Определение № 1825 от 09.09.2016, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Номер 1825 09.09.2016 град Бургас

Бургаският окръжен съд .……граждански състав ………………………….. на девети септември две хиляди и шестнадесета година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Десислава Динкова

Членове: като разгледа докладваното от Д.Динкова ……………………………. гражданско дело №682 по описа за 2016 година.

Производството е образувано по повод исковата молба на Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. София, ул.“Кирил и Методий” № 17-19 на основание чл.31, ал.2 от ГПК, представляван от Вълчо Иванов Чолаков, Областен управител на област Бургас, против : „М&С Бетон” АД, ЕИК *********, представлявано от Андрей Божков Андреев със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ***, ет. 1; ТБ „Инвестбанк” АД, ЕИК *********, представлявана от Пламен Йорданов Милков и Радка Бонева Никодимова - изпълнителни директори, със седалище и адрес на управление: София, р-н Триадица, бул.

„България” № 85, и „ Амрита

Билдинг” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Рачо Николов Рачев, със седалище е адрес на управление София, р-н Лозенец, ж.к. Лозенец, Кораб планина № 8-10, ет. 3, за приемане за установено по отношение на ответниците (първият от тях – длъжник, а останалите – взискатели в изпълнителното производство), че имуществото, върху което е насочено принудително изпълнение, а именно:

- 8 964/16 910 кв.м. /осем хиляди деветстотин шестдесет и четири квадратни метра от шестнадесет хиляди деветстотин и десет квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл. Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, Южна промишлена зона, с площ от 16 910 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за производството на строителни материали, конструкции и изделия, номер по предходен план: 2, при съседи: ***, ***, ***,

*** не е собственост на длъжника „М & С Бетон” АД;

- сграда с идентификатор № ***, представляваща „Административна, Делова сграда” с идентификатор находяща се в гр.Бургас, общ.Бургас, обл.Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК, с административен адрес на сградата: гр.Бургас, Южна промишлена зона, със застроена площ от 39 кв.м. /тридесет и девет квадратни метра/, брой етажи: 2 /два/, при граници: от четири страни - незастроен поземлен имот, не е собственост на длъжника „М & С Бетон” АД;

- сграда с идентификатор № ***, представляваща „Промишлена сграда”, находяща се в гр.Бургас, общ.Бургас, обл.Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри, на АГКК, с административен адрес на сградата: гр.Бургас, Южна промишлена зона, със застроена площ от 299 кв.м. /двеста деветдесет и девет квадратни метра/, представляваща едноетажна сграда дърводелска работилница със склад, при граници – от четири страни незастроен ПИ, не е собственост на длъжника „М & С Бетон” АД.

Заявява се в исковата молба, че по изпълнително дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Д.Николов е насочено принудително изпълнение, чрез налагане на възбрана, върху недвижим имот собственост на „М & С Бетон” АД ЕИК *********, а именно: 8 964/16 910 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр. Бургас, общ. Бургас, обл.

Бургас, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, с административен адрес на поземления имот: гр. Бургас, Южна промишлена зона, с площ от 16 910 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за производството на строителни материали, конструкции и изделия, номер по предходен план: 2, съседи: ***, ***, ***, ***, както и върху сградите, находящи се в поземления имот. Ищецът сочи, че длъжници по горното дело, по което вече е предприет и опис на горния имот, са „М & С бетон” АД, „Понсстройинженеринг” ЕАД, Понс-Холдинг”

АД, „СГ инвест” ЕООД, Тончо Георгиев

Тончев, ЕГН ********** и Милко Вълчев Милков, ЕГН **********, а взискатели по изпълнителното дело са ТБ "Инвестбанк" АД и „Амрита Билдинг” ЕООД.

Твърди се в исковата молба, че Българската държава е собственик на процесния имот и за същия са издадени акт за частна държавна собственост № 6880 от 01.07.2013 г. и предходно съставен акт за държавна собственост № 3724 от 12.08.2005 г.

Заявява се, че длъжникът „М&С бетон” АД не е могъл да придобие собствеността върху процесния имот, тъй като провадателят му „ Понс Холдинг” АД не е собственик.

Заявява се от ищеца, че с договор от

17.11.1997 г. за покупко - продажба чрез преговори с потенциални купувачи на общински нежилищен имот по реда на ЗППДОП и анекс от 07.10.1999 г., търговското дружество „Понс” ООД е придобило от Община Бургас собствеността върху бетонов център, местност Капчето (както и подобекти описани в договора) и правото строеж върху 4 735 кв. м. от недвижим имот № 2, целия с площ от 8 964 кв. м. На универсалния правоприемник на „Понс” ООД - „ Понс Холдинг” АД е издаден констативен нотариален акт № 144, том. XXIII, дело 9530/1999 г. за придобития имот. Твърди се от ищеца, че дружеството неколкократно е заявявало желанието си да закупи имота, но поради процедурни пречки (липсата на влязъл в сила ПУП и др.) не се е стигнало до продажба на поземления имот.

С влизане в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, имота е бил отразен с идентификатор № *** с площ от 16 910 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за производството на строителни материали, конструкции и изделия.

Твърди се, че на 07.08.2014 г. в Областна администрация Бургас, „ Понс Холдинг” АД и „М & С бетон” АД са представили становище за неподеляемост на имота и документи за законност на сградите. Със същата молба уведомили Областна управа, че „ Понс Холдинг” АД е прехвърлило вещните си права върху имота на „М & С бетон” АД, поради което молителите са заявили желание процедурата да продължи по отношение на „М & С бетон” АД. В подкрепа на заявеното желание за закупуване от „М & С бетон” АД, дружеството е представило платежно нареждане за възнаграждение за извършване на експертна оценка на ПИ е идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас с площ от 16 912 кв. м.

