Решение № 573 от 18.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20241100900592 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, oбразувано по жалба, вх. №20240321104214 от „П.Л.“ ЕООД, ЕИК: **** срещу отказ № 20240305141029/06.03.2024 г. на Агенцията по вписванията, с която е отказано първоначално вписване на обстоятелства относно прекратяването и ликвидацията на дружество „П.Л.“ ЕООД.

В жалбата се посочва, че със заявление образец Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г. е поискано вписване на следните обстоятелства относно прекратяването и ликвидацията на „П.Л.“ ЕООД, ЕИК: ****: в поле 501- Срок на ликвидацията: шест (6) месеца, считано от датата на обявяване в Търговският регистър на поканата до кредиторите и в поле 502- Ликвидатори:

И.И.Р., ЕГН: **********, държава : България. По така подаденото заявление бил постановен отказ с правно основание чл.24 във вр. с чл.21,т.3,4 и 6 от ЗТРРЮЛНЦ, като длъжностното лице по- регистрацията приело, че представеното пълномощно не отговаря на изискванията по чл.15,ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ, допускащо като заявител адвокат с изрично пълномощно по Закона за адвокатурата, предвид това, че заявителя бил чуждестранен адвокат.

На следващо място при съпоставка на положеният подпис в протокола и приложените по партидата на дружеството учредителни документи не давало основание да се приеме, че приетите решения са валидни.

В жалбата се излагат следните съображения срещу основанието за отказ по чл.21,т.3 вр. с чл.15,ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ: заявител по заявление образец Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г. е Х. К.- чуждестранен адвокат; същата била надлежно упълномощена да заяви вписване; видно от справка представена към жалбата Х. К. била вписана като чуждестранен адвокат- адвокат от ЕС в Единния регистър на чуждестранните адвокати към 1

Висшия адвокатски съвет и регистъра на чуждестранните адвокати, воден от САК под № 6800009901, като придобила адвокатска правоспособност съгласно законодателството на ФР Германия; приложената справка установявала, че Х. К. е практикуващ адвокат, като същият факт се установявал и от стикер на адвокатската й карта; според практиката на ВКС вписването в адвокатските регистри имало както установително, така и конститутивно действие, като същото било последния от елементите от фактическият състав на придобиването на адвокатска правоспособност; след вписването на чуждестранният адвокат в съответния регистър било изпълнено и последното условие за придобиване на правоспособност, ведно с възможността за упражняване на адвокатска професия на територията на Република България; сочи се, че по силата на чл.14 от ЗА адвоката на ЕС има същите права и задължения като адвокат. Единственото ограничение, което било предвидено относно правоспособността на чуждестранният адвокат било уредено в чл.12 от ЗА и същото в случая не намирало приложение.

По отношение на отказа постановен на основание чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ се излагат следните съображения: съгласно чл.21, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверявало дали към заявлението са приложени всички изискуеми документи и дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на закона. В случая длъжностното лице не оспорвало, че към заявлението са представени всички изискуеми от закона документи, а е оспорило автентичността на положения подпис на собственика на капитала. Поддържа се, че протоколът за прекратяване и ликвидация на „П.Л.“ ЕООД е подписан от едноличният собственик на капитала на дружеството- Мануел Фернандес. Сочи, че длъжностното лице по регистрацията няма право да извършва преценка относно автентичността на положения от едноличния собственик на капитала подпис

По отношение на отказа постановен на основание чл.21,ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр. с чл.13,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ се твърди, че същият е неоснователен и неверен предвид на това, че към заявлението било представена декларация по чл.13,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, подписана от ликвидатора И.Р..

Моли съда са отмени отказ № 20240305141029/06.03.2024 г. на длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, като незаконосъобразен, неоснователен и необоснован, и да укаже на Агенцията по вписванията да впише заявените със заявление Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г. обстоятелства.

Постъпил е и отговор на жалба от Агенцията по вписванията, с която подадената жалба се оспорва като неоснователно. Повтарят се твърденията изложени в обжалваният отказ и се споделя становището на длъжностното лице по регистрацията постановило отказа.

Съдът, след като разгледа събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:

2

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на заявление, образец Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г. за вписване на следните обстоятелства относно прекратяването и ликвидацията на „П.Л.“ ЕООД, ЕИК: ****: в поле 501- Срок на ликвидацията: шест (6) месеца, считано от датата на обявяване в Търговският регистър на поканата до кредиторите и в поле 502- Ликвидатори: И.И.Р., ЕГН: **********, държава : България. Заявлението е подадено от адв. Х. С. – К. – чуждестранен адвокат, упълномощена от И.Р., избран на ликвидатор с решение на ЕСК Мануел Сентено.

След служебно извършена справка по партидата на „П.Л.“ ЕООД, ЕИК:

**** се установява, че дружеството- жалбоподател „П.Л.“ ЕООД, ЕИК: **** е с едноличен собственик на капитала М.Ф.С. и няма вписван управител.

След служебно извършена справка в Единият регистър на българската адвокатура се установява, че заявителя адв. Х. С.- К. е вписана под номер личен номер 6800009901, като чуждестранен адвокат със статут: практикуващ. Същото обстоятелство се установява и от представените към жалбата документи.

