. М., с която се атакува законосъобразността и правилността на съдебния акт в частта за разноските. Изложени са доводи, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерен. С жалбата се иска изменение на атакуваната присъда в частта по разноските и определяне на по-нисък размер, а в останалата част на присъдата се иска същата да бъде потвърдена. Претендират се и сторените пред въззивния съд разноски.

Депозиран е и отговор на въззивната жалба от частния обвинител – М.

Х., чрез повереника

– адв. М. З., с който се оспорва допустимостта на подадената жалба, а в случай, че последната бъде разгледана от съда, се моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моли се да бъдат присъдени разноските за въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред настоящия съд защитата поддържа така подадената жалба. Пледира, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение трябва да се изследват въпросите относно обема на положения адвокатски труд, броя на страните по делото, предмета на същото, както и вида и обема на упражняваната защита. В изложения контекст намира присъдените разноски за чрезмерни и моли за тяхната редукция.

Подсъдимият се придържа към заявеното от защитника си. В последната си дума моли съда да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение застъпва становище за законосъобразност на обжалваната присъда, включително по отношение на наказанието. Намира за справедлив размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Частният обвинител не се явява в откритото съдебно заседание.

Повереникът й – адв. М. З., излага твърдение за недопустимост на жалбата единствено по отношение на присъдените разноски. Заявява, че последните са съобразени с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и броя на проведените пред районния съд съдебни заседания. Препраща към доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Моли да бъдат присъдени в полза на частното обвинение и направените през въззивния съд разноски.

Настоящият съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 НПК, намери жалбата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо лице. Разгледана по същество, въвззивната жалба настоящият съдебен състав счита за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Районна прокуратура Пловдив – ТО Първомай е повдигнала обвинение срещу З. Т. Т. за това, че на *** в ***, е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори десен пръст, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник на М. Н. Х. от *** - престъпление по чл. 129, ал. 1, във вр. с ал. 2 НК.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

2

Подсъдимият З. Т. и пострадалата свид. М. Н. Х. живеели на семейни начала в периода от ***до раздялата си през *** С Решение № ***на Районен съд–Пловдив по гр. дело № ***, в сила от ***, упражняването на родителските права спрямо двете им ненавършили пълнолетие деца свид. М.

З. Т., ЕГН: **********, и Т. З. Т., ЕГН: **********, било предоставено на майката, а на бащата бил определен режим на лични отношения с тях и задължение да им заплаща парична издръжка, която престирал редовно.

На **** пострадалата, която била постоянно тормозена и дори физически малтретирана от бившия си съжител, сезирала Районен съд – Пловдив с Молба вх. № *** за защита срещу него по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), която била оставена без разглеждане като недопустима в частта досежно насилствен акт от **** и отхвърлена за такъв от *** с Решение № ***по гр. дело № ***по описа на Районен съд – Първомай, влязло в сила на ***, след като производството по обжалването му било прекратено с Определение на Окръжен съд – Пловдив от **** по в. гр. дело № *** поради оттегляне на подадената от молителката въззивната жалба с доводи за извънсъдебно разрешаване на спора. Макар че с издадената от Районен съд – Пловдив заповед за незабавна защита, действаща привременно до приключване на гр. дело № ***, бил задължен да се въздържа от психическо или физическо насилие спрямо свид. Х. и му било забранено да я приближава, както и жилището й, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, подсъдимият не преставал да я заплашва и обижда.

На *** между ** и *** часа подсъдимият Т. се събрал с двама свои приятели – свидетелите Д. А. Б. и Д. Н. Д. – жители на ***, в хижа, която представлявала едноетажна дървена постройка от около 30 кв. м., оборудвана с маси, телевизор, хладилници и посуда, и ползвана за сбирки и празненства, разположена в оградения прилежащ терен към *** в покрайнините на селото близо до ***** Входът на въпросната барака и централният портал към базата били обект на постоянно видеонаблюдение от две неподвижно монтирани видеокамери.

Тримата мъже консумирали храна и алкохолни напитки на една от масите, а на съседните маси компания младежи чествали рожден ден. Към 23:00 часа, информиран по телефона от баща си за тържеството, свид. М.Т., който междувременно пребивавал заедно с майка си в къщата на родителите й в ***, я събудил и я помолил да го откара до мястото на празненството, за да се присъедини към връстниците си, сред които била и приятелката му. Към 23:30 часа пострадалата го превозила дотам с личния си автомобил, който спряла с включени двигател и светлини в края на пътя, водещ до ****, на разстояние от около 200 метра от хижата, в която звучала силна музика. Свид.

