Решение № 260028 от 19.04.2022, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Русе, 19.04.2022г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5554 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът “Бест Файненс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.„Манастирски ливади”, к-с Бокар, бл.35, партер, представлявано от Пламен Славов Драгнев и Магдалена Панайотова Везирева – Драгнева, твърди, че ответницата е кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес: www.bestcredit.bg. Като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Заявката е подадена на 22.10.2018г. в 16:06:19 часа на https://bestcredit.bg от IP:

77.78.33.95, като и е извършена регистрация с e-mail: *******@*****.***. Съгласно Общите условия на дружеството, след като се попълни заявката за кандидатстване, клиентът получава ПИН код под формата на кратко електронно съобщение /СМС/ на посочения от него телефонен номер. Клиентът, кандидатствал да кредита, потвърждава заявката си като въвежда ПИН кода на заявката, след което следва да натисне бутона „Потвърди”, с натискането на който бутон заявката се изпраща за разглеждане. В резултат на получената заявка е изпратено съобщение на посочената електронна поща за потвърждение на договор, приложен Стандартен европейски формуляр и Общи условия на 22.10.2018г. в 16:18 часа. За да подпише/сключи договора, потребителят следва да натисне посочения в електронното съобщение или СМС линк, като след това въведе избраната от нея парола за достъп, която представлява електронен подпис за потребителя. С въвеждането на паролата, потребителят изразява своето съгласие за сключване на договора, при посочените в него условия. На ответницата е изпратен СМС за потвърждение на посочения от нея телефон, като същата е потвърдила на 22.10.2018г. в 16:26:09 часа сключване на договора за кредит в размер на 1 500.00 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен на посочената от нея електронна поща, електронен формуляр за договора за кредит от разстояние.

Същата е потвърдила с избиране на изпратения му и от „Бест Файненс” ООД линк за потвърждение, сключването на договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902/22.10.2018г., както и получаване на Общите условия, неразделна част от сключения договор и Стандартния европейски формуляр и желаната сума й е била предоставена в заем като на 22.10.2018г. ищецът е изплатил сумата от 1 500.00 лева по банкова сметка ***, открита при Банка „ДСК” ЕАД, а именно: BG27STSA93000019117043.

Съгласно чл.2 от раздел 2 на договора, кредитополучателят връща кредита на 26 равни двуседмични вноски, а падежните дати на вноските са уговорени в погасителен план към сключения договор, представляващ неразделна част от него. Съгласно уговореното между страните, при предоставяне на сума на кредита в размер на 1 500.00 лева, се дължи връщане по кредита общо дължима сума в размер на 1 844.18 лева, формирана от 1 500.00 лева главница и 344.18 лева възнаградителна лихва. Последната сума е била посочена поради техническа грешка като лихва за забава в заявлението по чл.410 от ГПК, но се касае за договорната лихва. Ищецът претендира по-малката сума от 116.87 лева, тъй като съгласно погасителния план и отчетени частични плащания от длъжника, дължимата сума за периода 05.11.2018г. – 22.04.2019г. е 248.90 лева, но са отчетени частични потасявания от длъжника и непратената сума е 116.87 лева, както е посочено в заявлението. При неизпълнение на задължението по Раздел IV от договора за кредит от страна на длъжника, а именно: да осигури поръчител, отговарящ на условията по чл.3 от договора, страните са се съгласили, че това ще причини вреди на кредитора и ще се дължи неустойка, като в този случай общо дължимата сума по кредита /главница + договорна лихва + неустойка/, когато не е осигурен поръчител, възлиза на 4 574.18 лева, т.е. уговорената между страните неустойка се начислява за всеки конкретен период за срока на договора – по 105.00 лева. Неустойката е в размер на 0.5% дневно върху усвоената сума на кредита за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение, за целия срок на договора за кредит. Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение. В случай, че кредитополучателят представи обезпечение след изтичането на срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, в който кредитът е бил без обезпечение. Страните са се съгласили, че размерът на неустойката е договорен в индивидуални преговори между тях и същият отразява напълно постигнатите договорки, както и че договореният размер не е прекомерен.

