Решение № 22 от 08.04.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Ямбол, 08.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222300600048 по описа за 2022 година И ЗА ДА

СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по депозирана въззивна жалба от Р.А. С. от гр. Ямбол чрез служебно назначения и защитник адвокат П. М. от АК-Ямбол, против Присъда № 10/ 02.02.2022 год., постановена по НОХД № 41/2022 год. по описа на РС- Елхово.

С атакуваната присъда жалбоподателката - подсъдима Р. С. е призната за виновна в това, че на **********г., около 10.00 ч., в гр.********, обл.Ямбол, на кръстовището на ул."********" и улица

"**********, е отнела чужди движими вещи- пари в банкноти на стойност 135.00 лева, от владението на собственика им Т.А.Д. от гр.********, без негово съгласие, с намерение противозаконнно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29 , ал.1, б."а" и б."б" от НК като на С. е наложено в условията на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК наказание от ЕДНА година „лишаване от свобода", което да се търпи при 1 първоначален "строг" режим.

Със същата атакувана присъда решаващият съд е постановил веществените доказателства- пари в банкноти на обща стойност 20 лева , след влизане в сила на присъдата, да се върнат на собственика им Т.А.Д..

Във въззивната жалба на подс. С. се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт както и доводи за явна несправедливост на наложеното от страна на ЕРС наказание. Настоява се въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени атакуваната първоинстанционна присъда като намали размера на определеното на подс. С. наказание „лишаване от свобода” , съобразявайки в пълнота всички смекчаващи отговорността и обстоятелства.

В съдебно заседание въззивникът Р.С., редовно и своевременно призована, не се явява, но чрез служебно назначения и защитник - адвокат поддържа изцяло въззивната жалба. Настоява се въззивната инстанция да намали размера на наложеното наказание "лишаване от свобода" като съобрази явно занижената степен на обществена опасност на деяниетокасае за престъпно посегателство на 120-130 лева, което като стойност е значително под минималната за страната работна заплата. Пледира се от защитата, че е явно несправедливо да се търпи ефективно наказание от 1 година "лишаване от свобода" за престъпление с такъв размер на посегателство.

Представителят на ОП - Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна, а атакуваната присъда на РС-Елхово за законосъобразна и обоснована. Настоява се оспорваната присъда да бъде потвърдена като не страдаща от сочените във въззивната жалба пороци.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл.319, ал. 1 от НПК, а разгледан а по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

2

Фактическите положения, приети за установени са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства , в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, решаващият съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи касателно осъществено както от обективна, така и от субективна страна на престъпно деяние по чл.196, ал.1,т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б."а" и б."б" НК. Проверяващата инстанция споделя приетото за установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното производство и след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и отчитайки обстоятелството, че приетото за установено от фактическа страна не се оспорва от страните, както и че първоинстанционното производство е протекло по реда на Глава 27-ма от НПК, с признаване на фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт от страна на подсъдимата, се присъединява изцяло към изводите на РС-Елхово досежно безспорно установеното от фактическа страна, поради което и същото не следва да се преповтаря.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция прави следните правни изводи:

Правилни, обосновани и законосъобразни са доводите на решаващия съд, че от събраните по делото доказателства може да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна вмененото и от РП-Ямбол обвинение и в този смисъл правилно и законосъобразно подс. Р.С. е призната за виновна по повдигнатото и поддържано от РП-Ямбол обвинения.

ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:

Осъществено е съставомерно деяние с правна квалификация по чл.196, ал. 1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК от страна на подсъдимата Р.С., т. к. на ********** г. в гр.*******, обл.Ямбол, около 10.00 ч. , на кръстовището на ул."**********" и ул."**********", е отнела чужди движими вещи - пари в банкноти на стойност 135.00 лева, от владението на собственика им Т.А.Д. от гр. *******, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.

3

От обективна страна на първо място е безспорно авторството на престъпното деяние -видно от свидетелските показания на пострадалия Т.Д., кореспондиращи със свидетелските показания на Директора на помощното училище в гр. Елхово Д.Г. и тези на Х.М. - служител в РУ на МВР-Елхово, тримата разпознават в лицето на младото момиче, отнело портфейла на пострадалия от инвалидната му количка, след кратък разговор между двамата, именно подсъдимата Р. С.. Последната не отрича съпричасност към вмененото и престъпление като подробно обяснява неговия механизъм. В този смисъл свидетелските показания на Д., Г. и М. са в кореспонденция и еднопосочност със самопризнанията на подс.С., депозирани в хода на съкратеното първоинстанционно съдебно следствие, в специалната процедура по реда на чл. 371, т.2 от НПК.

От обективна страна няма спор и касателно механизма на осъществяване на деянието - самопризнанията на подс. С., депозирани в хода на съкратеното съдебно следствие в тази връзка, са взаимно допълващи се и в логична последователност със свидетелските показания на пострадалия Т. Д. и на Р.П., собственик на аптеката в центъра на гр.

Елхово, посетена от пострадалия и подсъдимата, непосредствено преди престъпното деяние. Механизмът на деянието се изяснява по категоричен и несъмнен начин и от свидетелските показания на полицай Х.М. и на директорката на помощното училище Д. Г. , които макар и косвени , допълват в логична връзка показанията на свидетелите - очевидци Д. и П. и са еднопосочни с обясненията на подсъдимата, депозирани по реда на чл.

