Присъда № 8 от 22.08.2023, Районен съд - Средец

М О Т И В И

Гр.Средец, 15.09.2023г. към Присъда № 8/22.08.2023г., постановена по нохд № 150/2023г., по описа на Районен съд – Средец, II наказателен състав.

ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас е повдигнало обвинение против подсъдимия Я. Е. Д., ЕГН ********** и го е предало на съд за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, че на 20/21.11.2022г. в село Дюлево, община Средец, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот отнел от владението на С.

Ц. С. движими вещи - пластмасова касетка 30/40 см. на стойност 1.50 лева, тавичка от алуминий 40/10 см на стойност 7.50 лева, пластмасова кофа - 10 литра на стойност 5 лева, 1 бр. метално казанче с размери 45/45/70 см. на стойност 12.00 лева, 2 броя буркани с люти чушки по 560 гр. на стойност 8.60 лева, 1 бр. буркан с люти чушки 250 гр. на стойност 2.40 лева, 2 бр. буркани с кисели краставички по 700 гр. на стойност 9.60 лева, 3 бр. буркани с червени чушки по 1050 гр. на стойност 19.50 лева, 2 бр. буркани с компот от дюли по 700 гр. на стойност 4 лева, 4 бр. буркани с доматено пюре по 300 гр. на стойност 9.60 лева, 2 бр. буркани с лютеница по 300 гр.на стойност 5.60 лева, 3 бр. буркани с доматена паста по 150 гр. на стойност 5.40 лева, 1 бр. буркан с домашно сладко по 300 гр. на стойност 5.00 лева, 2 бр. буркани с домашно сладко по 150 гр. на стойност 18.00 лева и 15 кг. картофи на стойност 18 лева - всичко на обща стойност 112.70 лева, без съгласието на владелеца, с намерение противозаконно да ги присвои.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е протекло без участието на акцесорни страни – частен обвинител и граждански ищец.

Прокурорът в хода на съдебните прения релевира доводи, че са събрани достатъчно доказателства относно това подсъдимият Я. Е. Д. да е извършил престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 от НК. Сочи се, че подсъдимият е неосъждан, тъй като същият е реабилитиран, а като смекчаващи вината обстоятелства следвало да се приемат съдействието, което било оказано от негова страна в хода на разследването, както и чистото съдебно минало. Предвид това Прокуратурата предлага на подсъдимия Я. Е. Д. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, като същото наказание следвало да бъде редуцирано с една трета, съгласно правилата на съкратеното съдебно следствие.

Подсъдимият Я. Е. Д. в съдебно заседание признава изцяло фактите и обстоятелствата, описани във внесения срещу него обвинителен акт от страна на ТО – Средец към Районна прокуратура – Бургас и се съгласява да не се събират доказателства за тях, поради което производството по делото е протекло по реда на глава XXVII от НПК – Съкратено съдебно следствие и по конкретно по диференцираната процедура на чл.371, т. 2 от НПК. Защитникът на подсъдимия адв.К. К. също изразява съгласие делото да се разгледа по реда на особените правила на Съкратеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд и по – конкретно по реда на чл.371, т.2 от НПК. Адв.К. счита, че в конкретния случай се касаело за извършено деяние, което било абсолютен маловажен случай, като ако същото не било установено и нямало привлечено обвиняемо лице, Прокуратурата щяла да прекрати съответната преписка или досъдебно производство на основание чл.9, ал.2 от НК. Релевира доводи за неправилна правна квалификация на деянието по чл.195, ал.3 от НК, като намира, че е следвало да бъде квалифицирано по чл.197 от НК. Защитникът твърди, че предложеното наказание от Прокуратурата е крайно неоснователно. Излага, че в конкретния случай е следвало на подзащитния му да бъде потърсена административна отговорност по чл.218б от НК, тъй като стойността на кражбата била седем пъти по – малка от минималната работна 1 заплата за страната. Отправя се искане от адв.К. подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, като бъде признат за виновен за извършено административно нарушение по чл.218б от НК и да бъде наложено съответното наказание, предвидено в този текст. Подсъдимият Д. поддържа казаното от неговия защитник. В дадената последна дума подсъдимият моли да му бъде наложено наказание „глоба“.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Я. Е. Д. е роден на 07.05.1997 г. в гр. Бургас, българин, български гражданин, без образование, неженен, трудово ангажиран, неосъждан /реабилитиран/, с адрес за призоваване в с.Дюлево, общ.Средец, обл.Бургас, с ЕГН **********.

Подсъдимият Я. Е. Д. работел като овчар в животновъдна ферма край село Дюлево, община Средец, област Бургас и живеел в стопанския двор на фермата. В близост до къшлата в западния край на село Дюлево се намирала къщата на свидетелката С. Ц. С., в чиито двор имала изградена пристройка, в която съхранявала буркани с консервирани храни и селскостопански инвентар. През нощта на 20 срещу 21 на месец ноември на 2022г.