Т. се запътил към вратата й, пред която, алкохолно повлиян, го очаквал подсъдимият. Последният отпратил свид. Т., защото малко преди това бил помолен от неговата приятелка да не го допуска, предвид проблематичното му напоследък поведение. Упорството на свид. Т. да влезе разгневило баща му, който започнал да го бута и блъска и дори го зашлевил. Виждайки случващото 3 се, пострадалата слязла от колата си и по тревната площ закрачила към тях, а те, бутайки се взаимно, вървели към нея. Между тримата възникнала разпра на висок тон, при която подсъдимият се развикал на пострадалата, нарекъл я „****“ и „***“, хванал я за опашката на косата й и я задърпал настрани, причинявайки й силна болка. Синът им побързал да застане помежду им и да избута баща си, който замахвал с протегната отгоре му ръка към майка му, а с другата продължавал да опъва косата й. Докато тя предпазвала главата си с вдигнати ръце, успял да я удари болезнено по външната част на дясната от тях в зоната между китката, показалеца и палеца. Свид. Т. съумял да го отблъсне назад, а в това време майка му се откопчила и бързо се качила в автомобила си. Когато понечила да потегли, подсъдимият застанал пред превозното средство и заудрял с юмруци по страничното му стъкло, отправяйки й ругатни и обиди, но след като бил отстранен от сина си, пострадалата Х. се отправила към ***. По-надолу по пътното платно отбила и направила няколко опита да позвъни на телефон 112 от мобилния си телефонен апарат, които останали безуспешни, по причина че или го изпускала, или избирала погрешен номер.

След пристигането си в дома на родителите си в *** се свързала с телефон 112 и сигнализирала за случая, като помолила да бъде изпратен полицейски екип на мястото на инцидента. Постепенно повърхността на пръстите на дясната й ръка се подула до степен на невъзможност да ги свива в захват, а до сутринта и посиняла. От сина си, който останал в хижата с младежката компания и се върнал оттам в ранните часове на ***, узнала, че през цялата вечер полицейски служители не са идвали и че след тръгването й баща му проявил физическа агресия и към него.

Сутринта на ***, управлявайки колата си, се придвижила до РУ– Първомай, където подала оплакване за нанесената й травма, а впоследствие било образувано текущото наказателно производство.

После се върнала в *** и оттам била транспортирана от родителите си с автомобил до УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД–Пловдив, Посетила спешното отделение на същото лечебно заведение, където след преглед от специалист по ортопедия и травматология, който констатирал оток и болезненост в основата на десния й показалец, и след рентгенографско изследване на травмирания й крайник, което показало данни за фрагментарна фрактура на основата на проксималната фаланга на втори пръст на дясна й длан, й била поставена диагноза „Контузия на други части на китката и дланта” и била имобилизирана с гипсова превръзка с обхват на втори и трети пръст, дясна гривнена става и дясна предмишница за 25 дни.

На следващия ден в 08:40 часа при обективна находка за наложената й гипсова шина и на база данните от представените от нея медицински документи – лист от преглед на пациент в спешно отделение № ***, допълнителен лист към него амб. № *** и рентгеновата снимка, била освидетелствана в Отделение по съдебна медицина на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД – Пловдив от доц. д-р П. Т. Т. със заключение за счупване на основата на близкостоящата фаланга на втори десен пръст, съгласно 4 издаденото от него Съдебномедицинско удостоверение № *** Свид. Д., който отговарял за поддръжката и пропускателния режим на ****, узнал на *** от свид. Т. за станалото сдърпване между родителите му, а на **** прегледал чрез мобилното си приложение записите от двете гореспоменати видеокамери за инкриминираната нощ, които възпроизвеждали само кадри на влизащи и излизащи хора и които били автоматично заличени след изтичане на два месеца от създаването им и понастоящем не се пазели.

На ***пострадалата депозирала в Районен съд – Пловдив Молба вх. № **** по ЗЗДН, по заведеното по която гр. дело № ***била постановена Заповед № *** за незабавната й защита, а в изпълнение на произнесеното по него Решение № ***, в сила от *** – и Заповед № ***за защитата й, с която подсъдимият бил задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо нея и му било забранено да я приближава, както и жилищата й в *** и в ****, за срок от 18 месеца, считано от ***

След процесното посегателство потърпевшата усещала болезненост в лявата половина на шията си при опипване и при движение на главата.

Увреденият й десен горен крайник останал гипсиран в продължение на месец, през който ползвала отпуск по болест, а след това правила упражнения за раздвижване с топка и провеждала физиотерапевтични процедури. За облекчаване на болките си приемала болкоуспокояващи. След няколко месеца ръката й се възстановила, но при натоварване я наболявала.