Решение № 260419 от 20.01.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№......................../ 20.01.2021 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през 2020 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 14577 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.80 от ПАС.

С решение № 541575 от 21.11.2018 г., постановено по гр.д. № 5257/2017 г. на СРС, 143 състав, е признато за установено предявените от ищците К.А.Т. и П.А.Т. срещу М.В.М., М.Д. Д.-М. и Л.А.Л. искове с основание чл. 124 от ГПК, че всеки един от двамата ищци е собственик на по 1/2 идеална част от недвижим имот с идентификатор ***, стар № УПИ XVIII-685 в кв. 18-Б по плана на гр.

София, местност Вилна зона Бояна, с площ 845 кв.м. Разпоредено е препис от решението и от нотариален акт 75, том I, дело 69 от 2002 г. на нотариус 444 при НК да се изпрати на СРП, съгласно чл. 194, ал. 3 от ГПК. Относно разноските първоинстанционният съд с решението е осъдил на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, всеки от ответниците М.В.М., М.Д. Д.-М., и Л.А.Л., да заплати на всеки от ищците К.А.Т. и П.А.Т. по 1/3 част от разноските които е направил всеки ищец в производството, а именно по 1477,34 лв.

С последващо определение по реда на чл.248, ал.2 от ГПК № 206142 от 30.08.2019 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответниците М.В.М. и М.Д.

Д.-М. за изменение на решението в частта за разноските.

Решението по чл.235 от ГПК е обжалвано поотделно в срок от ответните страни по иска, ответниците М.В.М. и М.Д. Д.-М. с обща въззивна жалба чрез пълномощник адв.К.М., и с отделна въззивна жалба от ответника Л.А.Л..

Определението по чл.248 от ГПК е обжалвано в срок с обща частна жалба от ответниците М.В.М. и М.Д. Д.-М. чрез пълномощник адв.К.М..

С въззивната жалба на ответниците

М.В.М. и М.Д. Д.-М. срещу решението по чл.235 от ГПК, са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила по събиране на доказателствата, същото и изграждане на решаващия извод за неподписване на н.акт 75/2002 г. от продавача А.Т. само въз основа на заключението на съдебно-почерковата експертиза, което не било категорично относно липсата на автоподлог и неизследвало целия възможен сравнителен материал, необсъждане на същото в съвкупност с другите събрани по делото доказателства-показанията на нотариус К., изявленията на самия А.Т. в предходно водено дело за представянето му като мним продавач и поведението на самия продавач А.Т. приживе, сочещо, че дори и подписът да не е положен от него на нотариалния акт, то това е станало с негово съгласие и знание и бездействието на същия след прекратяване на предходното дело с предмет правото му на собственост върху имота срещу същите ответници почти 10 години сочело на потвърждаване на сключения евентуално без негово съгласие договор за продажба на имота. Втората група нарушения се сочат по повод направеното от ответниците М.възражение за придобиване на имота по давност също с оплаквания за необсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и липсата на мотиви за извода че не било доказано ответниците трайно и необезпокоявано владение на имота. Излагат се в тази насока доводи, че в хода на цялото производство по предходно дело за собственост на същия имот ищецът по него и наследодател на настоящите ищци А.Т. е поддържал, че ответникът Л.Л. владее имота-с уточнителна молба от предходното дело от 13.11.2003 година, при което към 15.11.2007 година имотът е бил придобит по давност от Л.Л., като той е присъединил към давността си давността, текла в полза на неговите праводатели-ответниците М., тъй като с прекратяване на предходното дело между същите страни се заличавало действието на исковата молба от 10.09.2003 година и давността не се счита за прекъсната по силата на изричната разпоредба на чл. 116 буква „Б“ от ЗДД във връзка с чл 84 от ЗС, а добросъвестността се преценява към момента на установяване на владението, което е станало преди подаване на предходната искова молба от А.Т., евентуално че е изтекла и дългата 10 годишна придобивна давност през 2013 г. преди подаване на настоящата искова молба. Излагат се и оплаквания за неправилно възприемане или превратно интерпретиране показанията на ангажираните от ищците свидетели за установяване на сочената от тях фактическа власт върху имота, които се опровергавали от показанията на ангажираните от ответниците свидетели относно твърдението на ищците за облагородяване от ищците на имота, необсъждане евентуалната заинтересованост на свидетеля-едноутробен брат на ищците и противоречието в показанията на другите свидетели на ищците относно редица обстоятелства - кога е изграждана оградата, от какъв материал е била същата, какви са били насажденията в имота и към кой период, как е извършвано напояването на твърдялните за съществуващи насаждения в имота и др., при което считат, че ищците не са доказали, че са били във владение на имота, и обратно-от показанията на ангажираните от ответниците свидетели се установявало придобиването по давност на имота при присъединяване владените на М.към това на Л.. Молят да се отмени обжалваното решение, и исковете да се отхвърлят, претендират разноски по делото.

