Решение № 1589 от 18.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1589 гр. София, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20231100902250 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и чл. 266 ЗЗД /алтернативно – иск по чл. 59 ЗЗД/ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Б.С. ЕООД, ЕИК: *******, твърди че с ответника „Д.С.Д.И.“ АД, ЕИК:

******* са били в облигационни отношения по силата на договор с елементи на изработка ищецът – в качеството на изпълнител и ответникът – като възложител, сключен на 12.02.2019 година и за срок от 2 години, като облигационните отношения между страните са продължили и след това по устни договорки, с идентично с първоначалния договор съдържание и основни елементи. Сочи, че предмет на договора първоначално е била доставка, изграждане, монтаж, тест и пускане в експлоатация на сигнално-охранителна техника, както и месечна абонаментна техническа поддръжка на монтираната техника върху управляващи табла на рекламни билбордове, описани в Приложение, неразделна част от договора срещу такса възнаграждение, дължима от ответника за месечната поддръжка и определено на база един обект – един брой управляващо табло на рекламен билборд.

Твърди, че страните са уговорили част от дължимата цена по договора за всеки обект и в конкретно определен размер, с ДДС да бъде заплащана месечно и по банков път, а останалата част – чрез калкулиране на рекламни дейности в полза на ищеца за целия период от договора, които ще бъдат прихващани като насрещно вземане на ответника. Настоява в изпълнение на поетите задължения да е поддържал общо 187 обекта след изтичане срока на действие на договора, като в процеса претендира възнаграждение за месечна поддръжка съобразно броя на обектите за съответния месец, след изтичане срока на договора и до м.ноември 2022 година /съгласно уточнителна молба от 20.12.2023 година/. Твърди по устна договорка и възлагане да е следвало да продължи да извършва месечна поддръжка при условията по първоначалния писмен договор, вкл. за начина на плащане на възнаграждението, за което са били издадени и съответни фактури – за дължимите месечни възнаграждения. Сочи, че част от фактурите не са заплатени в цялост от ответника:

На първо място сочи, че за част от периода след изтичане срока на договора и до м.11.2022 година е обслужвал повече обекти от фактурираните на ответника /неточното 1 отразяване се дължало на техническа грешка в счетоводната система/, поради което му е дължимо в повече от стойността по издадените за посочените в исковата и уточнителната молба фактури, издадени м.04.,05. и 06.2021 година за реалния брой обслужени обекти за месеците май, април и юни 2021 година.

Втората част от описаните в исковата молба и молбата- уточнение фактури сочи, че поради допусната техническа грешка са издадени на по-ниска от уговореното възнаграждение с ДДС на обект стойност и съответно – ответникът дължи заплащане на разликата до пълния размер на възнаграждението с ДДС. Сочи и че ответникът дължи плащане за извършените договорени услуги по фактура от 01.11.2022 година за предоставени услуги по поддръжка на обекти за м.10.2022 година. Всички горни вземания за възнаграждения ищецът твърди да са дължимите в размер на 7 лева без ДДС на обект такива, след срока на договора и по устна договорка. Сочи и че ответникът не е заплатил и останалата част от общо договорената цена на обект от 8 лева без ДДС за целия период на предоставяне на услугите за всички обекти, обслужвани от него, тъй като не е извършил рекламни услуги, с вземания за които да е извършено прихващане.

Алтернативно сочи и че ако се приеме, че претенциите не произтичат от договорно отношение, то е налице неоснователно обогатяване на ответника със стойността на материалите, труд и други разходи за изпълнение на работата и месечната поддръжка, които ищецът е сторил за своя сметка.

Претендира и лихва за забава по всяка от фактурите – от издаване на фактурите за незаплатените възнаграждения – 22.06.2022 година /единствено за последната фактура претендира лихва за забава с начало на забавата от 01.11.2022 година/ и до подаване на исковата молба.

Във връзка с възраженията на насрещната страна, оспорва да е начислявал отстъпки поради лошо изпълнена работа по месечното обслужване на елементите. Оспорва и възражението за погасяване по давност на задълженията, тъй като не намира същите да имат характера на периодични. Претендира законна лихва и разноски.

Ответникът оспорва исковете. Оспорва в изпълнение на първоначалния договор да са монтирани 187 броя обекти, като сочи, че мегаборди въобще не са изпълнявани, а всяко присъединяване сочи, че е следвало да става по писмена заявка. Поради това оспорва и твърдения брой на обслужвани от ищеца обекти след изтичане срока на писмения договор.

Поддържа, че предвид лоша поддръжка и забава при обслужването при възникване на необходимост, устно договореното възнаграждение е било именно в размер на 7 лева без ДДС на обект на месец, а впоследствие – променено на общо 770 лева без ДДС на месец за всички поддържани обекти и без оглед техния брой. Сочи, че разлики в цените има за първите месеци на присъединяване на обект, тъй като е съобразена с оставащите дни за месеца техническа поддръжка. Оспорва да е договорно абонаментно обслужване за м.10.2022 година. Оспорва дължимостта на допълнително начислените от ищеца за отминали периоди суми. Счита, че рекламни услуги са се дължали само по искане от ищеца, но такова не е направено в срока по договора и до наличието на правоотношения между страните /а направеното впоследствие е неизпълнимо/. Намира и че същите е следвало да бъдат предмет на друг договор между страните и в представения договор е уговорена принципна възможност за прихващане и евентуалната /рамкова/ стойност при предоставяне на такива услуги. Поради това, оспорва и посочената от ищеца сума от 8 лева без ДДС за рекламни услуги да е част от дължимото възнаграждение за месечна техническа поддръжка.

