Решение № 19883 от 22.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19883 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20261110108115 по описа за 2026 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по предявен от Р. В. Р. срещу Ю. К. В. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 35, находящ се в гр. София, СО, район „Искър“, ***, на 11 етаж, построена върху държавна земя, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс и сервизни помещения, със застроена площ от 72.72 кв.м. при съседи: от север - стълбищен коридор, от юг - тревна площ, от изток - подпокривно пространство, от запад - апартамент № 36, отгоре - покрив и отдолу - апартамент № 33, заедно с прилежащото избено помещение № 34 с полезна площ 4.08 квадратни метра, при съседи: от север - мазе № 33, от юг тревна площ, от изток - мазе № 30, от запад - коридор, заедно с 0.943% идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, който имот, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, община Столична, област София /столица/, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителен директор на АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по, с адрес на имота: гр. София, район Искър, ***, изграден в сграда с идентификатор *** с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 12 в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; площ на самостоятелния обект: 72.72 квадратни метра, прилежащи части: избено помещение № 34 с площ от 4.08 кв.м.;

1

0.943% идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: няма, стар идентификатор - няма, съгласно Схема № 15- 163756-05.02.2026 г. на АГКК. при квоти както следва:

1/ за Р. В. Р. – 1/2 ид.част

2/ за Ю. К. В. – 1/2 ид.част.

Сочи се в исковата молба, че по силата на Договор за продажба на недвижим имот № 27, том IV, рег. № 6381, дело № 548/2010 г. на нотариус Мариета Николова, с район на действие СРС, вписана в НК под номер 362, сключен на 09.11.2010 г., страните по спора са придобили собствеността върху описания по-горе недвижим имот при равни права в обикновена съсобственост.

Твърди се, че след закупуване на имота – на 14.05.2011 г., страните са сключили граждански брак, като процесният апартамент е представлявал тяхното семейно жилище. Сочи се, че по силата на съдебно решение от 14.10.2025 г. бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие, като, съобразно представеното пред съда споразумение по чл. 51 СК, съпрузите са постигнали съгласие семейното жилище, притежавано от тях в съсобственост, да се ползва след развода от съпруга Ю. В. срещу задължение за плащане на месечен наем в размер на 500 лева в полза на Р. Р..

Сочи се, че с оглед невъзможността за доброволно прекратяване на съсобствеността между тях, за страната е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за съдебна делба.

Отправя се искане за уважаване на предявения иск и допускане на делба на процесния недвижим имот при равни квоти.

В срок по чл. 131 ГПК ответникът Ю. К. В. подава отговор на исковата молба, в който сочи, че не оспорва предявения иск за делба по основание, но оспорва посочените в исковата молба квоти в съсобствеността.

Твърди, че предвид обстоятелството, че в нотариалния акт за покупкопродажба на имота не са посочени придобивните квоти на приобретателите, то правата на страните в съсобствеността следва да се считат равни, само ако в производството не бъде установено друго – доколкото презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС е оборима.

Сочи, че покупната цена на апартамента от 44878.80 лева е заплатена преимуществено със средства на ответника, а финансирането на покупката от страна на ищцата е било несъществено. С оглед на това сочи, че между страните е било налице съгласие ответникът да придобие значително по-голям обем права върху имота. Намира, че свидетелство за волята на страните в тази насока е и постигнатото от тях съгласие в бракоразводното производство семейното жилище да се полза от Ю. В., както и направата от страна на ответника на разноски за поддържането и подобрението му.

Предвид изложеното, отправя искане за допускане на делба на 2 процесния имот, но при квоти: за Р. В. Р. – 1/6 ид.част и за Ю. К. В. – 5/6 ид.част.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.

По така предявения иск за съдебна делба, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на имот, който съставлява годен обект за съдебна делба.

В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени документи, че по силата на договор за покупко-продажба от 09.11.2010 г., сключен във формата на нотариален акт № 27, том IV, рег. № 6381, дело № 548/2010 г. на нотариус М.Н. /л. 7 и сл./, страните по спора Р. Р. и Ю. В. са придобили собствеността върху процесния делбен имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, ***, ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, за сумата от 44878.80 лева.

Установява се от представеното по делото съдебно решение за развод № 248/14.10.2025 г. по гр.д. № 535/2025 г. по описа на РС – Момчилград, че купувачите по сделката са сключили граждански брак на 14.05.2011 г., който е прекратен с развод по реда на чл. 50 СК на 14.10.2025 г.

С оглед на обстоятелството, че процесният имот е придобит от страните преди сключването на граждански брак между тях, съдът намира, че по делото се установява, че по отношение на същия е възникнала обикновена съсобственост.

Видно от текста на представения нотариален акт, при придобиване на имота купувачите не са посочили изрично размера на придобивните си квоти.

С оглед на това, по силата на изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗС, уреждаща оборима презумпция за равенство в дяловете на съсобствениците, съдът, до доказване на противното, следва да приеме, че квотите на съсобствениците са равни.

