Решение № 415 от 18.06.2024, Районен съд - Силистра
- Съд
- Районен съд - Силистра
- Дело
- Гражданско дело 935/2023
- Вид
- Решение № 415
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 10.07.2024
- Състав
- Мария Николаева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл.147а · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 309а, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 79, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 415 гр. Силистра, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря МИЛЕНА Н. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20233420100935 по описа за 2023 година
Ищецът „Юробанк България” АД твърди, че на 16.11.2017 г. страните сключили договор за потребителски кредит № FL881248, по силата на който банката предоставила на клиента си кредит от 15234,80 лв., който последният се задължил да ползва срещу уговорена между страните лихва, като го погаси на равни месечни вноски в срок до 16.11.2024 г. Длъжникът преустановил обслужването на задълженията си по кредита, считано от 16.10.2018 г. (датата на първата неплатена погасителна вноска), поради което кредиторът предприел действия по обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията му чрез изпращане на уведомление чрез ЧСИ, връчено на основание чл. 19 от договора за кредит поради неоткриването му на посочения в него адрес. Поради изложените причини ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на 13711,50 лв., възнаградителна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 11.03.2022 г. в размер на 3488,60 лв., мораторна лихва за периода от 16.10.2018 г. до 09.05.2022 г. в размер на 3105,91 лв., 41 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителския кредит за периода от 17.10.2018 г. до 19.04.2022 г. в размер на 141,34 лв., 38 бр. месечни такси по чл. 2, ал. 2 от договора във вр. раздел 14, б. „В“, т. 10 от Тарифата на таксите и комисионните на банката, начислени за периода от 17.10.2018 г. до 19.04.2022 г. в размер на 550 лв., разноски за уведомяване в размер на 84 лв., както и законна лихва върху главницата от 19.05.2022 г.до окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 716 по описа на СРС за 2022 г.
Претендира разноските, направени в исковото и в заповедното производство.
1
Ответникът Д. Г. Г. чрез назначения си по делото особен представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Изразява становище, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради несъответствието му с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, 20 и ал. 2 от същия закон, а освен това обосновава неговата нищожност с довода, че клаузата на определяне на възнаградителната лихва съдържа сложен регламент, който препятства възможността на потребителя да си изгради представа за стойностното изражение на задължението си - поради това същата се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, а договорът – нищожен по аргумент от чл. 146, ал. 5 във вр. чл. 143 ЗЗП и чл.
24 ЗПК.
Счита също така, че погасителният план и ОУ към договора не обвързват потребителя, тъй като не са му били предоставени и той не се е съгласил с тях (аргумент от чл.147а ЗЗП). Оспорва дължимостта на таксите за обслужване на разплащателна сметка, тъй като такава услуга не е била предоставена на ответника и тъй като те представлявали такси, свързани с управлението на кредита, чието начисляване е недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възразява също така, че договорът не съдържа точно описание на дължимите такси съобразно изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, вместо което препраща към ОУ и Тарифата. Счита, че кредиторът не е извършвал разноски по смисъла на чл. 309а, ал. 1 ТЗ, поради което такива не му се дължат, и е на мнение, че кредиторът не е упражнил правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 19.052.2022 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение РС – гр. С. е издал такава заповед под № 305 от 19.05.2022 г. по ч.гр.д. № 716 по описа за 2022 г., чрез която е разпоредил заплащането на главница, договорна и мораторна лихва, по начина, по който те се претендират в настоящото производство, както и такси за периода от 17.10.2018 г. до 19.04.2022 г. в размер на 691,34 лв. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От представен по делото договор за потребителски кредит от
16.11.2017 г. се установява, че на същата дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя, по силата на които му предоставила потребителски кредит в размер на 15234,80 лв. срещу поето от негова страна задължение да възстанови същия на 84 месечни вноски в срок до 16.11.2024 г. ведно уговорената за срока на ползването му договорна лихва. В чл. 9 от 2 договора е уговорена санкция за забава в плащанията на вноски по кредита, според която при просрочие на погасителна вноска потребителят дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за периода на просрочието. Чл. 14 от договора предвижда като основание за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита допусната забава в плащанията на една или повече погасителни вноски.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недействителност на договора за кредит, тъй като същият съдържа реквизитите по чл. 11, ал. 1 ЗПК и по – конкретно информацията по чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, 20 и ал. 2 ЗПК, която според тази страна не съответства на изискуемата от цитираните законови разпоредби. Чл. 1, ал.1 от договора съдържа общия размер на кредита (15234,80 лв.), а чл. 2, ал. 1 - условията за усвояването му (по конкретно посочена банкова сметка на кредитополучателя), с което се изпълняват критериите на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, в чл. 3 е посочен размера на възнаградителната лихва (съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 9а ЗПК), в чл. 3, ал. 9 – размера на ГПР, а в ал. 10 – допусканията, при които той е изчислен (според критериите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), договорът инкорпорира погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, чл. 7, ал. 3 от договора уведомява потребителя за правото му да получи безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания (чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК), а чл. 16 – за правото му да се откаже от договора в 14дневен срок (чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК). Договорът за кредит не съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК – за стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит, но по делото няма данни, че кредитът е предоставен за покриване стойността на стока или услуга, поради което спрямо конкретния договор изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК не намира приложение.
