Решение № 18167 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18167 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110147474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

„Софийска вода“ АД е предявило срещу Л. А. Д. искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 43, ал. 2, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата 1885,59 лева - цена за доставени услуги В и К до имот на адрес : гр. София, ул. „Р.“ № ***, за периода 19.05.2023 г. - 20.05.2024 г., ведно със законната лихва от 13.02.2025 г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата 101,97 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.07.2023 г. - 20.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8725/2025 г. на СРС, 64 – ти състав.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е налице облигационно правоотношение с източник договор за доставка на услуги В и К до процесния имот, която доставка се извършва съгласно Общи условия за доставка на В и К услуги на потребители на ищеца, одобрени от КЕВР и публикувани по надлежния ред и влезли в сила. Ищецът предоставил В и К услуги до процесния имот, чиято цена не била платена в предвидения в Общите условия срок от 30 дни от фактуриране на задълженията.

Ответницата чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява се, че по делото не се доказва, че ответницата е титуляр на вещно право на собственост или на ползване върху процесния имот, поради което се оспорва да има качеството на потребител на В и К услуги относно процесния имот. Поддържа, че нормата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 1

4/14.09.2004 г. урежда възможност наемателят да е единствено платец на задълженията, но отговорен за неплатените задължения пред В и К операторът е само собственикът. Във връзка с клаузата на чл. 2, ал. 3 ОУ възразява, че по делото не са представени доказателства собственикът на имота чрез своя законен или упълномощен представител да е изразявал съгласие в нотариално заверена форма пред ищцовото дружество за това ответницата като наемател да фигурира като потребител на В и К и да е страна по правоотношението. Налице била само писмена декларация, но същата не била с нотариална заверка на подписа. При това не била спазена изискуемата форма, предвидена в ОУ, на съгласието на собственика за това наемателят да придобие качеството на потребител на В и К услуги. Допустимо било да има заместване в дълг съгласно чл. 102 ЗЗД, но за това било изискуемо съгласие на новия длъжник - ответницата да поеме задължението на собственика спрямо ищеца, и такова съгласие от страна на ответницата не било изразено. Не били представени доказателства ищецът да е открил партида на имота на името на ответницата и евентуално това да е станало със съгласието на ответницата, като по делото не било представено заявление за откриване на партида на името на ответницата. Произтичащото от договора за наем задължение на ответницата да заплаща консумативните разноски във връзка с ползването на имота, вкл. и цената за доставените В и К услуги поначало било спрямо наемодателя, а спрямо В и К оператора за същите задължения отговарял собственикът на имота. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност при приложение на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и съгласно пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, както и съгласно клаузата на чл. 2, ал. 1, т.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от “Софийска вода” АД потребители на В и К услуги са собствениците или носителите на вещно право на ползване върху имотите, до които се доставят В и К услуги.

В случая искът е основан на твърдения, че ответницата е наемател на общински имот, като за обосноваване на качеството й на потребител на В и К услуги е извършено позоваване на клаузата на чл. 2, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество.

От събраните по делото писмени доказателства (заповед за настаняване от кмета на район “Красна поляна” на Столична община от 04.06.2007 г. и договор за наем по чл. 22, ал.

1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община от 04.06.2007 г.) се установява, че ответницата по делото е наемател на общинско жилище, находящо се в гр. София, ж.к. “Красна поляна”, бл. ***.

