Определение № 3600 от 31.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1630/2025
- Вид
- Определение № 3600
- Подписан
- 31.07.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3600 гр. Варна, 31.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501630 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: София, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков – Казанджията № 6, чрез пълномощник гл.юрисконсулт M.M. ответник по гр. д. № 11151/2024 г. по описа на 7-ти състав на PC – Варна срещу Определение № 6933 от 27.05.2025г., постановено по гр.д.№ 11151 по описа за 2024г. на ВРС, с което е оставено без уважение обективираното в молба с вх. рег. № 32561/09.04.2025 год. н а „ЕОС МАТРИКС“ ЕИК 131001375, искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановеното Решение № 1038/25.03.2025г. по гр.д. № 11151/2024г. по описа на РС Варна, 17-и състав, в частта за разноските, като се намали размера на присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ.
Настоява се, че определението е неправилно с молба за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да бъде намален присъдения размер на адвокатското възнаграждение, определено по размер от съда, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Оспорва се размера на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение от 1500 като прекомерно високо с оглед действителна правна и фактическа сложност на делото и извършената от адвоката работа. Изтъква се, че принципно защитата по отрицателния установителен иск се характеризира с ниска сложност, не изисква интензивна работа като доказателствената тежест е разпределена при ответника. Сочи се, че в исковата молба е въведено единствено основание – изтекла погасителна давност и производството по делото е приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, без необходимост от събиране на доказателства.
Ответникът по частната жалба М. Е. М., чрез пълномощник адв. П. Н., редовно уведомен, представя писмен отговор, в който изразява становище за 1 неоснователност на жалбата. Настоява се жалбата да бъде оставена без уважение и да му бъдат присъдени разноски.
Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.
С постановеното по гр.д. № 11151/2024г. на ВРС решение № 1038/2025г., решаващият съд е уважил исковата претенция като е признал за установено, че „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК 131001375 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4-6, не разполага с право на принудително изпълнение срещу М. Е. М. ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Доктор Басанович“ № 55, ет. 1, ап. 25, по отношение на сумата от 23 759,52 лв.
(двадесет и три хиляди седемстотин петдесет и девет лева и 0,52 ст.), представляваща главница по договор за банков кредит № 400523/10.09.2010 г., изменен с Анекс 1/29.10.2009 г., Анекс 2/21.12.2009 г., Анекс 3/10.03.2010 г. и Анекс 4/23.11.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.03.2012 г., до окончателното изплащане на задължението, поради погасяването му вследствие на настъпила погасителна давност, на основание чл. 124 от ГПК.
Присъдил е в полза на адвокат П. Й. Н. ВАКрег. № 100140490, сумата от 1500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал молба с искане за изменение на решението в частта за разноските като е настоявал за намаляване на присъдения размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, предвид действителната правна и фактическа сложност на съдебното поизводство.
По същество : В исковото производство ответникът е въвел възражение за прекомерност на заявеното за присъждане на осн.чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение, което поддържа и в частната си жалба.
Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна.
В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането й за разноски.
С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. е постановено, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако съдът установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Поради това при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, 2 или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение.
Трайната съдебна практика приeма, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв . на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждение, което без да е обвързано с минималните размери п о Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия. При липсата на норма за размерите на адвокатските хонорари, съдът би следвало да приложи обществено приемливи критерии за определянето му, като се търси разум и баланс на интересите на насрещните страни и на обществото.
В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай материалният интерес по делото е средно висок около 23 хил. лева; делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика. Затова справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение се явява определения от първостепенния съд размер от 1500 лева. Същият въззивният съд намира, че адекватно овъзмездява извършения от адвоката труд по подготовка и защита интереса на страната.
С оглед изложеното, СЪДЪТ :
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6933 от 27.05.2025г., постановено по гр.д.№ 11151 по описа за 2024г. на ВРС, с което е оставено без уважение обективираното в молба с вх. рег. № 32561/09.04.2025 год. н а „ЕОС МАТРИКС“ ЕИК 131001375, искане с правно основание чл.248 ГПК за измене н и е на постановеното Решение № 1038/25.03.2025г. по гр.д. № 11151/2024г. по описа на РС Варна, 17-и състав, в частта за разноските, като се намали размера на присъденото възнаграждение за безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4