Определение № 690 от 13.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. София, 13.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Д. Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251100512362 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Л. срещу Определение 43460/20.10.2025г., по гр.дело № 38090/2025г. по описа на СРС, ГО, 62, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение в частта по разноските на постановеното по делото Решение, с което е отхвърлен поради плащане след завеждане на делото, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД срещу частния жалбоподател искове по чл. 415 ГПК вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

С решението СРС отхвърлил исковете като е приел, че в хода на процедурата по чл. 414а от ГПК протекла в заповедното дело е заплатено изцяло задължението предмет на издадената по ч.гр.д.14971/2025г. срещу Л. заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК. Във връзка с разноските е приел, че ищецът има право на разноски само за заповедното дело, като е счел че ответника не е станал повод за завеждане на исковото производство и с оглед на писмено признание на ищеца в молба депозирана преди последното ОСЗ на СРС е достигнал до извод, че след извършените от ответника плащания се дължат само 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение за заповедното дело. С обжалваното определение допълнително е посочил, че с плащането се покрива и законна лихва върху вземанията по заповедта (за главници за ТЕ и за услугата дялово разпределение) и така всъщност неплатено остава юрисконсултското възнаграждение.

В частната жалба и в допълнителни становища на частния жалбоподател са изложени оплаквания, че сумата от 50,00 лева е боила включена в общият размер на 1 задълженията по заповедта за изпълнение и той я е заплатил. След изтичане срока за обжалване (изтекъл към 28.10.2025г.) пред въззивния съд е депозирано становище на частния жалбоподател от 06.11.2025г., с което се сочи за неправилно прилагане на чл.

76, ал. 2 ЗЗД направено от СРС, прави се възражение по чл. 414а, ал. 3 от ГПК, позовава се на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и счита, че след като исковете са изцяло отхвърлени не дължи разноски.

От така направените допълнителни оплаквания е преклудирано възражението по чл. 414а, ал. 3- то може да се направи само в срока по чл. 414 ГПК, който е преклузивен и отдавна е изтекъл. Това оплакване няма да бъде разглеждано от СГС.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че срещу частния жалбоподател е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 07.04.2025г. Вземанията предмет на заповедта са 2533,09 лева-главница съставляваща цена на ползвана в периода 01.05.2021г-30.04.2024г. топлинна енергия; 446,97 лева – мораторно обезщетение за забава в плащане на цената на ТЕ за периода 15.09.2022г-07.03.2025г.; 49,66 лева – главница-цена на услугата „Дялово разпределение“, 10.11 лева- мораторно обезщетение върху нея за периода 16.05.2022г-07.03.2025г..

Присъдени са разноски в полза на заявителя от 60,80 лева държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнагражднеие.

Заповедта е връчена на 25.04.2025г. срокът за възражение е до 26.05.2025г. вкл.

На 19.05.2025г. е депозирано възражение с твърдения за плащане и приложени платежни документи, от които се установява, че на 28.04.2025г. са платени 900,00 лева, на 08.05.2025г. са платени 1000,00 лева, на 14.05.2025г. са платени 700,00 лева и на 19.05.2025г. са платени 551,00 лева.

Общо са платени 3151,00 лева.

Вземанията присъдени със заповедта са в размер на 3039,83 лева. заедно с разноските сумата е 3150,63 лева.

Със заповедта обаче е присъдена законна лихва върху главницата от 2533,09 лева и върху главницата от 49,66 лева, дължима от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК, а именно 14.03.2025г. и до окончателното плащане на главниците.

