Решение № 637 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Даниела Христова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000502792 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Л. И. Б., с която обжалва решение № 4 842 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 9 615/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 18 състав, в частта в която съдът е отхвърлил като неоснователен иска, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за разликата от присъдения размер от 200 000 лв. до пълния му претендиран размер от 500 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022 г. при извършена операция от д-р Д. Х. в клиниката по неврохирургия на ответната болница, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.05.2022г. до окончателно плащане.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е немотивирано и противоречи на материалния закон. Твърди, че недостатък на обжалвания съдебен акт е свързан с размера на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че периодът, който е изтекъл от първите дискомфортни изживявания до процесната операция е правно ирелевантен за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и ирелевантна в тази насока е и наложителността на операцията. Твърди, че придружаващите заболявания, като артериална хипертония и хипертонично сърце без застойна сърдечна дейност са неотносими към определяне на размера на обезщетението, тъй като нито усложняват страданието, нито усложняват или правят невъзможна операцията. Твърди, че 1 дълготрайността на страданието и по специално продължителния период преди извършване на операцията, са много добре обяснени устно от вещото лице д-р П. С. П. в съдебното заседание, проведено на 03.07.2024 г. Позовава се на заключението на вещото лице, че „Операцията е била необходима, но е трябвало да бъде за отстраняване на херниите, а не това, което е направено.“ Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да уважи претенцията в пълен размер, като претендира и разноски.

Ответникът по въззивната жалба МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба неоснователна. Твърди, че въззивникът иска лекарят извършил хирургичната интервенция да постигне пълно излекуване, без значение на нивото на развитост на гръбначаната хирургия, без значение на обективната невъзможност за декомпресия на миелопатията в конкретния случай, без значение на необратимостта на състоянието, без значение на рисковете при интервенцията и огромната сложност на анатомията на гръбначния стълб, без значение за прогресията на заболяването, без значение на давността на заболяването и доказаното бездействие на пациента, който в продължение на години не се е лекувал. Твърди, че правната рамка на здравеопазването не възлага на лекарите практикуващи гръбначна хирургия задължения да постигнат обективно невъзможен клиничен резултат, изолиран от нивото на развитост на този вид хирургия и обективните възможности, нито пък ги държи отговорни, ако не постигнат очаквания от пациента резултат. Твърди, че логиката на съда, че подписаното информирано съгласие било формално, е правен нонсенс. Подобни интерпретации поставят под риск начина по който функционира системата на здравните услуги. Твърди, че извинението на пациента, че не е разбрал съдържанието на информираното съгласие, каква точно е хирургичната техника и рисковете, които я съпътстват, обезсмисля идеята за информираното съгласие и правната сигурност, която се крепи именно на поетите ангажименти/рискове между страните според действително изявената от тях воля. Твърди, че съгласно трайно установената съдебна практика съгласието на пациента представлява акцептиране на възможните медицински рискове, присъщи са съответната медицинска интервенция. С оглед на изложеното оплакването за занижен размер на присъденото обезщетение от 200 000 лв. и претенция за присъждане на още 300 000 лв. или общо 500 000 лв. парична компенсация за толкова сложен клиничен случай, предвид късно потърсената лекарска помощ от пациента, приносът на пациента в увреждането, необратимия характер на миелопатията и конкретното състояние на пациента - калцирана дискова херния на гръдно ниво на гръбначния стълб (изключително рядко срещано заболяване), притискаща гръбначния мозък и нарушаваща неговите функции и кръвоснабдяване, долна парапареза, е неоснователно и граничи с цинизъм. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди съдебното решение в обжалваната от него отхвърлителна част.

С въззивна жалба МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД оспорва решение № 4 842 от 24.07.2025 г., постановено по гр. д. № 9 615/24 г. по описа на Софийски градски съд, 2

Гражданско отделение, 18 състав в частта, в която съдът е осъдил МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да заплати на Л. И. Б., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022 г. при извършена операция от д-р Д. Х. в клиниката по неврохирургия, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 02.05.2022 г. до окончателно плащане, осъдил е МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да заплати на Л. И. Б., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 11 560 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022 г. при извършена операция от д-р Д. Х. в клиниката по неврохирургия, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 12.08.2024 г. до окончателно плащане, осъдил е МБАЛ „Сърцеу и мозък“ ЕАД да заплати на Л. И. Б., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 14 260 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от медицински деликт от 02.05.2022 г. при извършена операция от д-р Д.

