Решение № 102 от 08.06.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Бургас, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева С.ова

Димитър П. С.ов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора З. М. М. като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100600293 по описа за 2022 година С присъда 4 от 28.01.2022 год. по НОХД № 138/21 год. Районен съд- Поморие, признал К. В. Ф. за виновен в това, че около 15.00 ч. на 31.12.2020 г., в гр.

Поморие, област Бургас, в условията на повторност управлявал МПС- л.а.

„Ауди“ А ****НС, след употреба на наркотично вещество – метамфетамин, установено по надлежния ред - престъпление по чл. 343б ал.4 вр. ал.3 и вр. чл. 54 НК го осъдил на една година и три месеца лишаване от свобода и „глоба“ в размер на 700 лв.

На основание чл. 68 ал.1 НК привел в изпълнение наказание три месеца лишаване от свобода по споразумение по НОХД 405/2019 год. по описа на РС Поморие. Определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанията. Приложил и чл. 59 НК.

На основание чл. 343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца и приспаднал срока на изтърпяното лишаване на основание чл. 59 ал.4 НК.

1

В тежест на подсъдимия са присъдени и направените по делото разноски.

Чрез защитник С. И. изразява несъгласието си с присъдата, постановена в нарушение на материалния закон и отправят искане за отмяна и постановяване на нова, с която да бъде оправдан. Възраженията са, че по нормата на чл. 343б ал.3 НК не се изисква употребата на наркотични вещества да става по „надлежен“ ред. Не са взети под внимание другите събрани по реда на закона доказателства и съдът е изградил своето заключение на резултата от използването на техническо средство по реда на Наредба 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие.

Прокурорът изцяло оспори жалбата на защитата. Според него подсъдимият извършил престъпление по чл. 343б НК и по безспорен начин доказана употребата на наркотик при управление на лек автомобил. Деянието е в условията на повторност. Наложеното кумулативно наказание – лишаване от свобода и от право да управлява МПС, индивидуализирани към минимума, е законосъобразно и справедливо. Поиска присъдата да бъде потвърдена.

Защитата поддържа жалбата на посочените основания. Налице е противоречие в мотивите към присъдата. Съдът приел, че доказването на това престъпление може да стане по всякакъв начин. Той /съдът/ не е ползвал тези способи, а се позовал на Наредба №1 от 2017 год. Защитата изведе и противоречие в нея. Въпреки, че водачът не е дал кръв и урина за изследване според изискванията на чл. 15 и чл. 20 от нея, съдът се позовал на резултата от изследване на кръвна проба. Подсъдимият не е дал проби, тъй като изпитвал страх в тази манипулация. Това противоречие е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

Алтернативно развиха тезата за недоказаност престъпното поведение на Ф..

Първоначално положителния резултат на теста не намира потвърждение в изследванията на кръв и урина.

Подсъдимият пледира за оправдаване по повдигнатото обвинение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, независимо от основанията, посочени в жалбата, в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК, Бургаски Окръжен съд намира за 2 установено следното:

Около 15,00ч. на 31 декември 2020 година в гр. Поморие, на ул. „Д. Ч.“, полицаи Д. и С., спрели л.а., управляван от подсъдимия. В първоначалната проверка с техническо средство за употреба на алкохол, дала отрицателен резултат. Полицаите се усъмнили в поведението на водача и отвели в полицейско управление за проверка с техническо средство Drаger Drug Test 5000. Уредът под № ARKD 0037 отчел положителен резултат за употребата на наркотично вещество метамфетамин проба №48/31.12.2020 год. За резултата от проверката С. К. съставил протокол от 31.12.2020 год., 15,32ч.- л. 57 ДП. На Ф. е издаден талон за медицинско изследване 0067976, връчен му в 15,40ч. на процесната дата. Съпроводен от полицаите до спешен медицински център, подсъдимият отказал даване на проби кръв и/или урина. Съставен е акт за административно нарушение затова, че управлявал МПС след употреба на наркотично вещество, подписан без възражения.

На 14 януари 2021 год. по свое желание на Ф. са взети проби от кръв и урина в медицинска лаборатория Поморие- л. 64-66 ДП, от изследването на които е установено липсата на наркотични вещества – 76 ДП. Тези проби са изследвани и по назначена на ДП експертиза във ВМА София. Вещото лице не е установило наличието на наркотични вещества в тях. Заключил е още, че в период от време 24-36 часа преди вземането на биологичните проби, Ф. не е употребявал наркотично вещество. Резултата от това изследване е несъотносим към констатациите от 31.12.2020 год.

Извършено е и друго експертно изследване по писмени данни на делото. В разпит Ф. е заявил употребата на добавки – фенилетиламин и менил-сулфонил метан към процесния период декември 2020 год. Вещото лице е достигнало до извод, че теоретично е възможно след употребата на първата добавка техническото средство Дрегер да даде фалшив резултат. Но това може да стане в интервал до 72 час от последния прием на това вещество л.40-45 ДП.

Разпитаните по делото свидетели и вещи лица затвърждават тези фактически обстоятелства.

Страните не спорят по фактите. Но защитата има различно тълкувание и обяснение на тези обстоятелства. Според тях законът – чл. 343б ал.3 НК, не изисква установяване употребата на наркотично вещество да става по 3 определен „надлежен“ ред, за разлика от употребата на алкохол.

