Решение № 678 от 14.08.2023, Административен съд - Хасково
- Съд
- Административен съд - Хасково
- Дело
- Административно дело 1093/2022
- Вид
- Решение № 678
- Подписан
- 14.08.2023
- Състав
- ИВА БАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.165 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.1 и ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.61, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.8 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.162, ал.2, т.8 и т.9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7, пар.1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7, пар.1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.20а, ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 20а, ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 3 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 27, ал. 7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- Чл. 27, ал. 8 · Закон за подпомагане на земеделските производители
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 678/14.08.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на тринадесети юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета
Атанасова.................................................................и в присъствието на прокурор……………………...........................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №1093 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от В.В.Г. ***, с посочен съдебен адрес:***, офис ***, против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2022г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. №01-6500/4321#2 от 20.10.2022г. , издаден от Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателката счита, че обжалваният акт е нищожен, незаконосъобразен и необоснован. Излага съображения за липса на материална компетентност на издателя му. Счита, че в нарушение на ЗНА е придадено ретроактивно действие на санкционна правна норма, което на самостоятелно основание води до нищожност на оспорения акт. Твърди също, че при издаването на оспорения акт са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, поради неспазване изискванията на чл.26 и чл.35 от АПК, както и че актът не е мотивиран. Привидно и била дадена възможност да участва в производството, но подаденото от нея възражение не било обсъдено. Не било взето предвид, че през 2022г. не била подавала заявление за подпомагане, поради което законодателната промяна от м.04.2022г., на която се позовавал административният орган не била приложима спрямо нейния случай. При липса на подадено заявление, не можело да се приеме, че е налице съгласие за участие по мярката при променените условия. Възраженията й не били обсъдени, не били изложени мотиви в това отношение нито в уведомителното писмо за откриване на производството, нито в обжалвания акт. Не бил направен анализ на предходните подавани от нея заявления, в резултат на което бил направен погрешен извод относно годината, в която започнал ангажиментът й по мярката. Твърди, че 5-годишния ангажимент по мярка 11 е започнал през 2017г., когато подала заявление за подпомагане, съотв.
2017г. била първата, а 2021г. - петата година от поетия такъв. При това положение, с изтичане на срока на изпълнение на ангажимента договорните отношения между нея и фонда били приключили, но въпреки това, в разрез с обективната действителност и в противоречие с материалния закон ДФЗ прекратявал несъществуващ вече ангажимент и определял публично държавно вземане за него. В издадения АУПДВ липсвали мотиви относно определените за възстановяване намаления. Посочени били кумулативно няколко основания за определяне на сумата – чл.15, ал.3, т.4 и ал.4, т.2 , б.“а“ , но не било конкретизирано кое от тях е причината за санкцията и какви са фактическите основания за прилагането му , а в случай, че основанията са две или повече, какъв размер от площта засягат и какво е намалението по всяко от тях. Така не ставало ясно каква част от получените суми за подпомагане е изискуема и на какво точно основание. Жалбоподателката твърди, че в производството по издаване на оспорения акт представила документи относно прехвърлянето на стопанството й, но същите не били взети предвид по причина, че не била подала декларация за това пред ДФЗ . Сочи, че поетият през 2017г. многогодишен ангажимент не е прекратяван като счита за неоснователни аргументите на административния орган за съществуващ неин ангажимент от 2020г.
По изложените съображения се иска от съда да прогласи за нищожен обжалвания акт или същият да се отмени като незаконосъобразен. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
В допълнително представено заявление с вх.№2228/22.03.2023г. се навеждат и други доводи за незаконосъобразността на обжалвания акт. Твърди се, че УП с изх.№ 01-6500/24.04.2018г. за отказ за одобрение , поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за кампания 2017г. , не е достигнало до знанието на жалбоподателката като в следващите години – 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. последната била подавала заявление за подпомагане по мярката , попълвайки само графата „Заявление за плащане“ , считайки, че ангажиментът и по мярка 11 не е бил прекъсван и е приключил през 2021г. Поради тази причина престанала да кореспондира с фонда, прехвърлила земите си на друго лице, с което ликвидирала дейността си изцяло. Индиция в това отношение бил и представеният към заявлението за подпомагане за 2019г. договор със сертифицираща фирма, различна от посочената в заявлението от 2017г. , какъвто не следвало да се представя, ако се касаело за ново подпомагане. Твърди се също, че не е надлежно получено и УП за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014-2020 с изх.№02-260-6500/26.12.2020г. , в което се сочело, че жалбоподателката е одобрена за участие по мярката считано от 2020г. Поради ненадлежното връчване на посочените уведомителни писма, не били породени правните последици от тях. Излага се и довод, че АУПДВ може да бъде издаден само при наличие на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимента по мярката, а такъв в случая нямало.
Ответникът – Зам. Изпълнителен Директор на
ДФ “Земеделие“, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмено становище излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно и е видно от приложения CD , че на 02.05.2017г. от В.В.Г. УРН
452054, е било подадено общо Заявление за подпомагане 2017, а на 23.05.2017г. и Заявление за подпомагане 2017, форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/230617/68916, с Приложение за кандидатстване по мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление „Биологично растениевъдство“. Към заявлението е приложена Декларация от 23.05.2017г., съгласно която В.В.Г. декларира, че е запозната с обстоятелството, че заявлението й за подпомагане за кампания 2017г. по мярка 10 и мярка 11 ще бъде одобрено за участие и ще й бъде предоставена финансова помощ само при условие, че се осигури финансов ресурс за обезпечаване на многогодишните ангажименти по съответната мярка от ПРСР 2014-2020, съгласно Заповед №РД 09-361/13.04.2017г. на Министъра на земеделието и храните.
