Решение № 6236 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6236 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20*****10128194 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*****“ ЕООД, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу А. В. М. – И.а, са предявени искове с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 16.12.2015 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

417 ГПК по ч.гр.д. № 71546/2015 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че на 03.09.2014 г. между „*****“ ЕАД и Е. И.а А., е сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който предоставеният кредит бил в размер на 1000 лева, при лихвен процент, формирането на който е подробно посочено в исковата молба, за срок от 18 месеца и краен падеж 03.03.2016 г., обезпечен с поръчителството на ответницата А. В. М. – И.а, по силата на договор за поръчителство от 03.09.2014 г. Тъй като плащанията по договора били преустановени, считано от вноска с падеж 10.05.2015 г., кредиторът обявил предсрочна изискуемост на кредита, чрез връчване на Е. И.а А. на нотариална покана с изх. № *****/1.10.2015 г. и изх. № *****/1.10.2015 г. По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2016 г., „*****“ ЕАД прехвърлила на „*****“ ЕАД вземането по процесния договор, за което прехвърляне Е. И.а А. и А. В. М. – И.а били уведомени, като пратката до ответницата била отбелязана като „непотърсена“. Ищецът счита, че е активно легитимиран да предяви настоящия иск като се позовава на задължителна тълкувателна практика, по смисъла на която, при договор за цесия, сключен след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът е легитимиран да предяви установителния иск, ако е спазил законоустановения срок. На 19.08.2018 г., по молба на „*****“ ЕАД, било образувано изпълнително дело № *****/2018 г. по описа на ЧСИ *****, като на 03.03.2022 г. ответницата получила покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение от 16.12.2015 г., издадена по ч.гр.д. № 71546/2015 г. Между представители на „*****“ ЕАД и ответницата А. В. М.

1

– И.а на 16.01.2017 г., била проведена среща, на която последната била уведомена за прехвърлянето на процесното вземане от „*****“ ЕАД на „*****“ ЕАД, като се твърди, че е признала вземането в цялост и е заявила желание за сключване на споразумение за пълно погасяване на дълга. Съгласно договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2020 г., „*****“ ЕАД прехвърлило на ищеца „*****“ ЕООД процесното вземане, за което Е. И.а А. и А. В. М. – И.а били уведомени. В случай че съдът приеме уведомлението за ненадлежно извършено, то ответницата да се счита уведомена с връчването на исковата молба, а ако съдът намери, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, то исковете да се уважат предвид обстоятелството, че на 03.03.2016 г. е настъпил крайният падеж за плащане по кредита. Поддържа, че давността е прекъсната веднъж на 20.11.2015 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК/, на 19.09.2018 г., когато е подадена молба за образуване на изпълнително дело, с която е поискано прилагане на изпълнителни способи, както и на 28.07.2020 г., когато отново е поискано прилагане на изпълнителен способ – налагане на запор по сметките на задължените лица. Моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 612,88 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2015 г. до окончателното изплащане на вземането; 44,16 лева – договорна лихва за периода от 06.04.2015 г. до 19.11.2015 г.; 11,75 лева – наказателна лихва за периода от 10.09.2015 г. до 19.11.2015 г. и 120 лева заемни такси /разходи във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост/. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

Ответницата оспорва предявените искове с твърдения за недопустимост на същите поради това, че ищецът не е легитимиран да предявява настоящите претенции, тъй като вземанията не са му били прехвърлени и не е изпълнено задължението, посочено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД за съобщаване на цесията на длъжника, както и поради това, че срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК бил изтекъл. Поддържа, че уведомлението за прехвърленото вземане не следва да изхожда от цесионера, а в конкретния случай същият дори не бил надлежно упълномощен, като представеният препис от пълномощно не бил с валидна дата и вероятно бил съставен с оглед нуждите на процеса. Не били налице и доказателства цедентът да е извършил уведомяването.

Оспорва сумата по кредита да е усвоена, както и че цената за прехвърляне на вземанията по договора за цесия е била платена. Оспорва да е налице извънсъдебно признание на дълга, респ. прекъсване на давността на това основание. Оспорва редовността на исковата молба във връзка с представените доказателства. Възразява по редовността на проведеното заповедно производство. Въвежда възражение за настъпила погасителна давност. Прави искане за привличане на трето лице – помагач – наследниците на Е. И.а А. /В. И. П., Ч. Ч. А. и Д. И. П./ и предявява обратни искове срещу тях. Моли за отхвърляне на исковете срещу нея, а в условията на евентуалност (ако същите бъдат уважени) – за уважаване на предявените обратни искове.

Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор единствено от ответника В. И. П., с който оспорва иска. Твърди, че е извършил отказ от наследство, за което сочи, че представя доказателства. Моли за отхвърляне на иска.

