Решение № 2594 от 27.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2594 гр. София, 27.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100107229 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Й. Г. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата за забава от 29.06.2020 г. /датата на постановяване на присъдата/ до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът твърди, че с постановление за привличане на обвиняем от 20.03.2016 г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07 РУ СДВР, за това, че на 19.03.2016 г. около 05.00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул.

„*********, чрез нанасяне на удари с крака и ръце в областта на главата и тялото е причинил на С.Д.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и скула, което му причинило трайно затрудняване на речта и затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив — престъпление по чл. 131 а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Ищецът бил задържан по реда на ЗМВР от 19.03.2016 г. до 22.03.2016 г., като с определение от 22.03.2016 г. по н. ч. д. № 5122/2016 г. на СРС му била наложена мярка за неотклонение задържане под стража, която била изменена в „подписка“ с определение от 29.09.2016 г. по н. ч. д. № 16581/2016 г. на СРС. Било извършено ново привличане на обвиняем от 19.09.2016 г. На 15.01.2018 г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1211/2018 г. на СРС. Производството завършило с присъда, с която ищецът бил оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.

131 а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Присъдата влязла в сила на 15.07.2020 г. Ищецът търпял тежки морални вреди. Обвинението му се отразило тежко в 1 емоционалната сфера. Станал изнервен, загубил съня си, не искал да общува с колеги и приятели. Отразило се и върху здравословното му състояние, което се влошило. Търпял промяна в отношението на обкръжението му. Обвинението оказало влияние и върху професионалното му развитие. Бил строителен работник, но поради обвинението работодателите гледали с друго око на него. Установил се в Прага, но трябвало често да отсъства от работа за явяване в съдебно заседание, поради което загубил работата си. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. Сочи банкова сметка IBAN *********.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Претенцията била нередовна и недопустима. Оспорва исковете по основание и по размер. Липсвали доказателства за търпени вреди в личен и социален план от повдигнатото обвинение. Липсвали доказателства и за търпени вреди в професионален план и в професионалната реализация на ищеца. Възразява и за търпени вреди поради влошено здравословно състояние. Размерът на обезщетението бил завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Сочи, че Прокуратурата не била станала причина за отлагане на съдебни заседания. Счита, че при определяне евентуалния размер на обезщетението съдът следва да вземе предвид, че ищецът е осъждан. Относно лихвата сочи, че същата може да се претендира от датата на влизане на присъдата в сила и прави възражение за давност на лихвата до 21.06.2021 г. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение от 16.08.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства, а именно, че:

- срещу ищеца е образувано ДП № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07 РУ –СДВР за престъпление по чл. 131 а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК;

- с Присъда по НОХД № 1211/2018 г. на СРС ищецът е признат за невиновен по обвинението, като присъдата е влязла в сила на 15.07.2020 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:

Установява се, че досъдебно производство № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР е започнато на 20.03.2016 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на 19.03.2016 г. около 05:00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „*********, чрез нанасяне на удари с твърди предмети в областта на главата и тялото е причинил на С.Д.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, скула и затворено ляво око от оток, което му причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето — престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Със заповед за задържане на лице от 19.03.2016 г. Б. Й. Г. е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

С постановление от 20.03.2016 г. на прокурор при СРП Б. Й. Г. е задържан за срок от 72 часа, считано от датата и часа на фактическото задържане по реда на ЗМВР – 19.03.2016 г.

2

С постановление за привличане на обвиняем от 20.03.2016 г. по ДП № 3382 ЗМК 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР, по пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП е привлечен като обвиняем Б. Й. Г. за това, че на 19.03.2016 г. около 05.00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „*********, чрез нанасяне на удари с крака и ръце в областта на главата и тялото е причинил на С.Д.Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и скула, което му причинило трайно затрудняване на речта и затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив — престъпление по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. С постановление за привличане на обвиняем от 19.09.2016 г. по ДП № 3382 ЗМК 676/2016 г. по описа на 07 РУ СДВР, по пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП отново е привлечен Б. Й. Г. като обвиняем за същото престъпление, като е конкретизирано, че счупването е на „лява ябълчна кост с разместване“, като реализира медико-биологичната характеристика, счупване на челюст.

С влязло в сила на 26.03.2016 г. протоколно определение от 22.03.2016 г. по НЧД № 5122/2016 г. на СРС по отношение на Б. Й. Г. е взета мярка за неотклонение задържане под стража.

С влязло в сила на 04.10.2016 г. протоколно определение от 29.09.2016 г. по НЧД № 16581/2016 г. по описа на СРС е изменена взетата по отношение на Б. Й. Г. мярка за неотклонение задържане под стража в подписка.

Ищецът, Б. Й. Г., е признат за невиновен и оправдан с Присъда от 29.06.2020 г. постановена по НОХД № 1211/2018 г. по описа на СРС, влязла в законна сила на 15.07.2020 г., за това, че на 19.03.2016 г. около 05.00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „*********, нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на С.Д.Б., с което му причинил счупване на лява ябълчна кост с разместване, което реализира медико-биологичната характеристика счупване на челюст – средна телесна повреда, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като същият е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК — престъпление по чл. 131 а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.

