Решение № 564 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901032 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалифиация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - ЗАД „А.Б.” АД, твърди, че на 23.07.2021 г. на път 2-29 настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил „Ауди”, модел А8, с peг. № ******* и лек автомобил „Пежо”, модел Партнер, с peг. № *******, управляван от В. В..

Причина за настъпване на събитието е виновното поведение на водача на лек автомобил „Пежо”. Ищецът твърди също, че със собственика на увредения лек автомобил „Ауди” имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско”. След събитието застрахователят е изплатил за нанесените вреди на застрахованото МПС обезщетение в размер на 55 442 лв.

Водачът на лек автомобил „Пежо” имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответника - ЗАД „ОЗК - З.” АД, валидна към датата на ПТП. С оглед на това ищецът твърди, че за него е възникнало регресно право на основание чл. 411 КЗ да иска от ответника платената сума, ведно със заплащане на ликвидационните разходи в размер на 15 лв. или общо сума в размер на 55 457 лв. Поради изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 55 457 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и направени обичайни ликвидационни разходи, както и сумата от 2 587, 50 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 21.12.2021 г. до 06.06.2022 г. Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „ОЗК - З.” АД, оспорва предявените искове. Твърди, че вина за събитието има водачът на лек автомобил „Ауди”, който е управлявал МПС с несъобразена скорост за конкретните пътни условия и е предприел изпреварване без да се убеди, че автомобилът, който ще изпреварва е подал сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. В случай че съдът не приеме възражението за изключителна вина на водача на лек 1 автомобил „Ауди”, ответникът заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от това лице. Счита, че претендираните щети по застрахования при ищеца автомобил не са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Заявява, че обезщетението, което ищецът претендира не е правилно определено, защото в случая е налице тотална щета.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалифиация чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правна квалификация чл.

411 КЗ, която разпоредба е действаща към датата на възникване на процесното правоотношение.

За да бъде уважен предявеният от ЗАД „А.Б.” АД иск срещу застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” на прекия причинител на вредата, следва да се установи наличието на следните предпоставки: 1) валиден договор за имуществено З., сключен между ищеца и увредения; 2) валиден към датата на събитието договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника за управлявания от виновния водач автомобил; 3) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал.1 от ЗЗД – противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди; 4) плащане от ищеца застраховател в полза на увреденото лице на застрахователно обезщетение за претърпените от него вреди.

В производството не е спорно, че между ЗАД „А.Б.” АД, като застраховател, и дружеството „И.Е. 2000” ЕООД, като застрахован, е сключен договор за имуществена застраховка, по силата на който застрахователното дружество е поело задължение да обезщетява щетите по застрахованото имущество, представляващо лек автомобил „Ауди”, модел А8, с peг. № *******, получени в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/. Това обстоятелство се твърди от ищеца в исковата молба, като ответникът изрично заявява, че не го оспорва в подадения по делото писмен отговор. Ето защо съдът го приема за доказано, въпреки че по делото не е представено доказателство за сключване на договора за имуществена застраховка в писмена форма. Към исковата молба е приложен препис от застрахователна полица № BG/01/121000255346 от 18.01.2021 г. за сключена застраховка „Моята кола“, която обаче не носи подпис на представител на нито един от правните субекти, които се сочат, че са участвали при сключване на застрахователния договор, поради което тя не доказва направени от който и да е от тях волеизявления за съгласие за сключване на сделката при условията, посочени в полицата. С 2 молба от 13.02.2023 г. ищецът е представил нов екземпляр от цитираната полица, който също не носи подпис на двете страни по сделката – на този екземпляр е положен подпис от представител на застрахователното дружество, но липсва поставен такъв от представител на лицето, което е посочено, че участва при сключване на тази сделка като застраховащ, поради което и този документ не доказва направени от две лица еднопосочни изявления за съгласие за сключване на договор за имуществено З..

Ищецът твърди, че страните по договора за имуществено З. са уговорили срок на неговото действие, който е от 23.01.2021 г. до 22.01.2022 г. Това обстоятелство не се оспорва от ответника в производството, поради което съдът го счита за безспорно и като такова за установено по делото.

Между страните в производството с оглед направените от тях твърдения в исковата молба и в писмения отговор е безспорно и това, че на 23.07.2021 г., което е в срока на действие на застрахователния договор, е настъпило ПТП, което е риск, който ищцовото застрахователно дружество се е съгласило да покрива по процесния договор за имуществено З., в което участници са били автомобилът, застрахован по сключения с ищеца договор, и лек автомобил марка „Пежо”, модел Партнер, с peг. № *******, управляван от В. В..

Спорен по делото е въпросът дали при настъпване на произшествието водачът на лек автомобил марка „Пежо”, модел Партнер, с peг. № ******* е имал такова поведение, което да се квалифицира като противоправно и дали то е причината за осъществения удар със застрахованото при ищеца МПС. Това обстоятелство е от значение, за да се отговори на въпроса дали в полза на застрахованото при ищеца лице е възникнало правото по чл. 45 ЗЗД срещу посочения водач.