Другите ответници по обратните искове не са подали отговори на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото като доказателство е приет сключеният между „*****“ ЕАД и Е. И.а 2

А. на 03.09.2014 г. договор за кредит за текущо потребление за сумата 1000 лева, която сума банката е поела задължение да преведе по сметка на кредитополучателя, а последният се е задължила да върне на 18 месечни вноски съгласно погасителен план към договора. С чл. 8 от договора е предвидено, че кредитът се олихвява с преференциален променлив годишен лихвен процент в размер на базов 12 %, формиран като сбор от 6-месечния EURIBOR и надбавка. Предвидено е кредитът да се обезпечи с поръчителство.

На същата дата между банката и ответника е подписан договор за поръчителство, с който последната се е съгласила да отговаря солидарно за задълженията на кредитополучателя при същите условия и срок – 18 месеца.

Не се установява екземпляр от ОУ, приложими към договора за кредит да е бил връчен на ответника, както и последната да е приемала тези общи условия.

По делото е представено уведомление до ответника относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което уведомление обаче се отнася до вземанията по договор за кредит от 21.12.2011 г. в размер на сумата 3000 лева.

Представена е и нотариална покана от банката до длъжника и поръчителя от 01.10.2015 г. за обявяване на вземанията по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми.

Като писмено доказателство е приета разписка № 147/21.10.2015 г., съгласно която длъжностно лице при нотариус е посетило следния адрес: ***** на 16.10.,19.10, 21.10.2015 г., но до апартамента на А. М. нямало достъп, с оглед което и връчителят е залепил уведомление на вратата на този апартамент (до който е посочил, че достъп няма).

На 20.11.2015 г. банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника и поръчителя, а на 16.12.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист.

С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.04.2016 г. ***** ЕАД е продало на ***** ЕАД вземания по предоставени кредити на физически лица, които са просрочени и не се погасяват надлежно, ведно с всички обезпечения, привилегии и принадлежности, вкл. изтекли лихви, посочени в приемо-предавателен протокол към договора.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 09.06.2016 г. посочените в същия физически лица са предали на управителя на ***** 357 броя досиета по потребителски и револвиращи кредити, съгласно договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.04.2016 г.

Представено по делото е уведомление от 16.06.2016 г. относно договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2016 г., сключен между ***** ЕАД и ***** ЕАД по отношение на задълженията на поръчителя във връзка с процесния договор за потребителски кредит.

От изложението в същото става ясно, че банката е упълномощила цесионера с нарочно пълномощно от 09.06.2016 да уведоми длъжника за настъпилата цесия. Не са налице данни това уведомление да е изпращано, респ. получено от длъжника преди представянето му като приложение към исковата молба.

Прието като доказателство е и пълномощно от ***** ЕАД, с което ***** е упълномощено да уведоми от името на банката всички длъжници по вземания по договори за кредит, които са цедирани по силата на договор за покупко-продажба на вземания от 25.04.2016 г.

Като доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба на вземания 3

(цесия), сключен на 21.10.2020 г. между ***** ЕАД и ищеца, както и Приложение № 1 към него.

Прието е пълномощно, с което ***** ЕАД е упълномощило ***** ЕООД да уведоми за извършената цесия от името на цедента всички длъжници по вземанията, прехвърлени с договора за цесия от 21.10.2020 г. Пълномощното препраща към приемо-предавателен протокол от 06.11.2020 г. към договора за цесия.

Приети в настоящото производство са материалите по изп.д. № *****/2018 г. по описа на ЧСИ *****, образувано на 19.09.2018 г. въз основа на молба на цесионера ***** ЕАД, с която е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело са приложени договорът за цесия, приложенията към него, уведомления до длъжниците за прехвърлянето и разписки за връщане на пратките към подателя като непотърсени от получателите.

На 28.07.2020 г. взискателят е поискал извършването на конкретни действия за събиране на вземанията си срещу длъжниците – налагане на запори върху банкови сметки.

На 17.05.2021 г. са изпратени запорни съобщения до ***** АД и ***** ЕАД за налагане на запор върху сметките на ответника в тези банки.

На 20.05.2021 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от ищеца в качеството му на цесионер по втория договор за цесия, с която е съобщено за настъпилото прехвърляне и е поискан достъп до делото. Поискано е конституиране на дружеството като взискател. Приложени са документите за цесията – договорът от 21.10.2020 г., пълномощно за уведомяване на длъжниците за цесията, потвърждение на цесията, приложения, уведомления до длъжниците.

С молба от 11. 06.2021 г. взискателят е поискал извършването на конкретни действия за събиране на вземането от съдебния изпълнител, както и да връчи уведомлението за прехвърляне на вземанията на ответника.

На 17.06.2021 г. е изпратено запорно съобщение до „*****“ АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника М. – И.а.

На 03.03.2022 г. на ответника е връчена поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.

В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице П. Д. въз основа на материалите по делото, извършени справки при ищеца, проверка на първоначален погасителен план, извлечение за платени и неплатени задължения.

Същото, като обективно и компетентно изготвено, отговарящо в пълнота на стоящите пред изследването задачи, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно правнорелевантните за спора факти. От съдържанието му се установява следното: