Решение № 2473 от 31.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2473 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330114776 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Е. О. М., ЕГН:********** против „Солис“ ЕООД, ЕИК: 825395545, с която е предявен иск по чл.55, ал.1, пр.3, вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД за осъждането на ответника да му върне сумата в размер на 650 лв., авансово платена част от възнаграждението по развален договор за изработка и монтаж на текстилни щори от 02.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.10.2023г., до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на искова молба в срок, с който първоначално оспорва иска. В съдебното заседание признава иска чрез изрично упълномощен за това представител, възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.

Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Искът е допустим. Признатото от ответника право не противоречи на закона или на добрите нрави. Не са налице ограничения за разпореждане с признатото право, а пълномощникът на ответника разполага с изрично пълномощно в този смисъл. С оглед изложеното и на основание чл.237, ал.2 от ГПК не следва да се излагат доводи по същество и да се извършва анализ 1 на доказателствата, а да се постанови решение съобразно направеното признание. Ето защо и на основание направеното признание на иска, следва ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 650 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

При този изход от спора право на разноски има ищецът. Платената държавна такса по делото в размер на 80 лв., от които дължима е само сумата от 50 лв., тъй като при предявено обезпечение заедно с предявения иск, не се дължи отделна такса за обезпечението. Към тези 50 лв. следва да се добавят и 5 лв. – платена такса за издаване на обезпечителна заповед. По отношение на адвокатския хонорар – доказват се сторени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1800 лв. с ДДС, като уговореният размер без ДДС е 1500 лв. Съдът намира, че с оглед цената на иска от 650 лв., признанието на иска и проведеното едно съдебно заседание, хонорарът следва да се определи в размер на 800 лв., които да се присъдят ведно с ДДС, а именно – 960 лв.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Солис“ ЕООД, ЕИК: 825395545, със седалище и адрес на управление: ***, да плати на Е. О. М., ЕГН:**********, с адрес ***, по предявения от него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3, вр. с чл.265, ал.2 от ЗЗД, сумата в размер на 650 лв. - авансово платена част от възнаграждението по развален договор за изработка и монтаж на текстилни щори от 02.08.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 10.10.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Солис“ ЕООД, ЕИК: 825395545, да плати на Е. О. М., ЕГН:**********, сумата в размер на 55 лв. за държавни такси и сумата в размер на 960 лв. с ДДС за адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2