Текстът на закона е такъв и в това няма спор. Съдебната практика по дела от този вид е достатъчно обширна и подробно са изследвани възможностите за доказване наличието на наркотични или упойващи вещества или алкохол при управление на МПС. Разликата между тях правилно е посочена от защитата – за да е съставомерно поведението на водач след употреба на алкохол като престъпление е задължително установяване концентрацията в кръвта. За употребата на алкохол е въведен количествен критерий, субсумиращ годността на водач на МПС, извлечено от практиката и психофизическото съС.ие на индивида – концентрация над 0,5 промила винаги се отразява на годността за безопасно управление и контрол на МПС – чл.

343б ал.2 НК при повторност, и над 1,2 промила за деянията по чл. 343б ал.1 НК. Подхода на законодателя е друг за наркотичните и упойващи вещества.

Законът е приел, че винаги когато има управление на МПС след употреба на наркотично вещество, е престъпление. За тях е достатъчно установяване фактът на употребата им. Законът е презумирал, че употребата на такива вещества винаги се отразява на годността и способността на водач да управлява МПС. В съдебната практика е прието, че употребата на алкохол е възможно да се докаже и чрез свидетелски показания, а не само и единствено чрез техническо средство П-1/83 год. на пленум на ВС. Тази практика е еднопосочна и поС.на. В този смисъл е неправилно съждението в жалбата на подсъдимия Ф., че без приложението на техническо средство не може да се установи употребата на алкохол. Поведението на лице, което управлява МПС след употребата на наркотично или упойващо вещество може да се установи и само чрез свидетелски показания, както при алкохола. От гледна точка на доказването няма различия в процесуалните възможности за установяване съС.ието на водач - алкохол или наркотично или упойващо вещество, управляващ МПС.

Цитираната Наредба 1 унифицира изискванията, процедурата и правилата, по които се извършват проверки с технически средства, насочени за установяване на алкохол или наркотични/упойващи вещества. Тези правила са гаранция за обективност и изпълнение на изискванията на техническите характеристики на тези средства, насочени към получаване на обективен резултат. В тази процедура е изключена личната намеса или въздействие на проверителя върху резултата.

4

Надзорната инстанция споделя извода на първия съд, че са спазени изискванията на Наредба 1. След като се е породило съмнение у полицаите от външно проявено поведение на водача Ф., е поканен в полицейско управление и извършен тест с техническо средство. Резултата на тази дейност е обективиран в протокол, съставен от лицето, което е извършило тази манипулация. Връчен е според изискванията и талон за медицинско изследване и Ф. съпроводен до медицински център. В този талон е определен и пределния срок на явяването му за преглед. Медицинско лице е установило статуса на Ф., установено видимо неговото съС.ие, както и вписани заявленията които е дал. Той е бил поканен да даде проба от кръв и/или урина и е отказал. Това е негово право и възможно поведение, което е регламентирано по закон, отбелязано в протокола и подписан лично от дееца.

Не може да има никакво съмнение относно неговите лични възприятия и поведение в тази процедура в болница. Той е бил вече осъждан с влязла в сила присъда за същото такова деяние, а актуалната процедура е проведена в съответствие с изискванията, гарантиращи осведоменост и изява на лична воля. Нещо повече, в потвърждение на това е поведението на Ф. пост фактум, по своя инициатива посетил медицинска лаборатория на 14 януари и дал проби от кръв и урина за такива изследвания.

ЗДвП е дефинирал забрана за водачите на МПС да управляват след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /промили/ и/или след употребата на наркотични вещества или техни аналози – ч. 5 ал.3 т.1. Нещо повече, на водач собственик или ползвател на МПС се забравяна да предоставя за управление МПС на хора в такова съС.ие – чл. 102 ал.1 т.1 ЗДвП.

Контролните органи прилагат принудителни административни мерки против лица в такова съС.ие – чл. 171 т.1 б.“б“, предложение второ ЗДвП. Законът е посочил две възможности за установяване наличието на забранени вещества у водач на МПС – медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или тест. Посочени са и последиците при отказ на проверяван водач от такива изследвания – чл. 174 ал.3 ЗДвП. Употребата на наркотично вещество у Ф. е установена с доказателствен анализатор и е отказал даване на кръв и/или урина за лабораторно изследване. От обективно установеното му поведение следва да се направи извод, че се е отказал от продължаване на проверката по тази констатация на техническия анализатор и приел резултата 5 от нея. От изготвените и приложени по делото документи е установимо, че Ф. е имал знание за резултата на проверката, както и възможностите на поведение, положил е подписи затова. Подписал се е на протокола за извършена проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества – л.

57 ДП, на предоставения му талон за медицинско изследване с вписано саморъчно отказа да даде кръв и резултата от дрегера – наличие на наркотик – л.58 ДП, подписал се е в края на медицинския протокол, удостоверяващ отказ от даване на кръв и урина – л. 59-60 ДП, подписал се е на акт за установяване на административно нарушение – управление на МПС и тестван за наличие на наркотично вещество и посочен положителния резултат – наличие на метамфетамин, без възражения към фактите – л. 56 ДП. Неговото поведение, както и на всеки водач в подобна ситуация, е правно регламентирано и последователно осъществено от полицаи съобразно изискванията на закона – ЗДвП и наредба №1. СъС.ието, описано от медицинско лице в протокола в медицински център, е на адекватен и активен човек, разбиращ въпросите и даващ адекватни на тях отговори. Т.е. той е бил вменяем, разбирал е свойството и значението на поведението си и контролирал постъпките си съобразно личната си воля. Това поведение е в рамките на закона. И като личен опит, той добре е запознат с процедурите не само като правоспособен водач на МПС, но и като човек, който лично е придобил опит и знания за подобно съС.ие.