Към жалбата е представено и решение на едноличният собственик на капитала М.Ф.С. от 26.02.2024 година, с което се вземат решения за прекратяване на „П.Л.“ ЕООД, откриване на производство по ликвидация и назначаване за ликвидатор на И.Р..

По делото са представени още приложенията към заявление образец Б6 с вх. № 20240305141029/05.03.2024 г.: Решение на едноличния собственик на капитала за прекратяване на дружеството, документ за внесена държавна такса, удостоверение по чл.77,ал.1 от ДОПК, нотариално заверено съгласие с образец от подписа на ликвидатора, адвокатско пълномощно, декларация по чл.13,ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ от ликвидатора и декларация по чл.13,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ от заявителя.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Отказ по заявление за вписване на подлежащо на вписване обстоятелство може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице по регистрацията, включително когато към заявлението не са приложени всички документи, установяващи настъпването на обстоятелството (съществуването на заявеното за вписване обстоятелство), 3 съгласно изискванията на закона - съответствие на обстоятелството със закона (чл. 21, т. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ).

Длъжностното лице неправилно е изтълкувало и приложило относимите разпоредби на Закона за адвокатурата, поради което е стигнало до незаконосъобразният извод, че заявителят Х. К. не може да бъде заявителадвокат, тъй като е чуждестранен адвокат.

Съгласно чл.15,ал.1, т.4 от ЗТРРЮЛНЦ вписване, заличаване и обявяване могат да се заявяват от адвокат с изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за представителство пред агенцията.

Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за адвокатурата при осъществяване на професионалната си дейност в Република България адвокатът от Европейския съюз има правата и задълженията на адвокат, като в чл. 12 от ЗА е предвидено изключение от това правило, като изрично е посочено, че когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, адвокатът от Европейския съюз може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с адвокат, вписан в регистрите на адвокатска колегия в Република България. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, адвокатът от Европейския съюз удостоверява наличието на такъв стаж.

С цитираните разпоредби на ЗА са транспонирани изискванията на Директива на Съвета от 22 март 1977 година относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги и Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, като в изпълнение на задължението си за съответстващо тълкуване, Съдът е длъжен да тълкува вътрешната си правна уредба в светлината на горецитираните директиви.

На първо място трябва да се отбележи различният предметен обхват на двете директиви.

Съгласно чл.1 от ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО целта на същата директива е да улесни постоянното упражняване на адвокатската професия като свободна професия или на платена служба в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация. Следователно, Директива 77/249 се прилага спрямо адвокати от държави-членки на ЕС, които не упражняват постоянно адвокатска професия в приемащата държава членка, а ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО се прилага спрямо адвокати, които упражняват адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация.

Поради това е налице и разлика в режима на предоставяне на адвокатски услуги по двете директиви.

Съобразно Директива 77/249 чл.4, пар.1 от Директивата дейностите, 4 свързани с представителство на клиент в съдебно производство или пред публични органи, се упражняват във всяка приемаща държава-членка при условията, определени за адвокатите, установени в тази държава, с изключение на условията, които изискват пребиваване или вписване в професионална организация в тази държава, а в чл.5, второ тире от същата директива е предвидено изключение от правилото на чл.4,пар.1 :“с оглед упражняването на дейностите, свързани с представителство на клиент в съдебно производство, всяка държава-членка може да изисква от посочените в член 1 адвокати да работят съвместно с адвокат, който упражнява професията пред съответния съд и при необходимост ще носи отговорност пред този орган, или с „avoué“ или „procuratore“, които упражняват професията пред този орган“. При анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че когато се упражнява адвокатска професия под формата на предоставянето на услуги не е необходимо пребиваване или вписване в професионална организация в приемащата държава.

Съгласно правният режим на предоставянето на адвокатски услуги по ДИРЕКТИВА 98/5/ЕО - чл.2,пар.1 от директивата, всеки адвокат има право да упражнява постоянно дейностите на адвокат, посочени в член 5, във всяка друга държава-членка под званието по произход . Съгласно чл.3, пар.1 от Директивата адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава-членка.

Съгласно чл.5,пар.1 от Директивата, с уговорка по чл. 2 и 3, че адвокат, който практикува под професионалното звание по произход, извършва същите професионални дейности като адвокат, който практикува под съответното професионално звание в приемащата държава-членка, и в частност може да дава съвети по правото на своята държава-членка по произход, по общностно право, по международно право или по правото на приемащата държавачленка. Във всички случаи той спазва процесуалните правила, приложими пред националните съдилища. Съгласно чл.5, пар.3 от Директивата за упражняването на дейностите по представляване или защитаване на клиент пред съда и доколкото правото на приемащата държава-членка запазва такива дейности за адвокати, които практикуват под професионалното звание в тази държава, последната може да изисква адвокатите, които практикуват под професионалното звание по произход, да работят съвместно с адвокат, който практикува пред сезирания съдебен орган и при необходимост ще носи отговорност пред този съдебен орган, или с „avoué“, който практикува пред него.