Определение № 9730 от 15.04.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9730 гр. С., 15.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20211110159878 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба на Изпълнителна Агенция „В. К. В. П.Д.“ срещу И. М. М., която е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба.

Възражението на ответника за недопустимост на иска е несъстоятелно, доколкото наведените доводи в отговора на исковата молба са от значение за основателността на исковата претенция, а не за нейната допустимост.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

Представените от ищеца към заявлението и от ответника към отговора на исковата молба документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Искането на ответника да се задължи ищецът да представи заверени преписи от счетоводните си книги следва да се отхвърли като не-необходимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 12.05.2022 г. от 11:15 часа , за когато да се призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 31504/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, по настоящото дело за послужване.

ПРИЕМА представените от ищеца със заявлението и от ответника с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за задължаване на ищеца да представи заверени преписи от счетоводните си книги.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2 911.68 лв. – обезщетение за периода от 01.12.2020 г. до 31.05.2021 г. за ползване на недвижим имот, представляващ 1 ателие, находящо се в гр. С., ул. „АДРЕС", след прекратяване на Договор за наем № ВИ-4294/16.11.2010 г. въпреки протИ.поставянето на наемодателя, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2021 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 31504/2021 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключен с ответника Договор за наем № ВИ-42-94/16.11.2010 г. при месечна наемна цена от 121.32 лв. за гореописания недвижим имот – частна държавна собственост, който е част от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, предоставен за управление на Изпълнителната агенция „В. К. В. П.Д.“. Излага, че ответникът е настанен в процесния имот в качеството си на преподавател във В.А. „Г. С. Р.“, като настаняването било за срока на изпълняване на длъжността. Сочи, че договорът за военна служба на ответника е бил прекратен на 13.01.2016 г., поради което ищецът е отправил едномесечно предизвестие с изх. № 13002/23.06.2016 г., получено лично на 25.07.2016 г., с което наемният договор бил прекратен и било указано, че при неосвобождаване на ателието ще бъде начислявано обезщетение в размер на 485.28 лв. месечно за ползването му на отпаднало правно основание, но ответникът продължил да ползва имота. Счита, че ползването след прекратяването на наемния договор е на отпаднало основание и въпреки протИ.поставянето на Изпълнителна Агенция „В. К. В.П.Д.“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. М.

М., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Изтъква, че посоченият в исковата молба договор за наем е сключен с Министерство на отбраната. Не оспорва, че на ищеца е възложено управлението на жилищния фонд на Министерство на отбраната. Сочи, че съгласно чл. 18, ал. 1 от договора е имал право да ползва ателието един месец след пенсионирането си – до 08.04.2016 г., като ищецът не изпълнил изискването на § 32, ал. 1 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-22/2010 г. /в сила от 16.10.2015 г./ за сключване между страните по делото на допълнение към договора за наем в 6-месечен срок, считано от 16.10.2015 г. Излага, че ищецът е подготвил Допълнително споразумение № 9408/19.04.2016 г., което обаче не било подписано от ответника, защото не му било предоставено за подпис. Предвид липсата на договорно отношение с ищеца счита, че предизвестието за прекратяване на договора не е произвело действие. Заявява, че е отправял молби до Министъра на отбраната за закупуване на жилището, но на основание чл.

319, ал. 2 ЗОВС му било отказано, като във връзка със закупуването са висящи редица съдебни дела, поради което счита, че договорното отношение с Министерство на отбраната не може да се счита за прекратено до тяхното приключване. Твърди, че с две заявления от 21.03.2016 г. до Министъра на отбраната е поискал да продължи ползването на ателието при досегашните условия, като получил мълчалИ. съгласие, поради което счита, че до приключване на делата за закупуване на имота има основание да ползва ателието при договорените с Министерство на отбраната условия. Оспорва дължимостта на претендираното обезщетение и поради неизпълнение от ищеца на чл. 21, ал. 3 от Наредба № Н-22/2010 г., изискващ заповед на изпълнителния директор за определяне размера на обезщетението. Изтъква, че ищецът не може да претендира вземане при наличие на собствено недобросъвестно поведение.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно възникнало наемно правоотношение между него и ответника; прекратяване на 2 договора за наем; продължило след прекратяването ползване на имота от наемателя /включително през исковия период/; протИ.поставяне на наемодателя срещу ползването на имота след прекратяването на договора; размера на дължимото обезщетение за ползването.

В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже плащане на задължението, за което не сочи доказателства, както и всичко обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за размера на дължимото обезщетение.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването на Договор за наем № ВИ-42-94/16.11.2010 г. между Министерство на отбраната и ответника с предмет процесния имот; предаване на имота на ответника по договора; прекратяване на договора за военна служба между ответника и Министерство на отбраната със Заповед от 13.01.2016 г.; получаване на писмо с изх. № 13002/23.06.2016 г. от ответника; ползване на имота през исковия период от ответника.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към

Министерство на правосъдието

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3