В конкретния случай, ответникът по спора своевременно е въвел в процеса възражение за липса на равенство в квотите между страните при твърдение, че имотът е придобит от купувачите при квоти 5/6 ид.части за Ю.

В. и 1/6 ид.част от за Р. Р., с оглед обстоятелството, че покупната цена за апартамента е заплатена преимуществено със средства, дадени от В., който е и направил по-голямата част от разноските за неговото подобряване и поддържане.

С приетия за окончателен по делото доклад, съдът, на основание чл. 154 ГПК, е разпределил в тежест на ответника, с оглед наведените в отговора твърдения, да обори законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС за равенство в квотите в съсобствеността /ползваща ищеца/, като докаже, че във вътрешните отношения на приобретателите по сделката – страни по 3 настоящия спор, е било постигнато съгласие към момента на сключване на сделката за придобиване на съсобствеността при твърдените в отговора на исковата молба квоти.

За установяване, респективно – оборване, на горните твърдения, в процеса са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.

Установява се от показанията на свидетеля В.Р.Я. – баща на Р. Р., които съдът, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК с оглед близката роднинска връзка с ищеца, кредитира изцяло като добросъвестно дадени, житейски логични и обосновани, се установява, че свидетелят помни, че дъщеря му и ответникът по спора са закупили апартамент в ж.к. „Дружба“ през 2010 г., преди сключване на гражданския брак между тях, за сумата от 45000 лева.

Сочи, че е искал да помогне на младото семейство със закупуването на жилище, като на рождения си ден – 19.10.2010 г., дарил на дъщеря си всичките си спестявания, възлизащи на сумата от 15000 лева. Сочи, че за закупуване на апартамента ответникът Ю. В. също дал свои лични спестявания в размер на 15000 лева. Посочва, че за остатъка от покупната цена, както и за извършване на необходимите дейности за ремонт на апартамента, Р. и Ю. изтеглили лични заеми, всеки в размер на 15000 лева. Посочва, че не е присъствал на разговор между страните, който да е касаел размера на дяловете им при придобиването на имота.

Горните обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетеля Л. К. В. – брат на Ю. В., които съдът, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК с оглед близката роднинска връзка с ответника, кредитира изцяло като добросъвестно дадени. Свидетелят сочи, че апартаментът е бил закупен за 45000 лева, като сумата е била заплатена чрез лични средства на Ю. в размер на 15000 лева, изтеглени от купувачите потребителски кредити, всеки за по 15000 лева, както и чрез суми, дарени от бащата на Р. Р.. Сочи, че по-голямата част от ремонтните дейности за апартамента и обзавеждането му били сторени от брат му Ю.. Посочва, че не е бил свидетел на разговор между страните във връзка с придобивните им квоти.

За да се произнесе по основателността на направеното възражение за неравенство в квотите между съсобствениците, съдът съобрази следното:

Съгласно презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС, частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Презумпцията е оборима, като неравенството в дяловете следва да се установи с факти, установяващи вътрешните отношения между съсобствениците към момента на възникването на съсобствеността. Съгласно чл. 24 ЗЗД, при договори за прехвърляне на собственост и за учредяване или прехвърляне на друго вещно право върху опредЕ. вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Следователно, с постигането на съгласието по договора за продажба, собствеността се прехвърля като едновременно с това, ако купувачите са повече от един, възникват вътрешни правоотношения между самите тях. Плащането на цената представлява само изпълнение на облигационно задължение, т.е. то не оказва влияние върху правата на съсобствениците, ако не е уговорено друго между 4 тях в самия договор в отклонение от презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС – каквато уговорка, в процесния случай, не е налице /Така в Решение № 652 от 7.11.2003 г. на ВКС по гр. д. № 137/2003 г., I г. о./ С оглед на това, направеното от ответника оспорване за неравенство в придобивните квоти, се явява изначално неоснователно, доколкото изплащането на придобивната цена преимуществено от единия купувач, не би могла самостоятелно да обоснове наличието на по-голяма квота в съсобствеността в негова полза, а единствено облигационна претенция по отношение на другия съсобственик.

Независимо от горното, така наведените твърдения за несъразмерно участие в заплащането на стойността на имота, се явяват и изцяло неоснователни, доколкото бяха опровергани от еднопосочните свидетелски показания на доведените от страните свидетели, съгласно които купувачите са имали равно финансово участие при заплащането на придобивната цена за имота.

Същият извод може да бъде направен и от представения по делото ревизионен доклад, съдържащ обективирано изявление от ответника /представляващо извънсъдебно признание за неизгодни за страната факти/, съгласно което, единственото притежавано от него имущество, е ½ ид.част от процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ответника, целящо да обори презумпцията за равенство в квотите в съсобствеността се явява неоснователно, поради което, на основание чл. 30, ал. 2 ЗС, квотите на купувачите следва да се считат за равни.

С оглед на това, искът за делба се явява основателен, като делбата на процесния апартамент следва да бъде допусната при квоти 1/2 ид.част за Р. В.