Решение № 260039 от 07.12.2020, Софийски окръжен съд

Р

Е Ш Е

Н И Е №260039 гр. София, 04.12.2020год.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Софийският окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 244 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

ИЩЕЦЪТ – В.В.С. с ЕГН **********, чрез пълномощник - адвокат Т.Г. от САК е предявил срещу З. „Л.И.“ АД с ЕИК *********** осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания, причинени вследствие смъртта на неговата майка Е. Д. С., починала при ПТП, настъпило на 25.08.2018 год. на път 2-16км 54+380 до гр.С., между автобус „МАН“ с рег. № СО7959ВС, управляван от Г.Б.Г., лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № С 94 13 МС и автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № С 1730 МТ, по вина на застрахования при ответника водач – Г.Б.Г. за автобус „МАН“ с рег. № СО7959ВС, със застрахователна полица № BG/22/118000754012 за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 09.03.2018 год. до 08.03.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата от деня на деня на ПТП - 25.08.2018 год., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 25.08.2018 г. по път 2-16КМ 54+380 в гр. С., водачът на автобус „МАН" с peг. № С079-59ВС - Г.Б.Г., поради неупражняване на постоянен контрол върху управляваният от него автобус станал причина за настъпване на ПТП с лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № С 94 13 МС и автомобил марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ с рег. № С 1730 МТ, след което излязъл от пътното платно и се преобърнал в 40 метрова пропаст до пътя, като се установил на циментова площадка под пътя. Изложено е още в исковата молба, че при ПТП загинала майката на ищеца.

Ищецът сочи, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът на автобуса „МАН“ - Г.Б.Г., който не упражнил постоянен контрол върху автобуса.

Посочено е в исковата молба, че собственикът на автобус „МАН“ с рег.№ С07959ВС сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника със застрахователна полица № BG/22/118000754012, валидна от

09.03.2018 г. до 08.03.2019 г.

Изложено е още в исковата молба, че между ищецът и майка му била установена силна емоционална връзка, основаваща се на любов, подкрепа, разбирателство и взаимопомощ. Ищецът приемал смъртта на майка си изключително тежко, поради внезапността й. Двамата били морална подкрепа и опора един за друг, тъй като през 2007г. починал бащата на ищеца и съпруг на майка му.

Сочи се още от ищеца, че предявил претенция пред ответника на 22.04.2019г. за заплащане на застрахователно обезщетение, но такова не било заплатено в законоустановения срок.

Моли съда, като се убеди в основателността на претенцията му да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума в размер на 200 000,00 лв., /двеста хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на майка му Е.С., настъпила в резултат на ПТП, заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 25.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените искове са допустими.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който заявява, че счита предявените искове за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва всички изложени от ищеца в исковата молба твърдения. Прави възражение за съпричиняване, поради непоставен обезопасителен колан, както и възражение за прекомерност на претендирания размер обезщетение.

Ответникът възразява и срещу датата, от която се претендира законна лихва върху застрахователното обезщетение. Счита, че не е започнал да му тече срока по чл.497 от КЗ, тъй като ищецът не бил представил изисканите му документи.

Моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е подал допълнителна искова молба, с която оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника.

Препис от допълнителната исковата молба е връчен на ответника с указанията по чл.373 от ГПК и в срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът е подал допълнителен отговор. С него се поддържат изцяло изложените твърдения и направените искания в отговора на исковата молба.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представените по делото удостоверение за наследници изх. № КСВ18-УГ01 от 07.09.2018г., издадено от Столична община, район с.Световрачене и препис – извлечение от акт за смърт № 0076 от 27.08.2018г., издадено от Община С., че ищецът е син на Е. Д. С., която е починала на 25.08.2018г.

Видно от приложения по делото Констативен протокол за посетено ПТП, настъпило на 25.08.2018г. около 17.07 часа, между автобус и два товарни автомобила в района на 54+380 км на път 2-16 е, че Е. Д. С. е сред починалите при катастрофата отразена в протокола. Посочено е още в констативния протокол, че автобуса се е движил по път 2-16 с посока на движение от гр.М. към гр.С., като на км 54+380 в зоната на десен завой навлязъл в насрещната пътна лента и се ударил първо в лек автомобил марка „Нисан“, модел „Примера“ с рег. № С 94 13 МС, а след това в автомобил с марка „Ситроен“, модел „Берлинго“ и рег. № С 1730 МТ. Впоследствие автобусът излязъл вдясно на пътното платно, ударил се в еластичната ограда /мантинела/ и се преобърнал по склон около 40 м под пътя.

С протоколно определение на съда от 23.06.2020г. е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата 25.08.2018 г. между собственика на автобус „МАN“ с рег. № СО 7959 ВС и ответника по делото.

Установява се от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза следният механизъм на процесното ПТП:

На 25.08.2018 година, към 17,00 часа в светлата част на денонощието, на второкласен път №16 от републиканската пътна мрежа, на километър 55-ти, в зоната на населено място - гр. Своге, област Софийска, при нормална видимост, мокро асфалтово покритие, в посока от град Своге, към гр. София, в дясната си пътна лента се движил автобус „МАН 11-220” с регистрационен номер СО 79 59 ВС, управляван от Г.Б.Г..

Платното за движение в този участък към момента на ПТП, изводимо от протоколите за оглед на местопроизшествие било двупосочно, мокро, тъй като валял дъжд, с по една лента за движение в противоположните посоки, отделени една от друга посредством единична бяла непрекъсната линия „М1”. Зоната на ПТП от към страната на гр.

Своге започвала с участък, разположен между две противоположни хоризонтални криви, първата от които - лява, по отношение посоката на движение на автобуса, а втората - показана на спътникова снимка на мястото - дясна. Минималният радиус на дясната крива, според данните от протокола за оглед от 27.08.2018 година, измерен по осовата разделителна линия на платното за движение бил 46,4 метра. Пътният участък бил с надлъжен наклон на спускане под ъгъл 3% (1,72°) в началото на завоя и 3,2% (1,83°) в центъра на завоя. На изхода на завоя наклонът бил около 2,4% (1,37°). Напречният наклон в най-острата част на завоя бил около 4,6% (2,66°), положителен, стабилизиращ.

В дясно - платното за движение, по отношение горната посока било ограничено от бетонов бордюр с височина над нивото на асфалтовото покритие от 0,15 метра. В дясно на бордюра се намирало тротоарно пространство с широчина 1,10 метра, покрито с тротоарни плочки и в дясно, тротоара се ограничавал от стоманена предпазна ограда с височина 0,7 метра. В дясно на стоманената предпазна ограда се намирала равнинна затревена площ с широчина около 1,50 метра и в дясно на нея се намирал стръмен скат на спускане, който в широчина около 10 метра, денивелацията му спрямо платното за движение била около 20 метра. Ската бил покрит с дървесна и храстовидна растителност и в края му се намирало хоризонтално земно - каменисто пространство.

В ляво платното за движение се ограничавало от бетонова стена с височина 1,50м.

В дясно на дясната лента за движение в посока София -

Своге , здраво закрепена на метална стойка, отстояща на 30,00 метра от края на описаната по-горе хоризонтална крива, в посока към София, се е намирала секция от пътни знаци, ориентирани с лицевата си страна към ППС, движещи се от София към Своге, като отгоре се е намирал пътен знак „В26” - „Забранено е движение със скорост по-висока от означената” , с надпис на него „40” и отдолу - пътен знак „В24” - „Забранено е изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети”.

Същите пътни знаци, както и пътен знак „А 15” -

„Опасност от хлъзгане” се намирали и на 50 метра преди началото на кривата от към страната на гр. Своге и ориентирани с лицевата си страна към ППС, движещи се в посока Своге — София.

Придвижвайки се по гореописания начин автобусът „Ман” навлязъл в дясната крива, при което с левите си колела навлязъл в лентата за насрещно движение.В същото време и условия на движение, но в противоположна посока - от гр. София, към гр. Своге се движил товарен автомобил „Нисан Примера” с регистрационен номер С 94 13 МС, управляван от Й. Л. К., и след него на около 15 метра, се движил товарен автомобил марка „Ситроен Берлинго” - фургон с регистрационен номер С 17 30 МТ, управляван от Н. Д. К.. Между автобуса и автомобила „Нисан Примера” възникнал удар. Мястото на първоначалния контакт между автобуса и товарния автомобил Нисан било между предната лява част на автобуса и предната лява част на товарния автомобил със зона на припокриване от около 5 cm, на около 5,5 m преди мерната линия на ориентир No 1, избран при огледа на местопроизшествието от 27.08.2018 г. (края на бетонен фундамент - мост на водосток), и на около 0,8 метра от осевата линия в пътната лента на товарния автомобил. В момента на удара надлъжната ос на автобуса сключвала с оста на пътя ъгъл от около 2° в посока леко наляво, а на автомобила Нисан - около 6° надясно, по отношение посоката на движение на товарните автомобили. Максималната ударна сила възникнала при удара на предната лява част на автобуса и задното ляво колело на товарния автомобил. Вследствие на ударния импулс и неговия момент спрямо масовия център, товарния автомобил се отклонил надясно, по отношение първоначалната си посока на движение, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Той се ударил със задната си дясна ъглова част в бетоновата стена и се установил косо на платното за движение в дясната пътна лента. Автобусът продължил движението си в посока напред и се удрил с товарния автомобил „Ситроен Берлинго”. Мястото на първоначалния контакт между автобуса и товарния автомобил бил между предната лява част на автобуса и предната лява част на товарния автомобил със зона на припокриване от около 27 сантиметра, на около 6,5 метра след мерната линия на ориентир № 1, избран при огледа на местопроизшествието от 27.08.2018 г. (края на бетонен фундамент - мост на водосток), и в зоната от 0,9 метра до 1,2 метра от осевата линия в пътната лента на товарния автомобил. Максималната ударна сила се формирала по време на контакта между предната лява част на автобуса и зоната в края на предния ляв калник, удара в предното ляво колело и в предния край на лявата врата. В момента на удара надлъжната ос на автобуса сключила с оста на пътя ъгъл от около 4°, в посока леко наляво, а на автомобила Ситроен - 4° надясно, също по отношение посоката им на движение. Под действие на ударния импулс и по-малката си маса и съответно кинетична енергия, автомобилът Ситроен се върнал назад и надясно с движение, близко до транслационното, като се установил в десния край на платното за движение до бетонната стена. Водачът на автобуса към момента на навлизането му в насрещната пътна лента завил волана надясно. След втория удар автобусът се насочил към десния край на платното за движение, като оставил следи с черно отслояване върху асфалта, придобивайки значителна ъглова скорост в посока по часовниковата стрелка, гледано отгоре, навлязъл на десния тротоар и се удрил в еластичната ограда. Преодолял оградата, като я деформирал, и паднал върху дясната си страна. В това положение автобусът навлязъл върху стръмния скат, преобърнал се 2 пъти и се установил на дясната си страна върху хоризонтален терен, разположен на около 18,5 метра под нивото на платното за движение.