Решение № 1208 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110201158 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба о т „Шимел“ ЕООД гр. Провадия, ЕИК 103760568, срещу Електронен фиш серия Г, №0080793, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1022.58 €.

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.189, ал.8 ЗДвП, приложим по препращане от чл.647, ал.3 КЗ.

Въззивникът моли, издадения ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че от съдържанието на процесния ЕФ не става ясно, дали дружеството е санкционирано за осъществено действие или бездействие, с което е нарушено правото му на защита.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 15.09.2025 г. в 08:55 ч. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“, посока от АМ „Хемус“ към бул. „Република“, било установено с автоматизирано техническо средство/система тип ARH CAM S1, ид.№1250b52, управление на л. а. „Фолксваген Кади“, рег.№***, регистриран в Република България и не спрян от движение, за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При тази констатация спрямо въззивното дружество „Шимел“ ЕООД, в качеството на собственик на съответното превозно средство, бил издаден процесния ЕФ серия Г, №0080793, за допуснато нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ с наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1022.58 € като ЕФ бил надлежно връчен на 25.02.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства: ЕФ №0080793 от 15.09.2025 г., ведно със снимков материал и извлечение от АИС АНД, справка с регистрационни данни за рег.

№***, Удостоверение №17.09.5126, Протокол №1250В52 от 15.09.2025 г., извлечение от справка с данни от ГФ за МПС с рама №WV2ZZZ2KZGN116188 към 15.09.2025 г., 08.55 ч., Протокол за проверка №207-СГ от 16.06.2025 г.

1 изводи:

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ОД МВР Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Законодателят е предвидил специални, облекчени изисквания относно формата и съдържанието на електронния фиш, които са изрично и изчерпателно уредени в нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП. Тази разпоредба е приложима и за електронните фишове, издавани за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно препращащата норма на чл.647, ал.3 КЗ. За разлика от акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, за редовността на електронния фиш не се изисква посочване на длъжностното лице, което го е издало, нито негов подпис. Достатъчно е фишът да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и часа на извършването му; регистрационния номер на превозното средство; данни за собственика; описание на нарушението; нарушените и санкционните разпоредби; размера на санкцията и информация за начините на плащане.

Възражението от въззивното дружество за неясно описание на нарушението е неоснователно. В жалбата се твърди, че описанието на нарушението в ЕФ е неясно, тъй като изречението, описващо обстоятелствата, е лишено от сказуемо и не описва действие или бездействие. Съгласно чл.189, ал.5, т.5 ЗДвП, електронният фиш трябва да съдържа „описание на нарушението“. В конкретния ЕФ е посочено: „На 15.09.2025 г. в 08:55 часа ... с ATCC ... е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка Г.О.“ Съдебната практика приема, че при този вид нарушения, изпълнителното деяние е бездействие – неизпълнение на задължението на собственика да сключи задължителна застраховка по чл.483, ал.1, т.1 КЗ. Фразата „установено управление на МПС“ не описва самото изпълнително деяние, а начина на установяване на нарушението – чрез засичане на автомобила в движение от АТСС. Тъй като санкционираното лице е юридическо, което по дефиниция не може да извършва физическо управление на МПС, единствената възможна отговорност за него е тази в качеството му на собственик, който не е изпълнил задължението си за сключване на застраховка. От съвкупността на всички данни в ЕФ – дата, час, място, регистрационен номер, данни за собственика и посочените като нарушена и санкционна норми (чл.483, ал.1, т.1 КЗ и чл.638, ал.4 КЗ), става напълно ясно какво нарушение се вменява на дружеството. Поради това съдът намира, че правото на защита не е накърнено.

Процесното НП съдържа всички законово изискуеми реквизити и отразените фактически констатации изцяло кореспондират с твърдяната като нарушена правна норма на чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Санкцията е наложена за това, че е установено управление на МПС, за което няма сключен договор "ГО", а не за това, че не е сключен такъв договор, затова и дата на нарушението е именно датата, на която по време на проверката е засечено управлението на такова МПС. Предвид фактическото описание на нарушението в АУАН и НП съдът намира, че волята на АНО е ясна и категорична, като фактите напълно кореспондират с приложената санкционна норма. Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са датата на извършване, мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което не е било ограничено по никакъв начин правото на защита на нарушителя и възраженията в тази насока не се споделят.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Не е спорен между страните и е установен по несъмнен начин от приобщените документи, факта на липсваща регистрирана и валидно действаща към 15.09.2025 г. застраховка „Гражданска отговорност“ за притежавания от въззивното дружество автомобил.