Правилно СРС е приел, че с постъпилите плащания законната лихва се погасява преди разноските за съдебното производство. Присъдени със съдебен акт, който не е влязъл в сила, разноски могат да се прихващат по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД само след влизане в сила на акта с който те са присъдени или ако плащането е достатъчно да 2 погаси законната лихва от депозиране на искова молба/заявление за издаване на заповед, обезщетението за забава за период преди исковата молба/заявлението за заповед и главниците, обезщетението за забава за периода изтекъл до депозиране на исковата молба/заявлението за издаване на заповед (в този смисъл Определение № 62 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 790/2024 г., II т. о., ТК). Въпросът за разноските е обусловен от крайния изход на делото и затова преди приключване с окончателен акт не е допустимо те да се погасяват при плащане в хода на делото преди задълженията за лихви и разноски. Неприсъждането им в полза на правоимащият (в случая на плащане в ход на делото това е ищеца) е възможност само ако след погасяването на лихвите и главниците остава сума, която да се отнесе към тези разноски. В случая такава сума е имало, но тя не ги покрива напълно. В случая с плащането от 900,00 лева на 28.04.2025г се погасява законна лихва върху главницата от 2533,09 лева дължима за периода 14.03.2025г-28.04.2025г, която е в размер на 44,12 лева (изчислена от въззивния съд, за което не нужни специални знания), както и 0,86 лева –законна лихва върху главницата от 49,66 лева (за дялово разпределение), както и 446,97 леваобезщетението за забава присъдено със заповедта върху цената на ТЕ, както и 10.11 лева-обезщетението за забава по отношение дяловото разпределение и остава сума от 397,94 лева (900-44,12-0,86-446,97-10.11=397,94.

Тя се отнася към главницата за ТЕ от 2533,09 лева (най-обременителна) и остава от тази главница сумата от 2135,15 лева и 49,66 главница за дялово разпределение С плащането от 1000,00 лева на 08.05.2025г. първо се погасява законна лихва върху остатъчната главница за ТЕ от 2135,15 лева за периода 28.04.2025г-08.05.2025г, която е в размер на 8,89 лева, както и законна лихва върху главницата от 49,66 лева (за дялово разпределение) за периода 28.04.2025г-08.05.2025г в размер на 0,21 лева и остава 990,90 лева, която се отнася към остатъчната главница за ТЕ от 2135,15 лева и остава главница за ТЕ от 1144,25 лева и 49,66 главница за дялово разпределение.

С плащането от 700,00 лева на 14.05.2025г. се погасява законна лихва върху остатъчната главница за ТЕ от 1144,25 лева за периода 08.05.25-14.05.25г. която е 3,03 лева, както и законна лихва върху главницата от 49,66 лева (за дялово разпределение) за периода 08.05.25-14.05.25г. в размер 0,13 лева и остават 696,84 лева. Те се отнасят към остатъчната главница за ТЕ от 1144,25 лева и остават 447,41 лева главница за ТЕ и 49,66 главница за дялово разпределение.

С плащането на 19.05.2025г на 551,00 лева се погасяват законна лихва върху остатъчната главница за ТЕ от 447,41 лв. за периода 14.05.25г.- 19.05.2025г, която е 1,02 лева, както и законна лихва върху главницата от 49,66 лева (за дялово разпределение) за периода 14.05.25г.- 19.05.2025г, която е 0,11 лева и остават 549,87 лева, които погасяват остатъчната главница от 447,41 лева за ТЕ и главницата от 49,66 лева за дялово разпределение и остават „свободни“ 52,80 лева. както правилно е приел 3

СРС за исковия процес ищецът няма право на никакви разноски. За заповедното дело обаче ответника-настоящ жалбоподател е дал повод щом плаща след заявлението по чл. 410 ГПК и поначало е дължал разноските за него, които общо са 110,80 лева. От свободната сума се погасяват 52,80 лева и остава дължим остатък от 58,00 лева. Тук правилно СРС в решението си е зачел изявлението на ищеца, че сумата от 60,80 лева (държавната такса) счита за платена и е присъдил само 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо определението с което е отказано изменение на решението относно разноските е правилно и следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение 43460/20.10.2025г., по гр.дело № 38090/2025г. по описа на СРС, ГО, 62 с-в

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4