Въззиваемите страни- ищците

К.А.Т. и П.А.Т. чрез пълномощници съответно адв.И.Й. и адв.А.Г., оспорват жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци.

Излагат доводи, че в мотивите на обжалваното решение са изложени съображения защо се възприема заключението на съдебно-почерковата експретиза и защо показанията на нотариус К. не я оборват, че вещото лице е дало категорично заключение, че подписът за продавач по нотар. акт не е положен от А.Т., че по предходното дело А.Т. не е твърдял, че Л.Л. владее имота, подобно изявление е направил тогавашния му пълномощник адв. В.но за което същата не е имала представителна власт, че А.Т. не е твърдял да е присъствал на сделката - довод за това се правел за пръв път с въззивната жалба на ответниците М.и бил преклудиран, а и напротив, че А.Т. е твърдял, че сделката от 2002 г. е сключена без негово знание и съгласие, и като правен извод оспорват възможността нищожните сделки да подлежат на потвърждаване. Считат също доводите на въззивниците М.за бездействието на А.Т. след 2007г. за правно и житейски неиздържани. По възражението за придобиване по давност на имота от ответника Л. считат, първо, подобно възражение от други лице-от ответниците М., за недопустимо, а по същество и за неоснователно, тъй като от 13.11.2003 г. /когато с уточнителна молба по предходно дело адв.В.е посочила, че Л. владее имота/, до 15.05.2006г. - когато приключват устните прения пред въззивния съд по предходното дело като меродавна дата /а не датата на решението на ВКС по предходното дело/, не са изминали 5 години за придобиване по давност с добросъвесно владение, дори и да се присъедини владение на праводателите М.от 15.11.2002 г. Оспорват ответника Л.Л. с отговора на исковата молба да е направил защитно възражение за придобиване на имота от него по давност, а само че е направил иязвление, оспорващо довода на ищците че те-ищците, владеят имота. Евентуално, дори и са е направено в срока по чл.131 от ГПК възражение от Л.Л. за придобиване имота по давност, оспорват това да е доказано по делото: първо, защото не можело да присъедини владението на праводателите си, които не са станали собственици по силата на нищожна сделка, второ - че не е доказано от събраните по делото доказателства да е било установено от нито един от ответниците трайно владение, така че презумпцията по чл.83 от ЗС била неприложима, трето- че владението на ответниците, ако такова е било установено, е било многократно прекъсвано от действия на ищците по установяване от тях самите на владение за повече от 6 месеца, четвърто- че ответниците не доказали своене на вещта по никакъв начин от ответника Л.. Наред с това възразяват, се преценката на събраните гласни доказателства, ангажирани от ищците, установяват упражняваната от техните наследодатели и от тях самите-лично или чрез трети лица, върху имота в продължителен период от време, а оплакванията по въззивната жалба на ответниците М.относно тези свидетелски показания били необосновани. Молят да се потвърди обжалваното решение, претендират разноски.

