Решение № 152 от 27.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. ХАСКОВО, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря РОСИЦА ЗЛ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно административно наказателно дело № 20235600600412 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Решение №88 от 29.03.2023 год. по Анхд №197/2023 год. РС – Хасково в производство по реда на глава ХХVІІІ - чл.375 и сл. от НПК е признал обв.А. Г. А. от гр.Х. за виновен в престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК затова, че на 21.12.2021 год. на третокласен път №5074 в землището на с.К., община Х., при управление на МПС лек автомобил „Хюндай И20”, рег.№ ******** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 ал.2 и чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. П. И. от гр.М., изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата, дължащо се на счупване на четири ребра вдясно, поради което и на осн. чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност за същото, като му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв., а на осн. чл.78а ал.4 вр. чл.343г и вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК наложил на обвиняемия и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. На осн. чл.189 ал.3 от НПК възложил в негова тежест направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение в частта, само досежно наложеното по реда на чл.78а ал.4 вр. чл.343г от НК наказание „лишаване от право да се управлява МПС” за 1 срок от 6 месеца е останал обвиняемият, който в законния срок го обжалва с оплакване, че в тази му част то е неправилно и необосновано, и искане да бъде частично отменено в същата.

В допълнително писмено изложение към въззивната си жалба развива подробни доводи и излага съображения в подкрепа на оплакването и искането си. Решението на първостепенния съд да приложи нормата на чл.78а ал.4 от НК не било съобразено с пониската степен на обществена опасност на конкретното деяние, а и не дееца в сравнение с типичния случай на извършване на престъпление от същия вид. То било извършено при полеката разновидност на непредпазливостта – небрежност, причиненият резултат не бил особено тежък, пострадалото лице било само едно. Доказателствата по делото давали основание да се приеме, че е налице привилегироващото обстоятелство „оказана помощ след деянието“, а с това то да се преквалифицира по по-лекия състав по чл.343а б.“а“ вр. чл.343 ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК. Загрижеността на обвиняемия за пострадалия и неговото състояние и предприетите от действия по оказване на помощ не били отчетени от съда, с което било допуснато нарушение на материалния закон. Характеристиката на личността на обвиняемия била изцяло положителна, били установени множество смекчаващи обстоятелства – добър социален статус, обществено полезен начин на живот, млада възраст, чисто съдебно минало, искрено съжаление за стореното, оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Въпреки последното обаче, разследването се проточило неоправдано дълго. Налице било и съпричиняване от страна на пострадалия, който пътувал без поставен предпазен колан. Неправилно били оценени от районния съд данните за допуснати минали нарушения на правилата за движение, които били съвсем дребни и не обосновавали тенденция в поведението на обвиняемия като водач. Предвид изложеното, налагането /и то закъсняло/ на административното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ не било оправдано, още повече би го лишило от възможността да упражнява професията си, да полага труд и се издържа.

Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.

По въззивната жалба не са направени доказателствени искания, такива страните нямат и на въззивното производство.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивният жалбоподател и неговият защитник поддържат жалбата по изложените доводи, оплаквания и отправеното искане Окръжна прокуратура- Хасково не изпращат представител и не вземат становище.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното решение по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от надлежна страна с правен интерес от обжалване, поради което е допустима. По допустимостта й следва да се изтъкне, че нормата на чл.78а ал.4 от НК не установява императивно налагане и на административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако такова е предвидено за съответното престъпление, а това е предоставено на конкретната преценка на съда във 2 всеки отделен казус. В настоящия случай предмет на обжалването е именно преценката на първинстанционния съд да наложи и това наказание.

Преценена по същество е основателна.

По фактическата обстановка няма оплаквания по жалбата.

Още пред първоинстанционния съд обвиняемият е заявил, че не оспорва изложените в постановлението на РП - Хасково фактически положения и изводи за неговата вина.

Изложените по обстоятелствената част на постановлението фактически положения са намерили подкрепа във всички събрани на досъдебното производство доказателства. Ето защо напълно обосновано е било прието за установено следното:

Обв.А. Г. А. е от гр.Х., понастоящем на ** год., ******* гражданин, ******, ******, с ****** образование, работи като ***** ******* в *** “**** *******“АД. С много ***** характеристични данни за личността. Правоспособен водач от ** години. За този период е бил санкциониран за нарушения на правилата за движение общо 7 пъти – пет пъти за управление с превишена скорост между 11 и 20 км/ч над разрешената /50 лв. глоба/ и два пъти за управление с превишена скорост между 21 и 30 км/ч над разрешената /100 лв. глоба/.

Служебните задължения на обв.А. като******* ******* в *** “**** ********“АД включвали извършването на огледи на претърпели щета от ПТП застраховани автомобили.

Тъй като това налагало да пътува до различни населени места, бил му предоставен за служебно ползване лек автомобил „Хюндай И20“, рег.№ ********, собствен на дружеството. На 21.12.2021 год. той трябвало да извърши оглед на застрахован, увреден автомобил, който се намирал в с.Ж. б., община Х. и също бил служебен, но управляван от свид.К. Е., чието работно място било в Д. Двамата се уговорили да се срещнат в Х., след което се отправили за с.Ж. б. Движели се по пътя Х. – К. по маршрут -с.М. - с.К. – с.Ж. б. с лекия автомобил „Хюндай И20“, рег.№ ********, управляван от обвиняемия.

Около 11 часа навлезли в с.К. и настигнали тежкотоварен камион, който се движел бавно. Обвиняемият изчакал да излязат от селото и като видял, че отминават табелата за край на населено място, предприел изпреварване. Навлязъл в насрещната лента за движение.