В чл. 3 от договора се съдържа подробно описание на начина, по който е формиран годишният процент на възнаградителната лихва и условията и реда за неговата промяна, които следва да бъдат детайлно разписани в договора с оглед осигуряването на гаранция за потребителя, че промяната ще настъпи при спазването на обективни и проверими критерии, а не по неясен механизъм, възприет едностранно от банката. Поради тези причини съдът не споделя възражението на ответника, че клаузата на определяне на възнаградителната лихва съдържала сложен регламент, който препятствал възможността на потребителя да си изгради представа за стойностното изражение на задължението си – всъщност подробното описание на механизма на промяна на лихвата предпазва потребителя от опасността от самоволното и необосновано увеличение на лихвения процент от страна на банката, тъй като му дава възможност да провери дали действително са настъпили предварително съгласуваните условия за подобна промяна.
3
Въпреки че е подробен, механизмът за промяна на лихвата не е неясен или непонятен и в действителност дава възможност на потребителя да разбере дългосрочните икономически последици от сключването на договора за кредит, като му гарантира предвидимост в отношенията между страните, вместо да създава условия за формиране на неправилна преценка за тежестта на поетото от него задължение.
Ответникът възразява срещу приложението на ОУ към договора за кредит, поради непредаването им към момента на сключването на договора, но в конкретния случай ищецът не се позовава на общи условия, нито договорът за кредит препраща към тяхното съдържание, поради което съдът приема, че конкретното кредитно правоотношение се регулира единствено от клаузите на договора за кредит, които изчерпателно посочват правата и задълженията на страните по него.
От заключението на назначената ССЕ е видно, че първата неплатена вноска по кредита е тази с падежна дата 16.08.2018 г., по която е извършено само частично плащане, а следващите вноски не са погасявани, като след преустановяване обслужването на задълженията си ответникът е направил само едно плащане по разплащателната си сметка в размер на 300 лв. на 23.10.2023 г. В тази ситуация кредиторът отправил до длъжника си уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията му по договора за кредит, връчена на 09.03.2022 г. от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 3 ГПК на адреса от справката за адресната му регистрация. С оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК съдът приема, че връчването на уведомлението се е осъществило на 09.03.2022 г. (две седмици след залепване на уведомлението, сторено на 23.02.2022 г.), а не датата, на която е изготвен протокола на ЧСИ за реализиране на процедурата по връчването, както е приел ищецът. Според вещото лице неиздължената до момента главница по договора възлиза на сумата от 13711,50 лв., възнаградителната лихва за периода от 16.11.2018 г. до 11.03.2022 г. - в размер на 3392,12 лв., а мораторната лихва за периода от 16.10.2018 г. до 09.05.2022 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. , през който мораторни лихви не се начисляват по силата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците) - в размер на 2931,42 лв.
Поради изложените причини искът за установяване на вземането на кредитора за главница по договора за кредит се явява основателен и следва да се уважи в пълен размер, за възнаградителната лихва – за периода от 16.11.2018 г. до 09.03.2022 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост), съответно за сумата до 3390 лв. (определена при ползване данните на експертизата и на основание чл. 162 ГПК), а за мораторната лихва съдът приема, че искът е основателен до посочения от вещото лице размер от 2931,42 лв.
В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че усвояването на кредита ще се осъществи по разплащателна сметка на кредитополучателя, за чието 4 откриване предстои да се сключи отделен договор, като съгласно ал. 2 от клаузата същият дължи такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции по тази сметка съобразно Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лице и Тарифата на банката. Ответникът възразява, че таксите по обслужването на тази сметка представлявали такива по усвояването и управлението на кредита, чието начисляване е недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, но съдът не споделя това становище, тъй като договорът за откриване на разплащателна сметка създава отделно правоотношение между страните, по което възникват права и задължения на различно основание от договора за кредит, и което правоотношение има самостоятелно съществуване, макар да служи едновременно и за усвояването на кредита и за погасяване на вноските по него. Съдът не намира основание да третира този договор за откриване на разплащателна сметка по различен начин от всички останали подобни договори, сключени от потребители за извършване на финансови операции и несвързани с усвояването на кредит, поради което счита, че таксите за обслужване по този договор не са предмет на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК и се дължат в уговорените от страните размери (в конкретния случай в чл. 5, т. 2 от договора). Според вещото лице за периода от 17.10.2018 г. до 19.04.2022 г. тези такси възлизат на сумата от 140 лв., до който размер предявеният иск за установяването им следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли като неоснователен.
Разпечатката съдържа 25 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fb6f89f-5705-4dc8-a597-6e674e6dd8ac