Заявява се от ищеца, че длъжникът

„М&С бетон” АД не притежава правото на собственост върху 8 964/16 910 кв. м. ид. ч. от посочения поземлен имот. Дружеството удостоверява правото си на собственост с нотариален акт № 183, том 4, дело № 627 от 17.02.2014 г който представлява документ с невярно съдържание, тъй като според нотариален акт № 144, том 23, дело № 9530 от 17.12.1999 г, праводателят - „Понс Холдинг” АД е притежавал само отстъпено право на строеж върху имота, а не правото на собственост. Поради горното, според ищеца, сделката, изповядана с нотариален акт № 183, том 4, дело № 627 от 17.02.2014 г., няма вещноправен ефект.

Ищецът твърди, че по силата на приращението - чл. 92 от Закона за собствеността ЗС), за държавата е възникнало правото на собственост върху две от сградите в имота, а именно: сграда с идентификатор № ***, представляваща „Административни, Делова сграда” и сграда с идентификатор № ***, представляваща „Промишлена сграда”. Твърди се, че тази сгради са строени в по - късен период, факт който е виден от акт за държавна собственост № 108/31.05.1996 г. и удостоверение изх. № 70-00-4736(1)/18.08.2014 г. на Община Бургас. За така построените сгради държавата не е учредявала право на строеж или друго вещно право и същите не са били предмет на приватизационната продажба.

Ищецът обосновава правен интерес от завеждането на иск по чл.440 от ГПК с факта, че върху имотите е насочено принудително изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „М&С бетон” АД, с който се оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Ответникът заявява, че ищецът не притежава активна легитимация и право на иск, тъй като не е носител на права върху процесния имот, които да са засегнати от изпълнението по смисъла на чл.

440, ал. 1 от ГПК.

Твърди, че по своята правна природа актовете за държавна собственост не създават права и задължения, поради което приложените към исковата молба актове за държавна собственост от 2013 г. и 2005 г. не пораждат вещни права в полза на Държавата върху процесния имот. Заявява, че процесният имот е бил общинска собственост, деактуван е от Областния управител на основание чл. 78 от ЗДС във вр.с чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОС, тъй като представлява обект от общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за комунално обслужване на населението и включен в баланса на „Благоустройствени строежи“ ЕООД - Бургас и това се възприема като извънсъдебно признание от страна на представителя на Държавата, че имотът не е държавен. Намира за неоснователно твърдението на процесуалния представител на ищеца в уточнителната му молба от 06.06.2016 г., че имотът е бил без собственик и на това основание е станал държавен. Оспорва твърдението на ищеца, че процесният имот е станал държавна собственост на основание чл. 6 от ЗС в редакцията му към 1951 г. Позовава се на акт за общинска собственост № 48 от 28.12.96 г., издаден след и във връзка със заповед № РД-09-104 от 30.10.1996 г. на Областния управител на Бургаска област, които в своята съвкупност установяват, че към 28.12.1996 г. процесният имот е общинска собственост.

Твърди, че до датата на издаване на акта за държавна собственост от 2005 г. не се е осъществил никакъв юридически факт, който да е основание за придобиване на вещни права от Дръжавата върху имота, поради което посоченият акт за държавна собственост №3724 от 12.08.2005 г., както и последващият акт за частна държавна собственост № 6880 от 01.07.2013 г., са издадени без основание и представляват документи с невярно съдържание.

Ответникът се позовава на правилото, че материалните норми намират приложение, само докато са действащи, а цитираната от процесуалния представител на ищеца норма на чл. 6 от ЗС, действаща към 1951 г., е отменена и заменена с друга, подробно регламентираща кое имущество е държавно и кое - общинско, чрез изменението на чл. 6 от ЗС с ДВ, бр. 77 от 17.09.1991 г. - повече от пет години преди деактуването на имота и съставянето на акта за общинска собственост. Поради изложеното, според ответника, чл. 6 от ЗС в редакцията му към 1951 г. не може да служи като правно основание за признаване на даден имот за държавен през 2005 г.

Заявява се в отговора, че след като Държавата не е собственик на земята, тя не може да бъде собственик на сградите, построени върху нея, по силата на приращението съгласно чл. 92 от ЗС.

Ответникът заявява с отговора си, че „Амрита билдинг“ ЕООД вече няма качеството на взискател по изпълнително дело № 93/2016 г., по повод на което са предявени настоящите искове, тъй като с постановление от 04.07.2016 г. на ЧСИ Делян Николов - Бургас производството спрямо този взискател е прекратено. Счита, че поради изложеното, посоченото дружество няма пасивна легитимация да бъде страна в процеса.

Настоява, че преценката дали ищецът притежава право на иск и активна легитимация следва да се извърши предварително и по нея съдът да се произнесе с определение, а не - да се разглежда в спора по същество, както е при типичния съдебен процес за признаване на право на собственост върху вещи и имоти. Моли производството по делото да бъде прекратено поради недопустимост на предявените искове без разглеждане на спора по същество.

Заявява се в отговора, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Оспорва се по същество на следните основания и възражения: На първо място се сочи от ответника, че ищецът не притежава права върху процесния имот, които да са засегнати от изпълнението по смисъла на чл. 440, ал. 1 от ГПК, тъй като процесният имот не е държавна собственост по съображенията, изложени във връзка с допустимостта на производството.

На второ място се сочи, че ответникът „МС бетон“ АД е законен собственик на процесния имот (земя и сгради) на основание покупко - продажба от праводателя си, който надлежно го е закупил от Община Бургас с договор за покупко - продажба по реда на ЗППДОП от 17.11.1997 г. и анекс към него от 07.10.1999 г., от когато го ползва и експлоатира спокойно и непрекъснато.