На това място участъкът от пътя е прав със следващ ляв завой по посока на движението му.

По същото време и по същия път в обратна посока се движел от гр.М. към гр.Х. лек автомобил „Форд Мондео“, рег.№ *******, управляван от свид.Г. Д., в който като пътник на задната седалка пътувал Д. П. от гр.М. Последният бил в тежко здравословно състояние вследствие на вирусно заболяване и свид.Д. го карал към спешното отделение на МБАЛ АД – Хасково за оказване на медицинска помощ. Пътникът Д. П. не е бил фиксиран с предпазен колан.

При изпреварването, управляваният от обвиняемия автомобил достигнал средата на изпреварвания товарен автомобил, когато от завоя се задал насрещно движещия се „Форд Мондео“. Обвиняемият се дал сметка, че няма да може да завърши маневрата и предприел аварийно спиране с цел да се върне в своята лента за движение. Когато установил, че няма 3 да може да направи и това, завил наляво, с цел да излезе от пътното платно на банкета.

Свид.Д. на свой ред възприел опасната ситуация и също предприел аварийно спиране, като същевременно се насочил плътно вдясно в своята лента към банкета на пътя. Въпреки усилията на двамата водачи, последвал челен, кос удар между двата автомобила. И за двата контактът на удара бил вдясно от средата на предната броня.

След удара и двата автомобила преустановили движението си. Обв.А. веднага помолил свид.Е. да се обади на тел.112, а сам излязъл от своя автомобил и се насочил към другия, за да провери състоянието на пътуващите в него. Свид.Д. също бил излязъл от автомобила и уверил обвиняемия, че няма сериозни наранявания. Уведомил го, че на задната седалка има пътник. Обвиняемият влязъл при него и установил, че от рана на челото му тече кръв.

Извадил аптечката от своя автомобил и започнал да бърше с марли и да притиска раната.

Пътникът Д. П. му споделил, че не е ударен лошо, но се чувства зле, защото има задух вследствие на корона-вирус, а има и други хронични заболявания.

На място най-напред пристигнала линейка, която качила пострадалия П., за да го откара в МБАЛ АД – Хасково, но по пътя той починал.

Малко по-късно пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Хасково в състав свидетелите Н. М. и К. В. Двамата водачи били тествани за употреба на алкохол и наркотични вещества, пробите им били отрицателни. Свид.М. съставил протокол за ПТП, а на обвиняемия – АУАН за допуснато нарушение на чл.42ал.2 т.2 от ЗДвП.

Около 13:20 часа разследващ орган започнал оглед на местопроизшествие, за който бил съставен протокол с фотоалбум – първо действие по разследването, с което по реда на чл.212 ал.2 от НПК е започнало ДП.

Със заключение на назначена на ДП съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ е установено, че причина за смъртта на Д. П. е белодробна тромбоемболия, която се е развила вследствие на вирусен възпалителен процес в белите дробове и системна тромбоза на венозната мрежа на долните крайници. Смъртта му е била неминуема и няма връзка с претърпяното ПТП. Травматичните увреждания, причинени при същото се изразяват в рана на главата и счупване на четири ребра вдясно и са резултат от въздействие на твърди, тъпи предмети.

Заключение на назначена на ДП авто-техническа експертиза /АТЕ / сочи, че скоростта на движение на лекия автомобил „Хюндай“ в момента на възникване на опасността за същия е била 39,9 км/ч, при която неговият водач е нямал техническа възможност да установи автомобила преди линията на удара. Лекият автомобил „Форд Мондео“ се е движил в момента на излизане от десния завой със скорост 76,5 км/ч и също е нямал техническа възможност на спре преди мястото на удара, тъй като е възприел навлезлия в неговата лента насрещно движещ се автомобил едва, когато е излязъл от завоя – на разстояние 54 м от мястото на удара. За да избегне удара е било необходимо да се движи със 63,4 км/ч, но нищо не го е задължавало към това.

Като причина за настъпване на ПТП се приема

4 предприемането на маневра

„изпреварване“, без водачът /в случая обвиняемият/ да се е уверил, че не създава пречки за превозните средства, движещи се в насрещната лента, която заема.

Гореописаната фактическа обстановка безпротиворечиво се установява въз основа на всички събрани на ДП производство доказателства. Тя не се оспорва, не е предмет на оплаквания по въззивната жалба, така е възприета и от първостепенния съд, поради което по-подробното ѝ обсъждане не се налага.

Следва да се отблежи, че правната квалификация на деянието не е напълно прецизна и то в няколко насоки.

От протокола за оглед и снимките от фотоалбума към същия е видно, че на мястото, на което обвиняемият е предприел маневрата „изпреварване“ и вкл. до мястото на удара пътната маркировка е от две линии, като прекъсната /разрешаваща навлизането в насрещната лента за движение/ е тази в посока към с.К., а в посоката на движение на обвиняемия е непрекъсната, т.е. пресичането ѝ не е разрешено. Следователно не е разрешено и изпреварването. Полагането на непрекъсната осева линия на това място е предупреждение към водачите, че на това място няма видимост, евентуално няма свободен път на достатъчно разстояние за предприемане на изпреварване, което навежда на извод по-скоро за нарушено правило за движение по чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП, а не по ал.2 т.2 от същия. В тази насока обаче няма жалба против решението, нито оплаквания,поради което въззивната инстанция няма основания за намеса, тъй като не следва и да се влошава положението на жалбоподателя.