2

Липсата на валидна застраховка "Гражданска отговорност" за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в "Гаранционния фонд", т. е. установяването на този факт не е поставено на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, като същата е общодостъпна за всички граждани и държавни органи.

Разпоредбата на чл.461 КЗ подробно визира всички задължителни застраховки, като в т.1 като такава е включена именно застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т.10.1, раздел II, б."А" от приложение №1, свързана с притежаването и използването на моторно превозно средство. Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 КЗ вменява задължение за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. В този смисъл правилно нарушението е било устновено и квалифицирано като такова по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, а санкцията е била наложена на основание чл.638, ал.1, т.2 КЗ, която норма предвижда съответното наказание за юридическо лице, което не е изпълнило задължението си по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Без значение за съставомерността на нарушението е обстоятелството, кога е възникнало задължението за сключване на ГО, по какви причини е било преустановено действието на вече сключена застраховка (които биха могли да се дължат включително на неплащане на дължима вноска), тъй като към 15.09.2025 г. безспорно това задължение не е изпълнено.

Съдът не приема за основателно възражението, че от съдържанието на процесния ЕФ не става ясно, дали дружеството е санкционирано за осъществено действие или бездействие, с което да е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Нормата на чл.638, ал.4 КЗ предвижда, че само при автоматично установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да се ангажира отговорността на собственика на моторното превозно средство чрез налагане на глоба или имуществена санкция по чл.638, ал.1 КЗ. В този случай законодателят се дезинтересира от конкретния водач на автомобила и дори изрично изключва в тази хипотеза, предвидената за другите видове електронни фишове възможност по чл.189, ал.5 ЗДвП, собственикът да се освободи от предвидената отговорност като посочи лицето, управлявало автомобила. И това е така не поради невъзможност водачът да бъде установен, а защото законодателят е счел това за ненужно, доколкото съобразно чл.483, ал.1, т.1 КЗ, именно регистрираният и категорично, автоматично и лесно установим притежател на превозното средство, е основен адресат на задължението за сключване на задължителната застраховка „гражданска отговорност“ за същото и това негово задължение не се променя в случай, че той предостави собственото си превозно средство за управление на трето лице. Напротив, именно поради факта, че той е адресат на задължението за сключване на изискуемата застраховка, той носи отговорност за допуснатото управление на превозното средство, без да е изпълнено това негово задължение. При това, в процесния случай, собственикът е юридическо лице и съобразно чл.83, ал.1 ЗАНН същото е санкционирано с изрично предвидената имуществена санкция по чл.638, ал.1 КЗ, при което от значение е единствено обективният факт на неизпълнение на съответното задължение и не подлежи на установяване, дали нарушението е осъществено виновно чрез нечие действие или бездействие.

С оглед на това съдът счита, че законосъобразно е ангажирана административнонаказтелната отговорност на въззивника като при определяне на размера на наказанието наказващият орган е съобразил вида и характера на нарушението и е наложил санкция в регламентирания абсолютния размер 2000.00 лв съобразно чл.638, ал.1, т.2 КЗ.

Не е налице и основание за квалифициране на процесното нарушение като маловажен случай, доколкото участието на всяко едно МПС в движението по пътищата е потенциална предпоставка за пътни инциденти, при които евентуалните щети за трети лица, задължително следва да се обезщетяват по реда на застрахователен договор за "Гражданска отговорност" и неизпълнението на съответното задължение може пряко да засегне всеки един участник в движението по пътищата. При това, нарушението е формално, а не резултатно и защитения от закона обществен интерес е бил засегнат в степен не по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че процесния ЕФ следва да 3 бъде потвърден.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл.63, ал.3 ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на въззиваемата страна ОД на МВР Варна следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер 80.00 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, №0080793, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ, на „Шимел“ ЕООД гр. Провадия, ЕИК 103760568, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1022.58 €.