Х. в клиниката по неврохирургия, изразяващи се в разходи за закупуване на инвалидна количка, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на закупуването 11.05.2023 г. до окончателно плащане, осъдил е МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да заплати на Л. И. Б. сумата от 1 495.73 лв., представляваща направени по делото разноски за държавни такси и експертизи, в съответствие с уважената част от исковете, осъдил е МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да заплати на адвокат Й. Й., АК-Велико Търново сумата от 6 441.94 лв, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от исковете, осъдил е МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 6 800 лв., представляваща дължимата се държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение в тази част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост на крайните изводи на съда. Твърди, че съдът неправилно е направил извод за установен по делото фактически състав на непозволеното увреждане, както и по чл. 49 ЗЗД за болницата като възложител. Твърди, че извършената преценка от съда за дейността на доц. Д. Х. няма обосновка и не намира опора в доказателствата. Твърди, че съдът не е оценил обективно и правилно изключително тежкото и практически необратимото състояние на пациента преди извършването на хирургичната интервенция. Твърди, че при пациента са налице уголемени и калцифицирани дискови хернии, които съставляват приблизително 70% и 40% от случаите съответно, представляват допълнително предизвикателство за гръбначния хирург, които не са съобразени от съда.

Твърди, че съдът не е съобразил специфичното състояние и заболяване на пациента в неговата прогресия. Твърди, че съдебният състав не е анализирал коректно доказателствата по случая, като изброява същите. Твърди, че съдът не е посочил конкретно нарушените медицински стандарти в областта на гръбначната хирургия, клинични правила и правни разпоредби, които доц. Х. е нарушил прилагайки на пациента разрешен хирургичен подход съобразен с отказа на пациента да му бъде извършена друга алтернативна операция.

Оспорва изводите по отношение на размера и съпричиняването. В тази връзка твърди, че не 3 е съобразено, че ищецът не се е лекувал преди да постъпи, което сочи на съществено допринасяне от негова страна за прогресията на заболяването и за крайно влошеното състояние на пациента (частично инвалидизиране). Въпреки това съдът не е отчел принос на пострадалия поради собственото му немарлИ. отношение към здравословния проблем и не е намалил определеното по справедливост обезщетение. Оспорва наличието на причинна връзка с действията на лекаря. Съдът не е съобразил, че повторната СМЕ изрично изяснява, че „Хирургичото лечение на гръдни дискови хернии е огромно предизвикателство“. Твърди, че пациентът категорично е противопоказан за страничен достъп, какъвто е направен в болницата в Горна Баня, като съдът не е обърнал внимание и на абсолютно ненужната операция на пациента, направена в болницата в Горна Баня, целяща единствено и само финансово облагодетелстване, поставяйки ненужни импланти на пациента на стойност 14-15 000 лв. Оспорва изводите на съда, че на пациента не му били разяснени последиците от операцията и не бил направил информиран избор, а подписаното информирано съгласие нямало стойност. В тази част решението е юридически и фактически необосновано и граничи с правен нонсенс. Твърди, че с подписването на информирано съгласие и получавайки разясненията от лекаря, ищецът е поел рискът от неуспешната операция.

Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като не е обсъдил показанията на доц. д-р Д. Х.. Твърди, че работата на доц. д-р Х. по конкретния медицински случай е оценявана от вещи лица неврохирурзи, които нямат неговия практически опит и чието нИ. на медицинска експертиза е неуместно да бъде сравнявано с неговото. Ето защо моли съда да отмени изцяло атакувано решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради необоснованост на крайните изводи на съда и вместо него се постанови решение, с което изцяло да се отхвърлят претенциите.

Ответникът по тази въззивна жалба Л. И. Б. редовно уведомен оспорва същата.

Твърди, че по делото е безспорно установено, че е търсил множество консултации, провел е изследвания и прегледи при високо квалифицирани медицински специалисти, определени по народному като светила в професия. С оглед на това прави извод, че е положил всички възможни грижи за себе си. Твърди, че периодът, който е изтекъл от първите дискомфортни изживявания, до процесната операция, е правно ирелевантен за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и правно ирелевантна в тази насока е и наложителността на операцията. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че пациентът сам е избрал метода на оперативна интервенция, твърди, че всички аргументи, развити в тази насока, и то на база анализ на показанията на д-р Х., са недостойни за лекарската професия, за лечебното заведение, и за самия лекар. По отношение на твърдението, че е информиран за рисковете на операцията, разяснени са му двете алтернативни възможности - за предна хирургия през реброто и задна хирургия, и той (ищецът) сам е избрал метода на операция чрез подписване на декларация за информирано съгласие на пациента твърди, че декларация за информирано съгласие на пациента относно реда на постъпване и провеждане на медицински действия: диагностични изследвания, 4 лечебни и инвазивни процедури и декларация за информирано съгласие за анестезия и интензивно лечение съдържат общи описания на медицински заболявания и състояния от много широк кръг и произход. Съдържанието им по-скоро прилича на кратка рецензия на медицински учебник. В декларациите няма съдържание, което да наведе на извод, че на пациента са разяснени отделните способи на оперативна интервенция, и той е избрал един конкретен от тях. Твърди, че Върховният касационен съд в редица свои решения обективира съдебна практика за стойността на формално взетото информирано съгласие от пациента - то винаги се приравнява на липса на такова.