С въззивната жалба на ответника Л.А.Л. срещу решението по чл.235 от ГПК, са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се оплаквания за необсъждане на събраните по делото писмени и гласни доказателства в съвкупност и взаимовръзка, особено на правната стойност на действията на страните по предходното дело за същия имот между наследодателя на ищците А.Т. и същите ответници, несъобразяване с материалния закон и установеното, че от първата сделка с ответниците М.от 2002 г. до решението на ВКС по предходното дело са изминали повече от 5 години, също и оплакване за необсъждане на доводите на ответника Л. /неконкретизирано в жалбата/ и нарушения при обсъждане и кредитиране показанията на двете групи свидетели- на ищците и на ответниците. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят. Подаването на тази въззивна жалба се счита потвърдено от изявлението на пълномощника на Л. пред въззивния съд-адв.Емануил Йорданов, че поддържа същата, при което е без значение кое лице е подписало тази въззивна жалба/ каквото възражение правят ищците с отговора по тази жалба/.

Въззиваемите страни-ищците К.А.Т. и П.А.Т. чрез пълномощници съответно адв.И.Й. и адв.А.Г., оспорват жалбата с писмен отговор с доводите, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Излагат доводи, че в мотивите на обжалваното решение са изложени достатъчно мотиви при обсъждане на показанията на двете групи свидетели и защо се приема, че не се установява непрекъснато и необезпокоявяно владение от Л. в законоизискуем период от време, като такова владение ищците считат че не се установяват и от събраните по делото писмени доказателства. Наред с това възразяват, че възражение за придобивна давност не е правено от ответника Л.Л. с отговора на исковата молба, както и че едва с въззивната му жалба същият навежда за първи път довод за начало на владението му от първата сделка от 2002 г., което е преклудирано, евентуално, дори и възражение за придобивна давност да е направено в срока по чл.131 от ГПК, то същото е неоснователно, по същите доводи като тези по отговора по въззивната жалба на ответниците М., изложени по-горе в настоящето решение, поради което не е нужно да се повтарят.

С частната си жалба срещу определението по чл.248 от ГПК на ответниците М.се излагат доводи, че те двамата не дължат на ищците по 1/ 3 от разноските / общо 2/3 / , а общо 1/2 от разноските, тъй като били предявени 2 обективно съединени иска срещу 2-ма ответници-М.общо като съпрузи, и Л.. Относно размера, считат определените в полза на ищците разноски за адвокат за завишени, предвид цената на иска на всеки от ищците- цена от по 13 762,68 лв. се следвали по 942,97 лв. адвокатско възнаграждение съгласно тарифата, а присъденото го надвишавало повече от 4 пъти. Молят да се намали размера на адв.възнаграждение в полза на ищците.

Само П.А.Т. като ответната страна по частната жалба, чрез пълномощника си адв.А.Г., е подала писмен отговор, като счита определението на СРС за правилно и съобразено с доказателствата за направени разноски, цената на иска за всеки от ищците от по 27 531,35лв./ при данъчна оценка на имота от 55 062,70лв./ и предвид факта, че са предявени от всеки от ищците по три субективно съединени иска по чл.124 от ГПК, вр. чл.108 от ЗС и три евентуално субективно съединени иска по чл.124 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС, при което минималният размер на адв. възнаграждение само по единия иск е 1355,94 лв., и уговореното и платено по 4000лв. от всеки ищец не бил прекомерен размер предвид фактическата и правна сложност на спора и множеството процесуални действия по защита, и липсата на злоупотреба с права, тъй като всеки от ищицте има право на самостоятелна защита от адвокат, независимо от еднаквите юридически факти. Моли определението да се потвърди.

Разпечатката съдържа 23 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6fb479c3-bf8c-45b9-890b-9ac9b26dbb7d