Решение № 66 от 10.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330203647 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-003781/26.04.2021 г. на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на И.Г.С. с ЕГН ********** на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б. „б“ от ЗДвП.

Жалбоподателят моли да се отмени НП. Излагат се аргументи за неосъществяване на твърдяната в обжалвания акт фактическа обстановка, за липсата на посочване на пострадали хора в НП и акта за установяване на административното нарушение (АУАН), разминаване на регистрационния номер на автомобила посочен в АУАН и този в НП и връзката на това с фактическата обстановка. В съдебно заседание аргументите се концентрират към вече изложените и се допълват с такива за неустановяване от доказателствата по делото за момента на извършване на нарушението, както и че предвид образувано досъдебно производство по случая правомощията за квалифициране на поведението по напускане на местопроизшествието са на наблюдаващия прокурор и предмет на разглеждане по провежданото разследване, а не в компетентността на издаващия орган.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано и е 1 срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 31.03.2021 г. около 13:00 ч. жалбоподателят И.Г.С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № **, собственост на „Лозана“ ЕООД, в гр. Пловдив в локалното платно на ул. „Васил Левски“ в посока от юг на север. Когато приближил до № 246 на същата улица забелязал, че пред него от дясната му страна се движи пешеходец. Непосредствено при преминаването покрай пешеходецът настъпило произшествие между управлявания от жалбоподателя автомобил и пешеходецът, като последният паднал. Водачът спрял автомобила и се притекъл на помощ на пострадалото лице. Поинтересувал се какво му е, като получил отговор, че всичко е наред. Сигнал за настъпило произшествие бил подаден първоначално в 13:13 ч. от лице представило се като М.Г., а в последствие в 13:37 ч. се обадил и самия жалбоподател.

Тъй като предприятието, където работил жалбоподателят, било на около 200-300 метра и трябвало да свърши някаква работа, той оставил пострадалото лице с няколко работника от близък завод. След като приключил задълженията си С. се върнал при пострадалото лице и останал до пристигането на органите на реда. Около 14:00 ч. на място пристигнал екип на пътна полиция, в чиято численост бил и актосъставителят Г.М.. Изпробвали водачът за наличието на алкохол в кръвта, както и за употребата на наркотици, като и двата теста били отрицателни. Лично жалбоподателят разказал на полицейския служител какво се е случило.

За установеното бил съставен АУАН серия GA бл. № 281809/31.03.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, както и че деянието е извършено с лек автомобил с рег. № ** на 31.003.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на свидетел и нарушителя, който отразил, че няма възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което му била наложена глоба в общ размер на 50 лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец за отразеното в акта нарушение. На основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН била извършена корекция в регистрационния номер на автомобила на жалбоподателя, като е прието той е управлявал лек автомобил с рег. № **.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.М. актосъставител,

Г.

С., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП с пострадали лица от 31.03.2021 г., докладна записка № 1030р-11288 от 14.04.2021 г., доклада записка № 1030р-10716 от 12.04.2021 г., писмено възражение от 02.04.2021 г., справка за нарушител/водач, справка централна база данни КАТ, писмо рег. № 105850-503/04.08.2021 г. от Дирекция „Национална система 112“ към МВР, ведно с компакт диск, заверено копие на фактура № 1301802117, ведно с детайлизирана справка, писмо вх. № 58007/08.10.2021 г. от ОДМВР Пловдив, сектор „РПТ“, оправомощителни заповеди №№ 8121з-515/14.05.2018 г. и № 8121з825/19.07.2019 г.

Разпитан в съдебно заседание актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел от разказа на водача на автомобила поведението му след настъпването на ПТП, като подробно излага узнатата от него фактическа обстановка по случая.

Същевременно с доверие се оцениха и показанията на свидетеля Г. С. относно телефонният номер на жалбоподателя. При оценката на тяхната достоверност се взе предвид, че свидетелят е в пряка роднинска връзка с жалбоподателя, като е негов баща.

Въпреки това обаче показанията му изцяло съответстват на събраните писмени 2 доказателства – писмо от РЦ 112 Кърджали и детайлизирана справка на телефонен номер ********** (л. 32 от делото), че в 13:37 ч. е проведен разговор към тел. 112 и това именно е бил жалбоподателя.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Не се установява различна фактическа обстановка, въпреки твърденията в тази връзка от страна на жалбоподателя, свързани с липсата на напускане на местопроизшествието от водача. Категорични са показанията на актосъставителя за заявеното лично от жалбоподателя, че е напуснал местопроизшествието и след това се е върнал, независимо от това, че е било преди да пристигне патрула на пътна полиция.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на санкционираното лице.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, в присъствието на свидетел и нарушителя, като не е нарушено правото му да направи възражения, вкл. в 3-дневен срок от съставяне на акта, от което той се е възползвал. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, за което е представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Не може да бъде възприето възражението за допускане на съществено нарушаване на процесуалните правила, свързано с неправилното посочване на регистрационния номер на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя. Налична е по делото докладна записка № 1030р-11288 от 14.04.2021 г., с която е предложено да бъде коригиран въведения в АУАН регистрационен номер ** с този възприет в НП – **. Съдът смята, че в случая се касае за техническа грешка, която е била отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му. Следователно става дума за нередовност, а не за съществено нарушение на процесуалните правила относно съдържанието на акта.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са 3 квалифицирали поведението на жалбоподателя. Не се доказват обаче от доказателствата по делото всички белези на нарушението.

Посочената разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП гласи, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Безспорно се установява, че И.С. като водач на МПС „Фолксваген Голф“ с рег.

№ ** на 31.03.2021 г. в гр. Пловдив в локалното платно на ул. „Васил Левски“ № 246 в посока от юг на север е управлявал посочения лек автомобил, собственост на „Лозана“ ЕООД, като настъпило пътно-транспортно произшествие с пешеходец, след което водачът напуснал местопроизшествието, но малко по-късно се върнал на него до пристигане на компетентните органи. Следователно е налице поведение на водача в разрез с изискванията на закона и задълженията му вменени по силата на посочената разпоредба. Налице е произшествие с пострадало лице и водачът е бил длъжен да остане на мястото му и да изчака пристигането на компетентните органи. Независимо, че поведението му може и ще бъде оценено като положително, жалбоподателят е напуснал местопроизшествието и с това е извършил нарушение на посочената разпоредба.

Не се доказа по делото обаче друг съществен белег на нарушението. Деянието не се изразява само в поведението на нарушителя, но има и своето време и място на извършване. С оглед на изложеното в акта, съответно НП е отразено, че нарушението е извършено около 17:10 ч. на 31.03.2021 г. Същевременно всички доказателства по делото сочат съвсем различен час на извършването му и то с драстично разминаване от няколко часа, а именно около 13:15 ч. В този смисъл са подадените сигнали до ЕЕН 112 и показанията на актосъставителя. Затова съдът намира, че не се доказва по делото времето на извършване на нарушението, а оттам и кумулативното наличие на всички негови обективни белези. Всъщност се установява съвсем различно време на извършване на нарушението от това, за което е повдигнато с АУАН обвинение за извършване на административно нарушение. Това е достатъчно да се внесе съмнение дали това е нарушението, което е извършено, и дали има друго нарушение, т.е. не се установява по безспорен и категоричен начин фактическия състав на деянието на водача. Оттук и не се установява да е извършено нарушение, което не е било съобразено от административнонаказващия орган при издаването на постановление. На това основание се прецени обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и да се приложи последицата от това – да бъде отменено.