Подсъдимият Я. Д. бил в къшлата на фермата в село Дюлево и консумирал алкохол. Той познавал района около къшлата и знаел за постройката в двора на свидетелката С.. В един момент около полунощ Д. решил да отиде до дома на свидетелката С. и да извърши някаква кражба. В изпълнение на тези си намерения подсъдимият влязъл в двора на къщата и изкъртил халките на катинара на дървената врата, след което проникнал в пристройката. От там той взел пластмасова касетка 30/40 см. на стойност 1.50 лева, тавичка от алуминий 40/10 см на стойност 7.50 лева, пластмасова кофа - 10 литра на стойност 5 лева, 1 бр. метално казанче с размери 45/45/70 см. на стойност 12.00 лева, 2 броя буркани с люти чушки по 560 гр. на стойност 8.60 лева, 1 бр. буркан с люти чушки 250 гр. на стойност 2.40 лева, 2 бр. буркани с кисели краставички по 700 гр. на стойност 9.60 лева, 3 бр. буркани с червени чушки по 1050 гр. на стойност 19.50 лева, 2 бр. буркани с компот от дюли по 700 гр. на стойност 4 лева, 4 бр. буркани с доматено пюре по 300 гр. на стойност 9.60 лева, 2 бр. буркани с лютеница по 300 гр.на стойност 5-60 лева, 3 бр. буркани с доматена паста по 150 гр. на стойност 5.40 лева, 1 бр. буркан с домашно сладко по 300 гр. на стойност 5.00 лева, 2 бр. буркани с домашно сладко по 150 гр. на стойност 18.00 лева и 15 кг. картофи на стойност 18 лева - всичко на обща стойност 112.70 лева. С така отнетите вещи обвиняемият Д. се прибрал в къшлата. На сутринта на 21.11.2022г. в дежурната част на РУ на МВР Средец се получило съобщение за извършената кражба от дома на свидетелката С. в село Дюлево. В тази връзка на място пристигнали свидетелите Н.М.Н. и И.К.И. - инспектори в РУ МВР Средец. Същите провели оперативно издирвателни действия в село Дюлево по установяване на извършителя и вещите, като започнали проверки и беседи с криминално проявени лица. Предвид това посетили къшлата, в която бил подсъдимият Д., установили го и пред тях той разказал за извършената кражба от дома на свидетелката С.. Едва след като бил установен от органите на РУ МВР Средец – свидетелите Н. и И. и в тази връзка подсъдимият предал отнетите вещи на полицаите.

Според преценката на съда наличните по делото доказателствени материали установяват по безсъмнен начин осъществяването на деянието, предмет на настоящото производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като самопризнанието на подсъдимия, извършено при условията на чл.371, т.2 от НПК, се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от самопризнанията и обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитаните в хода на проведеното досъдебно производство свидетели – С. Ц. С., Н.М.Н. и И.К.И., преценени за 2 нуждите на настоящото производство на основание чл.372, ал. 4 от НПК, а също и от събраните по делото писмени доказателства, приложени на досъдебното производство:

Протокол за доброволно предаване от 21.11.2022г., Протокол за оглед на веществени доказателства от 22.11.2022г., ведно с албум със снимков материал на откраднатите вещи, Заключение на съдебно – оценъчна експертиза, както и справка за съдимост на подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и самопризнанията, направени в съдебно заседание от подсъдимия като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като няма противоречия по главните факти от предмета на доказване, което да наложи подлагането на самостоятелен анализ.

Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на останалите събрани по делото доказателства.

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.

Относно релевираните в хода на съдебното производство доводи на защитника адв.К.

К., поддържани и от подсъдимия, че деянието е неправилно квалифицирано и осъществява признаците на състав на престъпление по чл.197 от НК, съдът намира за неоснователни.

Безспорно в настоящия случай се установи, че кражбата на инкриминираните вещи е извършена чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртване на халките на катинара на дървената врата, водеща до въпросната пристройка, където са се намирали. Нормата на чл.197, ал.1, т.3 от НК предвижда, че ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадната вещ бъде върната или заместена, наказанието в случаите на чл.195, ал.1, т.2 до т.6 от НК, в която хипотеза попада настоящия случай, е лишаване от свобода до осем години. Установи се обаче, че инкриминираните вещи са предадени във връзка с обстоятелството, че подсъдимият е установен като извършител на процесното деяние.

По отношение на извършеното деяние от подсъдимия не е налице маловажен случай и в тази връзка възраженията на защитата са неоснователни. Съобразно изискванията на т.7 от ППВС № 6 от 26.04.1971г. по н.д.№ 3/1971г., за да се определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В тази връзка съдът отчете, че подсъдимият е извършил деянието под въздействието на алкохол, в тъмната част на денонощието, проникнал е в чужд имот, изкъртил е халките на катинара, който е служел за заключване на вратата, предоставяща достъп до пристройката, където са се намирали откраднатите вещи. Това му поведение разкрива дързостта при извършването на кражбата и това, че не зачита установения с страната ред. Действително откраднатото имущество е с ниска стойност, но начинът извършване на кражбата обуславя извод, че деянието се характеризира със съответната обществена опасност, която по никакъв начин не може да бъде определена като по – ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид и в тази връзка не е налице маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Отделно от това, видно от приобщеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият е осъждан с влязъл в сила съдебен акт за кражба – Определение № 94/24.07.2018г., постановено по ч.гр.д. №111/2018г., по описа на РС Средец, като към момента на извършването на процесното деяние не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по предишното осъждане, като раебилитацията в този срок не изключва прилагането на чл.28 от НК, съобразно чл.30, ал.1 от НК и в този смисъл настоящата кражба е осъществена повторно.

3

Съобразно чл.218б от НК е налице възможност за заменянето на наказателната отговорност на дееца с административно – наказателна отговорност, като при констатиране наличието на определените в закона условия, деянието се декриминализира и наказването му става по административен ред. Разпоредбата на чл.218б от НК предвижда, че за деяния по чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а" , чл. 206, ал. 1 и 5 и чл. 207 от НК и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен. Действително стойността на отнетите вещи е под размера на две минимални работни заплати за страната, като предметът на престъплението е възстановен, но процесното деяние е с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК – т.е. то не е включено в престъпленията по чл.218б от НК, за които е предвидена възможност да бъде наложено административно наказание „глоба“ от сто до триста лева. Ето защо доводите на защитника адв.К. К. и подсъдимия за наличие предпоставките за приложението на чл.218б от НК са неоснователни.