Съгласно клаузата чл. 2, ал. 3 от Общите условия на ищцовото дружество потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие че собственикът или титулярът на вещното право на 2 ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му това лице (наемателя) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок. Съгласно чл. 61, ал. 4 ОУ в случаите, когато липсва писмено съгласие в предвидената в чл. 2, ал. 3 форма с изразено съгласие на собственика за откриване на партида на наемател на имота, или срокът на наемното правоотношение, посочен в писменото съгласие е изтекъл, операторът открива и води партида на собственика или ползвателя на имота, който заплаща В и К услугите. Така съгласно Общите условия на В и К оператора е уредена възможност освен собственика, респ. вещния ползвател на имота, потребител на В и К услуги и страна по облигационното правоотношение с В и К оператора по договор за доставка на В и К услуги да бъде наемателят и последният може да е задължено лице към В и К оператора за плащане на цената на доставените услуги, при условие че пред В и К оператора се представи декларация - съгласие на собственик на имота именно наемателят да бъде потребител на В и К услуги. В случая по делото е прието като доказателство писмо от собственика на имота - Столична община (писмо от кмета на район “Красна поляна” към Столична община с вх. № М - 1730/20.05.2022 г. - л. 11) до ищцовото дружество за откриване на индивидуални партиди на наематели в общински сгради на адрес на ул. “Р.”. От представените с исковата молба и приети като доказателства по делото фактури за задължения за доставка на В и К услуги до процесния имот през процесния период се установява, че партидата на имота през процесния период се е водела на името на ответницата. Както се възразява и от ответницата, в случая не е била спазена изискуемата съгласно Общите условия форма на даденото от собственика съгласие, а именно нотариална заверка на подписа на даденото в писмен вид съгласие. По - строгите изисквания относно форма на дадено съгласие от собственика са предвидени от В и К оператора в приетите от него Общи условия от съображения за правна сигурност и тези изисквания са предмет на проверка от В и К оператора при смяна на партидата на името на наемателя. В случая обаче щом ищецът е променил партидата въз основа на дадено в обикновена писмена форма съгласие от собственика и след като по делото няма данни за неавтевтичност на подписа на кмета на район “Красна поляна” към СО в горецитираното писмо, тогава волеизявлението на собственика за откриване на партида на имота на името на ответницата в качеството й наемател следва да се приеме за валидно. При това възражението на ответницата за неспазване на изискуемата форма на даденото в писмен вид съгласие от собственика следва да остане без правни последици.

Неоснователно е позоваването на хипотезата на заместване в дълг по чл. 102 ЗЗД, с което се обосновава необходимост от съгласие от новия длъжник - ответницата в качеството на наемател, за да се ангажира отговорността й към кредитора - В и К оператора. В случая се касае за специална хипотеза за установяване на задължено лице по договор за доставка на В и К услуги съгласно Общите условия на ищеца, одобрени от КЕВР и влезли в сила.

Предвид горното съдът приема, че на 20.05.2022 г. собственикът на процесния имот Столична община, е дал съгласие пред ищеца за откриване на партида на имота на името на ответницата в качеството й на наемател и в съответствие с така даденото съгласие ищецът е 3 водил през процесния период партидата на имота на името на наемателя - ответницата по делото. Предвид изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 2, ал. 3 ОУ и по арг. на чл. 61, ал. 4 ОУ през процесния период потребител на доставените в процесния имот В и К услуги е наемателят на имота - ответницата по делото. Направените изводи относно кое лице следва да се приеме за потребител на В и К услуги не се променя от нормата на чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно която норма наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на тази наредба и на договора и когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.

Нормата установява, че собственикът е отговорен пред В и К за неплатените задължения, дори и имотът да се ползва от наемател. Посочената норма обаче не противоречи на Общите условия, които уреждат възможност освен собственикът, респ. вещния ползвател на имота, и наемателят да е страна по правоотношението за доставка на В и К услуги чрез изразено съгласие от страна на собственика. Възможността на наемателя да е потребител на В и К услуги произтича от клаузите на Общите условия, които са одобрени от КЕВР и влизат в сила в 1 - месечен срок от публикуването им в централен ежедневник, като няма данни да е било упражнено право на възражение срещу тях от ответницата в срока по чл. 8, ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г.

Предвид горното през процесния период ищецът и ответницата са обвързани от продажбено правоотношение с предмет доставка на В и К услуги до процесния имот, спрямо което са приложими Общи условия за предоставяне на услугите В и К на потребителите от В и К оператор „Софийска вода“ съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен ежедневник – чл. 8, ал. 3 от Наредбата.

Изразходваната вода за сгради - етажна собственост се отчита по общия водомер на водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. – чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. За сгради - етажна собственост отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери – чл.

32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Показанията на индивидуалните водомери за потребители на В и К услуги за питейно – битови нужди се отчитат за период от 3 месеца – чл. 23, ал. 1, т. 2 от Общите условия. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера изразходваното количество питейна вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца - чл.24, ал.4 и чл.49 от Общите условия. Изразходваното количество вода от потребителите без монтирани индивидуални водомери се определя по реда на 39, ал. 5 и ал. 6, вр. Ал. 7 от Наредба № 4