За периода на договора ответницата не е изпълнила задължението си да осигури поръчител, поради което е начислена неустойка за периода 15.11.2018г. до 23.04.2018г. в размер на 735.00 лева. Кредитополучателката е просрочила повече от две вноски, не е погасила дължимите суми и изпаднала в забава, като съгласно клаузите на договора и чл.10.3 от Общите условия на „Бест Файненс” ООД се дължи законната лихва за всеки ден забава – ОЛП + 10%, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебното събиране на вземането. Поради липсата на плащане, просроченото задължение е възложено на колектор чрез сключен между страните договор за събиране на просрочени вземания, като лицето е следвало да посредничи и осъществи комуникация с длъжника по всички позволени от закона средства, за да стимулира да плаща задължението си. Въпреки многократните позвънявания по телефона, обаждания до работодателя на длъжника и посоченото лице за контакт, не е последвало изпълнение на задълженията и ответницата продължила да трупа дни просрочие, респективно мораторни лихви по своето задължение. Във връзка с извършените разходи е съставен Протокол за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания от ответницата, а съгласно чл.8.2.7 от ОУ в случай на забава в плащането на дължима погасителна вноска от страна на кредитополучателя, както и в случай на частично плащане на погасителна вноска, да предприеме всякакви необходими действия за извънсъдебно събиране на вземанията си, като разноските за това ще бъдат за сметка на кредитополучателя. В конкретния случай сторените разходи са в размер на 587.59 лева – разходи за събиране, видно от раздел 3, чл.6 от сключения договор с колектора, а законната лихва за забава върху просрочените суми за периода от 05.11.2018г. до 22.04.2019г. възлиза на 6.04 лева – наказателна лихва. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите му се парични суми по договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902/22.10.2018г., въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3792/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на сумите. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите от: 116.87 лева – договорна лихва за периода 05.11.2018г. – 22.04.2019г.; 735.00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; 6.04 лева – наказателна лихва за периода от 05.11.2018г. до 22.04.2019г.; 587.59 лева – разходи за събиране на задълженията по договора и 10.90 лева – разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и сумите от 53.04 лева – направени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и 322.82 лева – направени по заповедното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3792/2019г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответницата Г.В.Т. оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че с влязло в сила съдебно решение № 857/03.07.2020г. по гр.дело № 2303/2019г. по описа на РРС е бил прогласен за нищожен процесният договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000149/28.05.2018г., поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, поради което и не дължи на ищцовото дружество претендираните парични суми.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2018г. между страните бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние - договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902, по силата, на който ищецът отпуснал кредит в размер на 1 500.00 лева, преведени на същата дата – 22.10.2018г. по банкова сметка *** Г.В.Т., открита при Банка „ДСК” ЕАД, а именно:

BG27STSA93000019117043.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължими му се парични суми по договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902/22.10.2018г. – договорна лихва, неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител, наказателна лихва, разходи за събиране на задълженията по договора и разходи за изпращане на документи, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3792/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение длъжникът подал възражение за недължимост на сумите и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той е и направил по настоящото дело.

Безспорен на основание чл.297 и чл.298 от ГПК е факта, че с влязло в сила съдебно решение № 857/03.07.2020г. по гр.дело № 2303/2019г. по описа на РРС е бил прогласен за нищожен процесният договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000149/28.05.2018г., поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Страните са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние - договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902 от 22.10.2018г., съгласно който ищецът отпуснал на ответницата кредит в размер на 1 500.00 лева, преведени на същата дата – 22.10.2018г. по банкова сметка *** Г.В.Т., открита при Банка „ДСК” ЕАД, а именно: BG27STSA93000019117043.

С влязло в сила съдебно решение №

857/03.07.2020г. по гр.дело № 2303/2019г. по описа на РРС е бил прогласен за нищожен процесният договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000149/28.05.2018г., поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.22 във вр.с чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, „когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита“. Съобразявайки тази разпоредба и обявяването на процесния договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № 3000902 от

22.10.2018г. за недействителен, то Г.Т. не дължи на ищеца претендираните с настоящия иск парични суми от 116.87 лева – договорна лихва за периода 05.11.2018г. – 22.04.2019г.; 735.00 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; 6.04 лева – наказателна лихва за периода от 05.11.2018г. до 22.04.2019г.; 587.59 лева – разходи за събиране на задълженията по договора и 10.90 лева – разходи за изпращане на документи.