Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 20 от 30.01.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Частно наказателно дело 49/2026
Вид
Определение № 20
Подписан
30.01.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Иван Йорданов Филчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Сандански, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Й. Филчев при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова в присъствието на прокурора Д. С. Б. като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Частно наказателно дело № 20261250200049 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на чл. 65 от НК, във връзка с постъпило в РС Сандански искане от адвокат Г. Б. – защитник на обвиняемия по ДП №339ЗМ***/2025г. по описа на РУ Сандански И. Д. К. за изменение взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека МН.

В съдебно заседание защитника поддържа искането. Излага доводи за това, че са налице основания за изменение на наложената мярка за неотклонение в по-лека такава предвид липсата на обосновано предположение за съпричастност на К. към престъплението, в което е обвинен, така и с оглед допуснатите нарушения при провеждане на досъдебното производство.

В хода на съдебните прения иска изменение на взетата мярка за неотклонение в по-лека.

Задържаното лице поддържа направеното искане за промяна на взетата най-тежка мярка за неотклонение. Дава обяснения в които отрича да е извършил престъплението в което е обвинен. Излага различна фактическа обстановка.

Иска измемение на мярката за неотклонение в по-лека.

Представителят на държавното обвинение счита молбата за допустима, но неоснователна.

Изтъква съображения, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата спрямо К. най-тежка мярка „Задържане под стража”. Посочва, че са налице всички предвидени в закона основания и липсва промяна в обстоятелствата, мотивирали съда да взема най-тежката мярка за неотклонение.

Съдът намира, че не са налице по делото нови обстоятелства, които да налагат изменение на взетата спрямо обвиняемия И. Д. К. мярка за неотклонение. Същият е привлечен като обвиняем престъпление по чл.346, ал.2, т.2, пр. последно, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл.28, ал.1 1 от НК. След повдигане на обвинението спрямо К. е постановено задържане с Постановление на прокурор от ТО Сандански за довеждането му пред съда по искане за вземане на МН „задържане под стража“. С определение от 01.01.2026г. състав на РС Сандански е преценил, че са налице предпоставките на чл.63 от НПК и е наложил на обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение.

Видно от събраните в хода на ДП доказателства е налице обосновано предположение, че обвиняемия К. е съпричастен към престъплението, в което е обвинен. Към настоящия момент – вследствие проведените следствени действия – това предположение е дори по – обосновано и подкрепено от събраните доказателства отколкото при първоначалното вземане на мярка за неотклонение. След задържането на К. са проведени разпити на множество лица – включително пострадалото лице и лицето, с което в обясненията си К. твърди че е бил. В този смисъл и остават изолирани от останалия доказателствен материал обясненията на обвиняемия в противоположна на останалите доказателства обстановка.

Всъщност, изменение на обстоятелствата, мотивирали съда да вземе най-тежката мярка за неотклонение би могло да бъде единствено съдържанието на дадените от обвиняемия обясняние на 08.01.2026г. и в съдебно заседание.

Съдът приема, че по отношение на обвиняемия К. все още са налице предвидените в закона предпоставки за прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съгласно чл.

63, ал.1 от НПК, мярката за неотклонение задържане под стража се взема когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е съпричастен към престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Налице са достатъчно доказателства – протоколи за разпит на обвиняеми, протоколи за оглед, за разпознаване, протоколи за разпит на свидетели, протоколи за доброволно предаване, графически, автооценителна и техническа експертиза, фотоалбуми, веществени доказателства – от които да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия К. към престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Доколкото за посоченото престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години, то безспорно е налице и втората предпоставка, а именно, за престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем да се предвижда наказание „лишаване от свобода.“

По отношение изискването за останалите две предпоставки – наличие на реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление, съдът приема следното:

По отношение на К. е повдигнато обвинение за престъпление извършено повторно, поради което и предвид презумцията на чл.63, ал.2, т.1 от НПК – която предвижда, че е налице реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, когато е повдигнато обвинение за престъпление извършено при условията на опасен рецидив или повторно и ако от доказателствата по делото не се установява друго реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление е налице. Посочената презумция не е абсолютна, но изисква наличието на доказателства, които да я оборват. По делото липсват 2 такива доказателства, напротив. Установява се, че К. е многократно осъждан, които осъждания и обуславят повдигането на обвинение за престъпление, извършено в условията на повторност. Данните за съдебното минало но обвиняемия, разгледани през призмата на едно сериозно по размер наказание „лишаване от свобода“, което би било наложено при една осъдителна присъда мотивират настоящия състав да приеме, че извода за наличието на реална опасност К. да се укрие или да извърши престъпление е повече от обоснован.

Възможността на К. да бъде наложено сериозно по размер наказание „лишаване от свобода“ при осъдителна присъда има двояко значение. От една страна, размера и вида на възможното наказание биха го мотивирали обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление като се опита да повлия на разследването – в частност чрез въздействие на свидетели и манипулиране на други доказателства. От друга страна, осъзнаването на обстоятелството, че преди да е налице влязла в сила присъда по настоящото производство, за всяко друго престъпление, за което бъде осъден обвиняемия, извършено в този период ще му бъде наложено едно наказание при задължителното приложение на разпоредбите на чл.23-25 от НК обосноват по ниско от обикновеното възпиращо действие на предвиденото в закона наказание за всяко престъпление.

Предвид изложеното и на основание чл. 65, ал.4 и ал.6 от НПК съдът, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на адвокат Г. Б. – защитник на И. Д. К. от село ***, община Сандански, ЕГН********** - обвиняем по ДП№339ЗМ-***/2025г. по описа на РУ Сандански за изменение взетата спрямо обвиняемия К. мярка за неотклонение „задържане под стража” в по-лека

ПОТВЪРЖДАВА взетата спрямо И. Д. К. от село ***, община Сандански, ЕГН********** обвиняем по ДП№339ЗМ-***/2025г. по описа на РУ Сандански мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване или протестиране пред ОС Благоевград с частна жалба и протест в 3-дневен срок от днес, като в случай на подаване на жалба или протест насрочва делото за разглеждане пред Окръжен съд – Благоевград за 05.02.2026 г. от 14.30 ч.

Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор за сведение и изпълнение и за прилагане към ДП, както и на Командира на Ареста - гр. Петрич.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________

3