Решение № 260145 от 26.07.2021, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 26.07.2021 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР

ИВАНОВ

Секретар: Цветана Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1293 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по искова молба от „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. и. д. К. Х. Ч. и И. д. Б. А. В., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М.“, чрез адв. С.Ф.М. против И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.*.

В исковата молба се твърди, че на 17.01.2017 г., в 11,00 часа, в град С., на бул. „И. В.“ пред №**, водачът на лек автомобил марка и модел „М. *“, с peг. №***********, И.В.В., ЕГН: **********, (посочен в протокола за ПТП като участник 1), се движил с несъобразена скорост с пътните условия, при заснежена и хлъзгава пътна настилка, загубил контрол над автомобила и блъснал паркиралия вдясно лек автомобил марка и модел „М. П.“ с peг. № ******** (посочено в протокола за ПТП като ППС-2), собственост на „Д.“ ЕООД, което от удара се изместило и блъснало друго МПС (посочено в протокола за ПТП като ППС-3). За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1450200 от 17.01.2017 г. от Б.В.Н. – мл. а., РУ – К..

Видно от протокола за ПТП, било взето административно отношение по случая, като на ответника И.В.В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Г, № 917967 от 17.01.2017 г. В протокола за ПТП било отразено, че ответникът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на процесното ПТП.

Лекият автомобил „М. *“, с peг. №*********, с който И.В.В. причинил процесното ПТП, бил собственост на Б. Г. В., ЕГН: **********. Към датата на причиняване на процесното ПТП автомобилът имал валидна застраховка „Г. о.“, сключена с ищцовото дружество с Комбинирана застрахователна полица „Г. о.“ на автомобилистите №BG/06/l16002778024 от 28.10.2016 г., която била със срок на валидност от 09,44 ч. на 28.10.2016 г. до 24.00 ч. на 28.10.2017 г.

Собственикът на увредения лек автомобил марка и модел „М. П.“ с рег. №********* – „Д.“ ЕООД, поискал от ищцовото дружество да му бъде изплатено застрахователно обезщетение.

След като бил уведомен с Уведомление за щета № 43081511700074 по застраховка „Г. о.“ на автомобилистите от 20.01.2017 г. от водача на увредения автомобил за настъпване на застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета №43081511700074, в която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, бил определен неговият размер.

При извършен опис на уврежданията вследствие на ПТП по лек автомобил марка и модел „М. П.“ с рег. №*******, видно от Опис-заключение по щета № 43081511700074 от 20.01.2017 г. от страна на ищцовото застрахователното дружество, били констатирани следните увредени детайли: Калник преден ляв;

Вежда PVC преден ляв калник; Предна броня; Фар за мъгла - преден ляв; Корпус фар ляв; Корпус фар за мъгла ляв; Задна броня;

Ъгъл задна броня ляв; Капак заден; Калник заден ляв; Вежда PVC заден ляв калник; Стоп ляв; Калобран заден ляв.

Съгласно Калкулация по претенция 43081511700074/20.01.2017 г. от 24.01.2017 г., общата сума по претенцията от 1274,45 лева, включвала: разходи за подмяна на детайли и материали на стойност - 469,31 лева; разходи за демонтаж и монтаж на детайли - 90,40 лева; разходи за труд за ремонт на детайли - 203,20 лева; разходи за труд и материали за боядисване на подменени и ремонтирани детайли - 511,54 лева.

По щетата бил съставен и Ликвидационен акт по щета №

43081511700074 по преписка 43081511700074 от 20.01.2017 г. от застрахователя, с който било определено обезщетение в размер на 1274.45 лева.

С Нареждане за групово плащане от 25.01.2017 г. сумата от 1274,45лева била заплатена от „Д.-О. З.“ ЕАД на собственика на увредения при ПТП лек автомобил – „Д.“ ЕООД, по посочената от същата в уведомлението за щета банкова сметка.

***, че на основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение. Твърди се, че първата хипотеза касае случай, в който застрахованият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Втората хипотеза касае случай, в който лицето, управлявало моторното превозно средство не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Твърди се, че в този случай, тежестта на доказване носи виновният водач. С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят „Д.-О. З.“ ЕАД встъпил в правата на обезщетеното лице и имал право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски. В процесния случай виновен за причиняване на вредите бил водачът на лек автомобил марка и модел „М. *“, с peг. № ********** – ответникът И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***.

„Д.-О. З.“ ЕАД изпратило до И.В.В. две регресни покани с изх.

92-1114/08.02.2017 г. и с изх. №92- 1114/06.06.2017 г., с които предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата в общ размер на 1 289,45 лева, от които 1274.45 лева -–изплатено обезщетение по процесната щета и 15 лева – направени от „Д.-О. З.“ ЕАД ликвидационни разходи. Първата регресна покана била получена лично от ответника И.В.В. на 14.02.2017 г., видно от приложеното като доказателство към исковата молба известие за доставяне. Въпреки това, в предоставения от ищцовото дружество срок ответникът не предприел каквито и да било действия за заплащане дори на част от задължението си. В резултат на това ответникът дължал и сумата от 388,36 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, считано за периода от 11.09.2017 г. – датата, на която изтекъл предоставеният с регресната покана 15-дневен срок за доброволно изплащане на претенцията, до 11.09.2020 г. включително – денят, предхождащ този на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.

