Решение № 779 от 14.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. П., 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20211720105438 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба „Първа Инвестиционна банка” АД срещу СТ. К. Н., ЕГН **********, гр.П., ул. „******* за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 930,33 евро - представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит 000LD-R-012382/02.10.2012 (Договора) ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

952,53 евро представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 06.11.2021 г. (втората от датите би следвало да е 06.01.2021 г. с оглед твърдението за осчетоводяване на Договора за предсрочно изискуем, но доколкото това е датата по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение и по искова молба, съдът се съобразява с изразената воля на страната); 404,00 евро, представляваща обезщетение за забава считано от 21.03.2013 г. до 12.03.2020 г., 16,19 евро просрочена договорна лихва в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., 180,07 евро, представляваща обезщетение за забава считано от 13.03.2020 г. до 06.01.2021 г., 2,08 евро законна лихва от 07.01.2021 г. до 14.01.2021 г., 30,68 евро такса за показа за предсрочна изискуемост.

Конкретно сочи, че размерът на предоставения с този договор кредит бил 950,00 евро с цел рефиннсиране на задължение по договор за кредитна карта, усвоен на 02.10.2012 г. Твърди, че съгласно Договора, върху главницата се начислява договорна лихва, представляваща сбора от 7,99 % (базов лихвен процент към датата на сключване на Договора) и 10,01 пункта надбавка.

Твърди, че кредита е просрочен, считано от 20.03.2013 г., като е обявен за предсрочно изискуем на 07.01.2021 г.

Пояснява, че просрочените вземания се олихвяват с процент равен на възнаградителната лихва, увеличен с размера на законната лихва, считано от датата, следваща падежа на всяка вноска.

1

С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват горепосочените притезания.

Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срок. Подадено е възражение по чл. 414 ГПК с твърдението, че между страните не е налице договор за кредит, както и възразява срещу предявените искове като погасени по давност, като съдът счита за подадено в срок, след като нито един от съдебните изпълнители не удостовери редовно връчване на заповедта за изпълнение.

Ответникът оспорва наличието на предпоставките и надлежното обявяване на Договора за предсрочно изискуем. Намира представените по делото общи условия за неприложими като неподписани от него. Оспорва задълженията като погасени по давност. Счита, че ССЕ не следва да се допуска.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание страните се представляват като поддържат вече изложените тези.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за потребителски кредит 000LD-R012382/02.10.2012 се установява, че между страните е сключен договор за кредит с конкретни уговорки за връщане на сумата, нейното олихвяване, заплащане на други такси. Постигнато е съгласие размерът на кредита да е 950,00 евро със срок за погасяване до 20.09.2022 г. Договореният лихвен процент е сбор от базов лихвен процент на банката (7,99 към датата на сключване на договора), увеличен с надбавка 10,01 пункта. ГПР е в размер на 21,01 %, а крайното задължение е в размер на 2092,14 евро, разсрочено на 120 погасителни анюитетни вноски. В чл. 10 е предвидено, че при изпадане на ответника в забава, просрочените суми се олихвяват с договорения лихвен процент и надбавка в размер на законната лихва. Постигнато е съгласие също, че кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем или да увеличи лихвения процент по кредита, вкл. надбавката при наличие на забава. Представен е погасителен план, в който е посочен размерът на всяка една погасителна вноска и падежната ѝ дата.

По делото са приложени Общи условия, неносещи подписа на страните по Договора.

До ответникът е изпратена покана за доброволно заплащане на просрочените задължения, връчена на 08.12.2020 г., като в нея ищецът е заявил, че обявява кредитът за предсрочно изискуем в случай на неизпълнение в седемдневен срок от връчването – 15.12.2020 г.

По делото е допусната и приета ССЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи и представени такива от ищеца. Вещото лице е констатирало, че ответникът е усвоил кредита, чрез превод на сумата по банкова му сметка в размер на 950,00 евро. Вещото лице е установило, че ответникът е погасявал задълженията си по Договора до размер на 127,63 евро. Предсрочната изискуемост е осчетоводена на 07.01.2021 г. Вещото лице е изчислило, че непогасеното задължение за главница (след приспадане на извършените плащания) е 930,33 евро за главница (сбор от падежирали и непадежирали вноски), 948,97 евро договорна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 15.12.2020 г. (датата на предсрочната 2 изискуемост съгласно връчената на ответника покана), 180,27 евро - обезщетение за забава (изчислено по законоустановените правила), считано от 21.03.2013 г. до 06.01.2021 г. (без периода 13.03.2020 – 13.05.2020 г.),

По указания на съда вещото лице е направило изчисления относно задълженията възникнали в пет годишен за главница и три годишен за лихва периоди преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.01.2021 г. Към 15.01.2016 г. падежиралите вноски за главница са 134,23 евро, а неплатената главница след тази дата е 796,10 евро. Неплатената възнаградителна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 15.12.2020 г. е в размер на 272,67 евро (неточно посочено лева), а тази до 15.01.2018 г. е в размер на 676,30 евро. Неплатеното обезщетение за забава от 15.01.2018 г. до 06.01.2021 г. (без периода 13.03.2020 – 13.05.2020 г.), е в размер на 123,39 евро, а за целия период на забава е в размер на 180,27 евро.

По въпроси на ищеца е изготвено допълнително заключение, съгласно което обезщетението за забава съгласно чл. 10 от Договора от датата на забава до 06.01.2021 г. е в размер на 512,53 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит с ответника, предаването на заемната сума на ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2). наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за вземанията е прекъсвана.

В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай че ищецът докаже горното. По релевираното възражение за погасяване на вземането по давност не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на въпроса се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.

По иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:

Настоящият състав приема, че страните са обвързани от процесния договор по отношение на задължението за връщане на предадената в заем сума. Съгласно чл. 9, ал.

3

1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В Договора страните са постигнали съгласие по всички установени в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК нормативни изисквания (лихвения процент по кредита, условията за прилагането му; ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски), поради което този договор за потребителски (банков) кредит е действителен.

От събраните по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на договор за кредит е налице, поради което за ответника е възникнало задължението да възстанови получената под формата на кредит сума при условията на Договора.

Този извод не се разколебава от обстоятелството, че общите условия не са подписани от ответника. Същите не го обвързват, но и те не определят конкретно задължение, доколкото тези клаузи препращат към конкретните условия, определени в Договора, подписан от ответника, което е достатъчно за съда да приеме наличие на валидно облигационно задължение по Договора, след като формалната доказателствена стойност на положения подпис не е оспорена.

От приетата по делото ССЕ се установи забава на ответника, поради което по правилото на чл. 10 от Договора са налице предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Изявлението на ищеца е връчено на ответника, като с изтичане на допълнително определения срок за изпълнение – 15.12.2020 г., кредитът е предсрочно изискуем, а фактическото осчетоводяване на това (07.01.2021 г.) от ищеца е ирелевантно.

По иска с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК:

Договорът за банков кредит е двустранен, консенсуален, формален, възмезден.

Основното задължение на банката е да предостави в собственост на кредитополучателя определен финансов ресурс, а на кредитополучателя - да заплати уговорената възнаградителна лихва (граждански плод) и да върне заетата сума. Съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Нейната дължимост е нормативно определена и при горните изводи за валидност на сключения Договор, съдът приема, че и тази претенция е доказана в своето основание.