„а“ НК.

Отбелязването за влизането в сила на оправдателната присъда с подпис на съдия и секретар се съдържа върху л. 139 от приложената към настоящото дело наказателна преписка по НОХД № 1211/2018 г. по описа на СРС, 23 състав, като в тази насока възраженията в отговора на исковата молба са неоснователни.

Видно от намиращата се на л. 39-41 от приложеното за послужване НОХД № 1211/2018 г. по описа на СРС, 23 състав справка за съдимост, по отношение на ищеца Б. Й. Г. са налице предишни осъждания. Същият е осъждан с влязла в сила на 25.10.2007 г. присъда № 83/14.12.2006 г. по НОХД № 3565/2006 г. по описа на СГС, за престъпление по чл. 116, ал.

1, т. 6, предл. второ и трето НК, вр. чл. 115 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на лишаване от свобода за срок от 12 години /като е освободен условно предсрочно по НЧД № 2230/2014 г., влязло в сила на 06.06.2014 г./; с влязла в сила на 27.04.1997 г. присъда от 12.06.1997 г. по 3

НОХД 389/1997 г. по описа на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и т. 6 НК, вр. чл. 194, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. второ, т. 1 НК на десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години; както и със споразумение по НОХД № 1639/2005 г. по описа на СРС за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК му е наложно наказание глоба в размер на 500 лв.

Представени са по делото болничен лист от 28.08.2023 г., както и три броя епикризи, съответно от 26.08.2023 г., от 24.01.2024 г. и от 15.10.2024 г., издадени от МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД – гр. София. В епикризите е вписана диагноза бронхиектазна болест с придружаващи заболявания ХОББ и хроничен синуит, който имал от детска възраст и протичал със сезонни обостряния, инфекциозен перикардит. Съгласно експертно решение № 90454/01.03.2024 г., издадено от Университетска Първа МБАЛ – София „Свети Йоан Кръстител“ ЕАД, ищецът е с трайно намалена работоспособност от 50 % за период от една година с водеща диагноза друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест.

По делото е представен трудов договор № 00201496/15.05.2017 г. между „Р. С.

Инженеринг“ ЕООД, в качеството на работодател и Б. Й. Г., в качеството на работник – строителен работник в предприятие, сключен за срок до завършване на довършителни СМР на обект административна сграда в УПИ – III, кв. 62, местност „Кръстова вада“ /л. 51-52/.

Видно от Заповед № 224 на управителя на „Ел Инста“ ЕООД, съществуващото между последното търговско дружество и ищеца трудово правоотношение е прекратено, считано от 17.02.2017 г., на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие между страните по повод подадена молба за това от работника.

От представената на л. 55 от делото Заповед № 435 на управителя на „Мегатурс 1“ ЕООД се установява, че трудовото правоотношение на ищеца с дружеството – работодател е прекратено, считано от 20.06.2016 г., отново по взаимно съгласие след подадена молба от работника.

Представени са с превод на български език и два броя трудови договори, както следва: трудов договор № 37944/16.10.2017 г. и трудов договор № 38972/08.01.2018 г., сключени между ищеца Б. Г. и работодателя „Better Job B. Co”, като не се установява кога, дали и на какво основание същите са били прекратени.

От свидетелските показания на свидетеля К.Л.С. /първи братовчед на ищеца/ се установява, че ищецът бил задържан под стража за период от около седем месеца, през което време се сринал психически. Ищецът споделил на свидетеля, че именно процесното наказателно производство станало причина за прекратяване на връзката с приятелката му.

При всяка среща изразявал несигурност дали със свидетеля С. ще се видят пак, бил силно притеснен, страхувал се за бъдещето си. Не бил добре здравословно, имал проблеми с белите дробове и сърцето, но не било позволено да се носят лекарства в ареста от близките на задържаните лица, защото по време на задържането се провеждало лечение и нужните медикаменти за това били налични. След като бил оправдан всички, в т.ч. обществото, 4 близки и роднини, го отбягвали, не можел да си намери работа, поради което и заминал за Чехия, но и там го уволнили, тъй като се налагало да се прибира в България, за да участва в насрочените за разглеждане на процесното наказателно производство открити съдебни заседания. Сринал се и емоционално, затворил се в себе си, бил изолиран, никой не искал да говори с него, като това състояние продължило и 4-5 години след това. Свидетелят заявява, че преди около 15 години ищецът бил осъден, като му било наложено ефективно наказание лишаване от свобода.

От разпита на свидетеля П.Н.С. се установява, че с ищеца се познават от 2017 г., когато свидетелят оказал съдействие на Г. да си намери работа в Чехия, където се занимавали с хладилни витрини. Работили около година на трудов договор заедно, но на ищеца се налагало да се връща в България на всеки два месеца заради воденото срещу него наказателно производство, което довело и до съкращаването му поради невъзможността за изпълнение на трудовите задължения. Ищецът се поболял и трябвало да се прибере вкъщи.