Плащане от страна на ответника нямало и понастоящем, поради което за „Д.-О. З.“ ЕАД бил налице правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.

Ищцовото застрахователно дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати:

- сумата от 1274.45 лв. (хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща регресно вземане на основание Договор за застраховка „Г. о.” с Комбинирана застрахователна полица №BG/06/l16002778024 от 28.10.2016 г., по щета № 43081511700074 за причинени вреди на лек автомобил марка „М.“, модел „П.“, с рег. № *******, собственост на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***********, вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2017 г. в гр.

С. на бул. „И. В.“ пред №**, по вина на И.В.В., ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка и модел „М. *“, с peг. № *********, собственост Б. Г. В., ЕГН: **********, при което водачът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.09.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.

- сумата от 388.36 лв. (триста осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2017 г. до 11.09.2020 г. включително.

Претендират се разноските по делото.

Ответникът, чрез адв. Г.Г. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага следните доводи:

На 17.01.2017 г. около 11:00 ч. служителите на РУ на МВР К., изпълняващи служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, получили сигнал за настъпило ПТП, в гр. С., ул. „И.В.“ №**. На място заварили други полицейски служители, които им обяснили, че ответникът е реализирал ПТП, блъскайки два паркирани автомобила. Посочили и двама очевидци на ПТП, които можели да потвърдят този факт. По това време ответникът не бил на мястото на ПТП, а на друго място, отдалечено на около 300 м. от това на произшествието – на ул. „Х. Б.“, където бил спрян от други служители на РУ К. и докъдето след произшествието пострадалият автомобил бил преместен с помощта на лица от р. произход. Пред полицейските служители ответникът И.В. отрекъл да е управлявал автомобила по време на ПТП и заявил, че водач е бил брат му М. В., а той само го е преместил по-късно. Това потвърдил и последният.

За констатираното на място, служители на РУ К. съставили срещу И.В. акт за установяване на административно нарушение, в който било отразено, че на 17.01.2017 г. около 11:00 ч. в гр. С., на бул. „И. В.“ срещу №** с посока на движение от изток на запад, управляван от ответника лек автомобил „М. *‘ с peг. № ********, собственост на Б. В., при движение с несъобразена скорост с пътните условия, при заснежена и хлъзгава пътна настилка, губи контрол над автомобила и блъска паркирания вдясно лек автомобил „М. П.“ с peг.

№ ********, който от удара се помества и блъска лек автомобил „Т. Л. К.“ с peг.

№ *********. След катастрофата водачът напуснал местопроизшествието, без да има разбирателство между участниците и без да уведоми съответните служби за контрол на МВР, като се оттеглил към ул. „Х. Б.“ с цел да се укрие, където бил спрян от служители на РУ К.. След извършена справка се установило, че ответникът бил лишен от правоуправление на МПС по реда на чл. 171 б. „б“ от ЗДвП със ЗППАМ № 16-0281-000299 от 23.09.2016г., връчена на 03.10.2016г. Издадени били протоколи за ПТП с № 1450199 и № 1450200/17.01.2017г. Нарушенията били квалифицирани по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „В“ от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП.

На 03.02.2017 г. компетентният орган – Н. на РУ К., към ОДМВР П. издал НП с № 17-0281-000041/03.02.2017 г., като обстоятелствата по извършване на нарушението били описани по сходен начин с тези в АУАН.

Ответникът обжалвал въпросното НП и в хода на производството доказал, невинността си, като било установено, че водачът предизвикал същото е неговия брат М. В.. Същото това твърдение се подкрепяло и от постановено от Р. с. – К. Решение № 180/23.10.2017 г. по НАХД №130/2017 г. по описа на съда.

PC К. отменял НП № 17-0281-000041/03.02.2017 г., със следните мотиви: „...не беше доказано по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е извършил вменените му нарушения по чл.

20, ал. 2 и чл. 123, aл. 1, т. 3 б. В от ЗДвП. Служителите на РПУ-К. не са очевидци на деянието, а твърдят, че самоличността на нарушителя им била посочена от техни колеги, които били установили очевидци - свидетелите, които посочили като нарушител жалбоподателя. Пред съда свидетелите заявяват, че не са видели кое лице е било водач на процесния автомобил към момента на произшествието... При това положение, доколкото показанията на свидетелите относно авторството на деянието не се подкрепят от други доказателства по делото, а имайки предвид и факта, че между жалбоподателя и брат му има прилика, а свидетелят ги е видял само веднъж и то от значително разстояние, съдът счита, че не се доказа по безспорен и категоричен начин И.В. да е извършил вменените му нарушения“. От изложеното ставало ясно, че няма как „Д.-О. з.“ ЕАД да претендира регресно вземане от И.В. по щета №43081511700074, за събитие настъпило на 17.01.2017 г., поради факта, че той не бил управлявал МПС и респективно – не бил изпълнител на деянието.

Тезата, че ответникът не е извършил вмененото му нарушение се потвърждавала и в Решение №388/01.11.2019 г., постановено по гр. д. №109/2018 г. по описа на РС К., което било относимо към разглеждания случай.