371, т.2 от НПК в хода на специалното производство по реда на Глава 27ма от НПК. В този смисъл е несъмнено и безспорно, че на инкриминираната дата **********г. , около 10.00 ч, пострадалият Т.А.Д. посещава аптека, находяща се на ул. "**********" № ** в гр. Елхово , собственост на фармацевта Р.П.- свидетел по делото. Пострадалият е инвалид и се придвижва с помощта на инвалидна количка. В този момент в аптеката се намира и подс. Р.С.. След като си купува лекарства, пострадалият се насочва към изхода на аптеката, а подс.С. му помага да излезе. Пострадалият потегля по ул. "********" към кръстовището с ул."**********", където е застигнат от подсъдимата. Р.С. иска от пострадалия пари- подс.С. е видяла в аптеката , че той има пари в портмонето си , което е оставил в коша на инвалидната количка. Към 4 момента на деянието общата сума в портфейла на свид. Д. възлиза на 140 лева - в различни банкноти. Пострадалият отказва да даде пари на подсъдимата, след което тя взема портмонето му от коша на инвалидната количка, отваря го и прибира сумата от 135 лева в различни банкноти.

Портмонето ведно с останалата банкнота с номинал от 5 лева подс. С. изхвърля в намиращ се на близо контейнер за смет и се отдалечава от кръстовището на бегом. Веднага след тези действия на подсъдимата, пострадалият Д. търси съдействие от

Директора на

ЦСОПЕлхово/помощното училище/, т. к. смята, че извършителката на кражбата, която не познавал може би е ученичка именно в това училище. Директорът на помощното училище - свид. Г. по описанието , което и дава пострадалия преценява , че крадеца вероятно е Р.С., която обаче не е ученичка в повереното и помощно училище. Свидетелката Г. се обръща незабавно за помощ към свид. Х. М., който намира подсъдимата и провежда с нея беседа, в хода на която тя признава за извършената кражба.

От обективна страна е безспорно, че част от откраднатата сума пари е възстановена на пострадалия - сумата от 20 лева подс. С. предава на свид. Х. М. с Протокол за доброволно предаване от **********г./л.47, ДП/.

Останалите откраднати пари, според обясненията на подсъдимата, вероятно са изпаднали , когато е тичала отдалечавайки се от мястото на престъпното деяние. Именно такова обяснение за липсващата сума пари дава подс. С. и в хода на полицейската беседа , проведена с нея от страна свид. М., служител в РУ на МВР- Елхово.

Както законосъобразно и правилно приема решаващият съд в контролирания съдебен акт, от обективна страна е безспорно, че подс.С. е осъществила деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.

29, ал.1, б."а" и б"б" от НК. Видно от приложената по делото справка за съдимост /л.14-л.35, ДП/, въззивницата- подсъдима С. е осъждана 29 пъти , с влезли в сила съдебни актове за периода 09.07.2003 г. до **********1г.

Както правилно и законосъобразно приема първонстанционният съд, значение за правната квалификация на осъщественото от подс.С. процесно престъпно деяние имат общо седем осъждания, групирани с два отделни влезли в сила съдебни акта в производство по кумулация по смисъла на чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК, а именно :

5

- Определение № ********** г., постановено по ЧНД № ******** г. на ЕРС, с което на подс.С. е определено общо наказание от ДВЕ години "лишаване от свобода", което да се изтърпи при първоначален "строг" режим, увеличено на осн. чл. 24 от НК на 2 години и 2 месеца "лишаване от свобода" за групиране на наказанията на подс.С., които са и наложени с влезли в сила съдебни актове по НОХД № ******** г. на РСЕлхово, по НОХД № ******** г. по описа на РС-Елхово, по НОХД № ******** г. по описа на РС-Елхово и по НОХД№******** г. по описа на РС-Елхово, което определение е влязло в сила на ********** г., а наказанието е изтърпяно от подс. С. на **********г.;

- Определение № ********** г., постановено по ЧНД № ******** г. на РС- Елхово, с което на подс.С. е определено общо наказание от ОСЕМ месеца "лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален "строг" режим , за групиране на наказанията, които са наложени на подс.С. с влезли в сила съдебни актове , постановени по НОХД № ******** г. на РСЕлхово и по НОХД № ******** г. на РС-Елхово, което определение е влязло в сила на ********** г., а така определеното на С. общо наказание е изтърпяно на **********г.;

Седмият релевантен за правната квалификация на осъщественото от подс.С. престъпление съдебен акт се явява Определение № ********** г., постановено по НОХД № ********г, вл. в сила на **********1г., с което на Р.С. е наложено наказание от 3 месеца "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим за осъществено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" и б."б" от НК.Това наказание е изтърпяно на **********г.

Изложените по горе факти дават аргументи на въззивната инстанция да приеме, че правилно решаващият съд в контролирания съдебен акт е квалифицирал престъпната деятелност на подс.С. и по б."а" и по б."б" на чл.29, ал.1 от НК - несъмнено е , че се касае за налично осъждане за тежко умишлено престъпление от общ характер , за което е наложено наказание е за повече от 1 година "лишаване от свобода" без приложение на условното осъждане по смисъла на чл. 66, ал.1 от НК както и налични няколко осъждания/ повече от три/ на "лишаване от свобода" ефективно, без приложение на нормата на чл. 66, ал.1 от НК .