Решение № 416 от 27.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Пловдив, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300503341 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД.

Образувано е след отмяна с решение №50095 от 11.12.2023 г., постановено по гражданско дело № 3264/2022 г. на ВКС, III г.о., на решение № 565 от 04.05.2022 г. по в.гр.д. №150 от 2022 г. на ПдОС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от П. И., в качеството му на земеделски производител, против решение №262425/01.11.2021 г., постановено по гражданско дело №19677/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ІV граждански състав, с което е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на „******“ ЕООД сумата от 20736 лв., представляваща дължимо възнаграждение за осъществена дейност – „торене на 1920 декара ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019 г. – 29.06.2019 г., за което е издадена фактура №0000000467/02.08.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване в съда на заявление по чл. 410 от ГПК – 04.11.2019 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №9653/05.11.2019 г. по ч.гр.д.

№17954/2019 г. на Районен съд - Пловдив.

С решението е отхвърлено възражението на П. И., като земеделски 1 производител, за осъществяване на компенсация между претендираната от ищеца сума от 20736 лв. със сумата 305017.60 лв., представляваща претърпени от ответника вреди от неизпълнение на устен договор за осъществяване на дейност – „торене на 1920 декара ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019 г. – 29.06.2019 г.

С въззивната жалба се излагат съображения за недопустимост на решението, евентуално – за неправилност, като, ако се приеме за недопустимо, същото следва да бъде обезсилено, а ако е допустимо, е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа се, че съдът не е анализирал правилно събрания доказателствен материал, като е достигнал до неправилен правен извод. Излагат се подробни съображения по фактическите обстоятелства, възприети от съда. Оспорва се приетото, че ответникът е приел без възражения работата, която ищецът е извършил.

Съдът не е обсъдил довода, че жалбоподателят е осигурил препарат, подходящ за неговите насаждения, а въззиваемият го е употребил в съседна нива. Вредите в собствения масив от некачествено пръскане не се изразяват в унищожен ориз, а в това, че добивът е бил много по-малък, тъй като хербицидът е изпръскан в съседна нива – царевична. Постановявайки такова решение, съдът се е произнесъл по непредявен иск, а именно по друг предмет, поради което поддържа, че решението е недопустимо. Моли за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив. По същество поддържа, че решението е неправилно. Съдът е уважавал всички доказателствени искания на насрещната страна, като е допуснал свидетел, който вече е бил заличен, в противоречие с процесуалните правила. Съдът не е анализирал обстойно събраните свидетелски показания и е направил неправилни изводи. Решението не е обосновано в частта, в която се приема, че възражението за причинени вреди от некачествено пръскане с хербицид е неоснователно поради това, че той е предоставил препарата. Моли за обезсилване на обжалваното решение като недопустимо и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Пловдив. При условията на евентуалност, при разглеждане на спора по същество, се иска отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. В случай, че се прецени, че същите са основателни, се иска уважаване на възражението за прихващане. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „******“ ЕООД, като се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и се излагат подробни съображения по същество. Поддържат, че постановеното решение е допустимо, не са допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд при събиране на доказателствата. Излагат се твърдения във връзка с фактическите обстоятелства по спора, като се поддържа, че единственото възражение на ответника било във връзка с извършеното торене с карбамид, като е договорено услугата да бъде безплатно извършена. Считат, че по делото е установено безспорно 2 наличието на твърдяното договорно отношение в изпълнение възложените услуги, които са извършени без постъпили възражения, както и на договорка за плащане на цена на услугите. По отношение направеното възражение за прихващане поддържат, че и двете възражения са свързани с твърденията на ответника, че при извършеното пръскане преди торенето с карбамид препаратът не е бил листен тор, а хербицид. По делото е доказано, че не е пръскано с посочения хербицид. Поддържат, че е неоснователно възражението за прихващане, тъй като липсват насрещни вземания, а и няма такива, които да са еднородни. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, като претендира направените в производството пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание пред настоящия състав жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба в частта, в която се твърди неправилност на първоинстанционното решение, но не и в частта, в която се твърди недопустимост на същото, като се позовават на съображенията, изложени в касационното решение. Сочи се, че за допустимостта на атакувания акт въззивната инстанция следи служебно.

Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от насрещната страна. Претендира разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител поддържа подадения отговор, сочи, че решението на ВКС дава определени рамки на въззивното производство, като иска първоинстанционния съдебен акт да се потвърди. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, от законен състав, в писмена форма, подписано е, установява се по какъв начин е формирана волята на съда, при наличие на положителни и липса на отрицателни предпоставки за развитие на исковия процес, и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Отделно от това, е налице и произнасяне на ВКС – задължителните указания на касационната инстанция са в насока допустимост на първоинстанционното решение.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни 3 материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „*********“ ЕООД срещу П. Й. И., в качеството му на земеделски производител, като се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20736 лв., представляваща дължимо възнаграждение за осъществена дейност - „торене на 1920 дка ориз с карбамид“ в периода 28.06.2019 г. - 29.06.2019 г., за което е издадена фактура №0000000467/02.08.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК (04.11.2019 г.) до окончателното погашение, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №9653/05.11.2019 г. по ч.гр.д.

№17954/2019 г. по описа на РС - Пловдив, XIII граждански състав.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че между страните е възникнало правоотношение по повод сключен устен договор за осъществяване на дейност - торене на 1920 дка ориз с карбамид в периода 28.06.2019 г. - 29.06.2019 г. В изпълнение на уговорката, дейността била извършена от ищеца със собствен самолет тип „*********, с командир К. Е.

Торенето било осъществено с техника на изпълнителя, а препаратът бил осигурен от ответника – възложител. Ищцовото дружество осъществило задълженията си по надлежен ред и работата била приета от възложителя, без последният да релевира каквито и да било възражения. По този повод била издадена и фактура №0000000467/02.08.2019 г. за сумата от 20736 лв. с ДДС.

Същата била изпратена на ответника, но плащане не последвало. Въпреки многократните разговори между страните и към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда не е налице погашение на процесната сума.

Иска се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника, с който искът се оспорва по основание. Сочи се, че уговорка за пръскане с хербицид на обработваните от ответника оризови площи е постигната в началото на м. 06.2019 г. След осъщественото пръскане било установено, че ищецът е засегнал част от съседните обработваеми площи, стопанисвани от дружество „********“ ЕООД, в които била засадена царевица за зърно. Дружеството незабавно подало оплакване пред компетентните органи и съобщило на ответника за осъщественото увреждане на насажденията. Между ответника и увреденото дружество „********“ ЕООД било постигнато съгласие за заплащане на обезщетение за причинените вреди. Уведомен бил и ищецът, който изпратил представител да се запознае с причинените увреждания. Ищцовото дружество поело отговорност за засягането на площите с царевица и предложило на ответника 4 да го компенсира, като осъществи наторяването на оризовите площи безплатно. Твърди се, че за осъществената дейност не се дължи заплащане на възнаграждение. В случай, че тези аргументи не бъдат споделени, релевира възражение за прихващане, тъй като вследствие на неточното изпълнение на поетия договорен ангажимент от ищеца е претърпял вреди, които възлизат на сумата от 305017.60 лв. Между сумата, претендирана от ищеца - 20736 лв., и сумата от 305017.60 лв. следва да се осъществи компенсация до размера на по-малкото от двете вземания. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, а при условията на евентуалност - поради извършена компенсация. Претендират се сторените разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

Като безспорно е отделено обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по повод устен договор за изработка от 29.06.2019 г., с предмет осъществяване на пръскане чрез самолет на обработвания от ответника като земеделски производител оризов масив от 1920 дка в землището на гр. Р.

Не съществува спор и (според първоинстанционния съд), че ищецът е следвало да осигури самолета, чрез който ще се осъществи пръскането, и консумативите за полета (гориво), а препарата за пръскането е предоставен от ответника.

От заключението на приетата по делото съдебна агрономическа експертиза и показанията на св. И. се установява, че предаденият препарат за процесното пръскане от 28.06.2019 г. е хербицид с търговско название на продукта „Квинклорак“.