За установяване на тези факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, които са водачите на двете МПС-та, които са участвали в произшествието, а именно Д. М. А. и В. Г. В.. И двамата свидетели, които са очевидци на събитието, в своите показания описват обстоятелствата, при които е настъпило произшествието по почти идентичен начин. И двамата свидетели сочат, че леките автомобили са се движили в една и съща лента на движение по пътя Варна – Добрич, като лек автомобил „Пежо”, управляван от В. В., се е движил пред лек автомобил „Ауди”, който е управляван от лицето Д. А., като на отбивка за завиване наляво за с. Аксаково водачът на лекия автомобил „Пежо“ предприема маневра да завие, като в същото време водачът на лек автомобил „Ауди“ предприема маневра изпреварване, в резултат на което между двата автомобила настъпва сблъсък. Ето защо съдът кредитира показанията на двамата свидетели в тази им част и приема за доказани описаните факти.

В Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са установени задължения за водача на превозно средство, който ще предприема маневра да завие надясно или наляво за навлизане по друг път. Съгласно чл. 26 ЗДвП водачът е длъжен преди да завие своевременно да подаде ясен и достатъчен за възприемане сигнал, като това става със светлинните пътепоказатели на превозното средство, а за превозните средства, които нямат светлинни пътепоказатели или те са повредени - с ръка. Наред с това в чл. 25 ЗДвП е предвидено и друго задължение за 3 водача, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, което се състои в това, че преди да започне маневрата, той трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Ето защо и доколкото по делото е доказано, че в момента на настъпване на процесното събитие водачът на лек автомобил марка „Пежо”, модел Партнер, с peг. № *******, е предприел маневра да се отклони наляво от платното за движение, за да навлезе по друг път, то за това лице в този момент са възникнали задължения да подаде светлинен сигнал, обозначаващ маневрата за завой наляво, както и преди да я започне да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Съдът приема, че от показанията на свидетелите В. и А. се доказва, че преди настъпване на произшествието водачът на лекия автомобил „Пежо“ е подал светлинен сигнал за обозначаване на маневрата завой наляво за навлизане по друг път, водещ до с.

Аксаково. Този факт изрично се посочва в показанията на самия водач на този автомобил В..

Същевременно в разпита си пред съда шофьорът на другия автомобил, участвал в ПТП-то Д. А., сочи обстоятелства, които взаимно се изключват. От една страна, той заявява, че преди да предприеме маневрата изпреварване е възприел, че автомобилът преди него се е движил много бавно и е възнамерявал да предприеме маневра завиване наляво. От друга страна, той сочи в своите показания, че е възприел, че този водач не е подал сигнал за завиване наляво. След като свидетелят А. е възприел, че водачът на автомобила пред него е имал намерение да завие наляво, то логично е да се приеме, че той е обозначил решението си да извърши тази маневра по ясен за другите участници в движението начин, който предвид факта, че не се сочи, че автомобилът е спрял или че е подаден някакъв друг знак за предстоящата смяна на посоката на движение, трябва да се приеме, че е чрез подаване на светлинен сигнал. Ето защо и нелогично звучи заявеното от свидетеля А., че е нямало подаден светлинен сигнал, което е декларативно посочено, без да е обяснено по какъв друг начин за него е станало ясно каква маневра планира да предприеме водачът на движещия се пред него лек автомобил „Пежо“, поради което съдът приема, че от показанията на този свидетел не се опровергават изнесените от свидетеля В. обстоятелства, че е подал светлинен сигнал за завиване наляво, а дори напротив – те се потвърждават. След като по делото се доказа, че водачът В. В. е подал ясен светлинен сигнал за маневрата по завиване наляво, която той възнамерява да предприеме, то се налага изводът, че това лице не е нарушило правилата за движение по пътищата, установени в чл. 26 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства съдът счита за доказано по делото, че към момента, в който водачът на лек автомобил „Пежо“ е предприел маневра за завиване наляво, водачът на лек автомобил „Ауди“ също е започнал маневра, която е по неговото 4 изпреварване. Това се установява от показанията на разпитаните двама свидетели А. и В..

Свидетелят Д. А., който е водачът на лек автомобил „Ауди“, заявява, че водачът на лек автомобил „Пежо“ е започнал да завива наляво след като той вече го е изпреварвал.

Свидетелят В. В., който е водачът на лек автомобил „Пежо“, сочи, че докато той е завивал на ляво, водачът на лек автомобил „Ауди“ е предприел изпреварване. Посоченият факт се доказва и от изводите, направени от вещото лице Ж. Е., изготвило допуснатата по делото съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, в разпита му, проведен в съдебно заседание на 12.04.2023 г. Експертът в рамките на своите специални знания посочва, че въз основа на всички събрани по делото доказателства може да се заключи, че водачът на автомобил „Ауди“ е започнал маневра изпреварване на автомобил „Пежо“, водачът на който в същото време е започнал да завива, т.е. двете маневри са извършвани в един и същи момент.