Намира, че наличието на договорни правоотношения в периода изключва приложимостта на института на неоснователното обогатяване. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията. Претендира разноски.

По така предявените искове и заявени от страните факти и обстоятелства, ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договор с 2 елементи на изработка, по който е изправна страна, изпълнение на предпоставките за изплащане на претендираното възнаграждение по договора за процесния период извършване на поръчаната работа, съобразно изискванията по договора и приемане на работата от ответника, размер на дължимото и договорено възнаграждение, датата, на която вземанията са станали изискуеми, начална дата на забава и и размер на неустойката за забава.

Алтернативно – по иска по чл. 59 ЗЗД - липсата на облигационни отношения между страните, обедняване на ищеца с исковите суми, сторени на посоченото в исковата молба основание; обогатяване на ответника със същите суми, липса на правно основание за настъпилото обогатяване; наличие на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта.

Ответникът носи тежест да докаже евентуално плащане, правоизключващите си възражения.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства и безспорните между тях факти, приема следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани в процеса фактите на сключен договор между страните със съдържанието по представения с исковата молба за срок от две години /до 12.02.2021 година/; както и че нито в периода на договора, нито покъсно ответникът е извършвал рекламни услуги в полза на ищеца.

Установен като безспорен е и фактът, че страните са постигнали съгласие за това ищецът да продължава да осъществява техническо обслужване на вече присъединени обекти за периода от изтичане срока на договора и до м.10.2022 година, а в периода м. 02.2021 година и до м. 09.2022 година – по общо съгласие между страните ищецът е извършвал и абонаментна техническа поддръжка на вече монтирани управляващи табла за рекламни билбордове срещу насрещно възнаграждение, дължимо от ответника.

Предвид посоченото, но и от представените писмени доказателства се установява, че страните са обвързани по сключен на 12.02.2019 година договор с елементи на изработка, по силата на който ищецът е поел задължение срещу възнаграждение да достави, изгради, монтира, тества и пусне в експлоатация сигнално-охранителна техника- СОТ върху управляващи табла за рекламни билбордове, разположени на обекти на територията на страната, описани по брой, вид, местоположение, конструкция и др. в Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение № 3, неразделна част от договора /съответно- мегаборди, билборди и скролери/.

В чл. 2 е договорена цената по договора и начинът на заплащане. Според чл. 2.1, възложителят заплаща на изпълнителя месечна абонаметна такса за техническа поддръжка на СОТ за 1 (един) брой управляващо табло за рекламен билборд в размер на 15.00 лева (петнадесет лева и нула стотинки) без ДДС /чл. 2.3/, а в чл. 2.2 е уговорен начин на заплащане на цената, а именно: единичната цена за услугата от 15 лева за 1 брой рекламно съоръжение (управляващо табло за рекламен билборд) ще се заплаща по следния начин:

46.67 % или 7.00 лева от общата цена от 15.00 лева - по банков път, а оставащата разлика от 53.33% или 8.00 лева възложителят ще калкулира и остойности в полза на изпълнителя под формата на рекламни дейности за целия период на действие на договора /като допълнително е посочено, че вида и количеството на рекламните дейности - стоки и/или услуги ще бъдат уредени изчерпателно в допълнително споразумение към настоящия договор. Посочено е също така, че страните изразяват изрично съгласие да прихващат насрещните си задължения по настоящия Договор и съответното допълнително споразумение, уреждащо предоставената рекламна дейност.

От показанията на свидетелите Тонов и Ванчев, в която част показанията им съдът 3 кредитира, тъй като са непротиворечиви, логични и ясни, се установява, че и двамата свидетели са имали преки впечатления върху взаимоотношенията на дружествата по договора още от 2019 година, а и впоследствие – след прекратяване на същия. Свидетелят Тонев сочи, че в периода м.02.2019 година – 2022 година поетапно ищцовото дружество е монтирало, пускало в експлоатация и обслужвало технически обекти на ответника със система за сигнално-охранителна техника, отчитаща нарушения в работата на рекламните съоръжения, в т.ч. билборди, скролери, мегаборди и т.н. рекламни обекти, като при неизправност в същите сигнал е получавал възложителят, а изпълнителят е имал задължение да отстрани възникналите проблеми, след уведомяване. Свидетелят Тонев сочи и че, както за монтаж, така и за реакция по сигнал, е било необходимо съдействие на възложителя, тъй като служителите на ищеца не са имали достъп за свободно отваряне на съоръженията, без повреждането им. Свидетелят има преки впечатления за това, че лице за контакт с ответника основно е бил Драгомир Драганов, както по-късно –и управителят Александър Александров. Свидетелят Тонев сочи и че до определен момент, докато Драганов е работил в дружеството, последният е подписвал всички двустранни протоколи за приемане на работа, а след това - обектите са посочвани по възлагане на управителя Александров в имейл и поради липса на конкретно отговорно за това лице, част от приемо-предавателните протоколи са останали неподписани от страна на възложителя, въпреки, че работата е била изпълнена. Свидетелят е категоричен, че възложителят е отправял заявки по имейл за монтаж на система или възникнал проблем с оглед абонаментното обслужване за всеки конкретен билборд или скролер, а после при монтаж, изграждане и сервизно обслужване са присъствали екипи/представители и на двете дружества. Свидетелят Тонев, както и св.