Определение № 2212 от 16.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2212 гр. София, 16.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110107344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на ответника, обективирана в оттеглена Въззивна жалба вх.

№266597/2023 г. по описа на СРС, като същата изрично се поддържа с уточнение от 14.11.2023 г. Наведени са оплаквания за неправилно определяне на съдебните разноски, съобразно уважената и отхвърлена част, в т.ч. присъждането им по компенсация.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна не взима становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, прецени доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:

Съдът не констатира основание да ревизира своята преценка, съобразно изложеното в мотивите на съдебното решение за отговорността на страните за съдебните разноски, а именно, че на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има право на съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство. Ищцовото дружество, съразмерно на уважената част от исковете, има право на съдебни разноски за сумата общо 380,61 лева за платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП. Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото и заповедно производство. По възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищеца съдът намира, с оглед на защитавания материален интерес, предвиденото в чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ, очакваните процесуални действия, които е необходимо да извърши адвоката, във вр. фактическа и правна сложност на спора, че платените 600 лв. за правна помощ за исковото производство не са съответни и следва да се определи разноската в размер 510,00 лв. Пред заповедния съд платеното възнаграждение на адвокат от 400 лв. е прекомерно, доколкото следва да се определи при условията на чл. чл. 6, т. 5 от НМРАВ, във вр. пар. 1 от НМРАВ, поради което съдът счита за разумна разноска сумата 200 лв. Ето защо ответникът има право на съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част, за сумата общо 220,18 лв. По компенсация в полза на ищеца е пресъдена сумата 160,43 лв. Видно от Молба вх. №306655/31.10.2023 г., с която се оттегля въззивната жалба, ответникът поддържа, че е погасил всички пресъдени със съдебното решение суми, в т.ч. и съдебните разноски. При това положение, съдът приема, че същият признава, че дължи по размер, определен от съда.

1

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 от ГПК, обективирана във Въззивна жалба вх.

№266597/2023 г. по описа на СРС.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на ищеца и ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2