До В. В. Г. е било изпратено УП за отказ от одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017г. с изх.№ 01-6500/2542 от 24.04.2018г. В писмото е посочена невъзможността за одобрение на нов многогодишен ангажимент , поради недостатъчен бюджет по мярка 11, поради което на кандидата е отказано одобрение по направление „БР“. Видно от Констативен протокол №55/06.07.2018г., ведно с Уведомление, на основание чл.61, ал.3 от АПК, след невъзможност да бъдат намерени на посочения адрес за кореспонденция/адрес на управление, на таблото за уведомления на ОД-Хасково на ДФЗ, са били поставени уведомителни писма до жалбоподателката и други кандидати за подпомагане, вкл. и УП за отказ от одобрение поради недостиг на финансови средства по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017г. с изх.№ 01-6500/2542 от 24.04.2018г. В Уведомлението е указан 14-дневен срок /в календарни дни/ , считано от 06.07.2018г. до 20.07.2018г., за явяване на конкретно посочен адрес и място за получаване на писмата. Изготвен е и протокол за телефонно уведомяване, видно от който на 05.07. 2018г. в 10:30ч. В.Г. е била уведомена за УП № 01-6500/2542 от 24.04.2018г. от на мобилен телефон с номер, съответстващ на посочения за контакт в заявлението за подпомагане. Съгласно Констативен протокол №55А от 23.07.2018г. , на същата дата горепосоченото писмо е било свалено от таблото за уведомления на ДФЗ – ОД Хасково.
Заявления за подпомагане жалбоподателката е подала и за кампании 2018 и 2019 като същите са регистрирани с УИН 26/240418/75310, съотв. с УИН 26/210519/88743. Видно от заявленията, не е поискано подпомагане по мярка 11.
На 27.04.2020г. В.В.Г., УРН 452054, е подала общо Заявление за подпомагане, а на 14.05.2020г. и Заявление за подпомагане 2020, форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/270520/00840, с Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, направление „Биологично растениевъдство“, представляващо едновременно заявление за подпомагане и заявление за плащане. С УП изх.№ 02-260-6500/8251 от 26.12.2020г. жалбоподателката е уведомена , че е одобрена за участие по направление
„Биологично растениевъдство“ . Писмото е получено на 12.01.2021г., видно от приложеното известие за доставяне /в оригинал на л.104/.
На 12.04.2021г. В.В.Г., УРН 452054, е подала общо Заявление за подпомагане, а на 11.05.2021г. и Заявление за подпомагане 2021, форма за физически лица, регистрирано с УИН 26/090621/19140, с Приложение за кандидати поредна година по мярка 11
„Биологично земеделие“ 2021, направление „Биологично растениевъдство“, представляващо заявление за плащане.
Видно от приложените справки за извършени плащания /л.44-49/, на В. В. Г. във връзка със заявеното и одобрено през 2020г. подпомагане по мярка 11, са изплатени следните суми: 1463,31 лв и 487,77 лв – на 31.05.2022г., 1625,90 лв и 541,97 лв
– на 17.05.2022г.
Във връзка с изменение на чл.15, ал.3 от
Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020, / Наредба №4/24.02.2015г./ , обнародвано в Д.в. бр.32/2022г., в сила от 19.04.2022г. , въвеждащо единна процедура, с която ДФЗ – РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях, с писмо изх.№01-6500/4321 от 08.08.2022г. В. Г. е уведомена, че при извършени административни проверки за спазване на ангажимент, поет през кампания 2020 е установено, че не е подала заявление за плащане по направление „Биологично растениевъдство“ през кампания 2022г. Предвид последното и във връзка с чл.15, ал.3, т.4 от Наредба №4/24.02.2015г. е уведомена, че на основание чл.26, ал.1 от АПК ДФЗ открива производство по прекратяване на ангажимента и издаване на АУПДВ. В писмото са посочени изплатените суми по мярката – 2167,87 лв през първата година от ангажимента по заявление с УИН 26/270520/00840 за кампания 2020 и 1951,08 лв – през втората година от ангажимента по заявление с УИН 26/090621/19140 за кампания 2021. Посочена е и общата сума, представляваща сбора от изплатеното финансово подпомагане по мярката през годините, предхождащи прекратяване на ангажимента – 4118, 95 лв. В съответствие с чл.15, ал.4, т.2 б.“а“ от Наредба №4/24.02.2015г. на жалбоподателката е указано, че следва да възстанови 100% от посочената сума, а именно 4118,95 лв, което може да стори доброволно в 7-дневен срок от получаване на писмото без начисляване на лихви. С писмото, при несъгласие с направените констатации, е даден 7-дневен срок от получаването му, в който да се представят възражения и писмени доказателства, относими към изложените констатации.
Видно от Констативен протокол от
18.11.2022г., длъжностно лице – ст.експерт в отдел ПСПМ при ОД на ДФЗ-Хасково Д.
Л., е удостоверила, че на същата дата в 16ч. и 36 минути е осъществила контакт с В.В.Г. чрез обаждане на посочен телефонен номер и на основание чл.18а, ал.7 от АПК е уведомила кандидата, че има право в 3-дневен срок от уведомяването да получи в ОД на ДФЗ – Хасково писмо с № №01-6500/4321 от 08.08.2022г. Посочено е, заявеното от кандидата, че ще получи писмото в рамките на тридневния срок, след което е направено отбелязване „Пуснато по пощата на 18.08.2022г.“. В протокола се съдържа и указание, че при неполучаване на писмото /акта в 7-дневния срок, след изтичането му документите ще се считат за надлежно връчени и започва да тече срок за представяне на възражение и документи в откритото административно производство.