Решение № 13 от 01.04.2024, Районен съд - Свищов

МОТИВИ към Решение № 13 от 01.04.2024 година по АНД № 174/2023 г. по описа на Районен съд Свищов

С постановление от 19.07.2023г. на Районна прокуратура гр. Велико Търново, е направено предложение, наказателното производство по отношение на М. Ш. М. за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1 от НК вр. чл. 130 ал. 2 от НК да бъде прекратено, като се освободи от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание.

Обвиняемият М. Ш. М. се явява лично. Дава обяснения според които, се прибрал от чужбина месец март 2022 година, черпел лицата, които били свидетели по делото, но описаното от тях не отговаряло на действителността. Според обясненията му, полицейските служители тогава гледали записите но не установили да е нанасял удари на някого. Твърди, че помогнал на Е. Д. М. да отиде в Белгия да живее там, помогнал му да се устрои, защото дъщеря му била с увреждане, но той не само, че живеел от помощите на детето, но и биел дъщеря си. Твърди, че не е обиждал и удрял Е. Д. М.. Защитникът му – адв. И. Илиева взема становище , че обв. М не е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че обвинението е несъставомерно, тъй като липсва хулиганския мотив. Сочи, че за да се квалифицира телесната повреда като такава по чл. 131 ал.1 т. 12 от НК е необходимо деянието да представлява израз на съзнание и воля за действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Позовава се, че причиняването на телесна повреда по хулигански подбуди предполага липсата на лични взаимоотношения и други или е необходимо липса на личен мотив за извършване на деянието, какъвто не бил настоящия случай. Взема становище, че за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, изключва всякакъв друг вид подбуди включително лични. От доказателствата по делото не можело да се приеме, че с действията си обвиняемия грубо е нарушил обществения ред, действията му не са били да демонстрира пренебрежение към обществените порядки, а са били насочени към пострадалия, заради негативно отношение към него. Счита, че ако с действията си М. е съзнавал, че нарушава обществения ред и предизвиква обществено възмущение, би могло да се приеме наличие на евентуален умисъл, но за престъпление по чл. 325 от НК, каквото обвинения нямало предявено. Взема становище и за недоказаност на обвинението, с оглед противоречивите свидетелски показания.

Моли обвиняемият да бъде признат за невинен за извършване на престъплението, в което е обвинен.

Районна прокуратура Велико Търново поддържа направеното предложение, като се освободи от наказателна отговорност обв. М. Ш. М. с налагане на административно наказание глоба, която да бъде съобразена с имотното му състояние. В съдебно заседание взема становище, че личния мотив не винаги изключва хулиганските подбуди, в който смисъл е и съдебната практика, като в Решение № 96/2017г. на ВКС е прието, че са налице хулигански подбуди, дори и при ескалация на чисто личностен конфликт.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Досъдебното рпоизводство е водено за престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК.

С постановление от 06.04.2022г. на разследващия орган, М. Ш. М. е привлечен в качеството на обвиняем за пестъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 пр. 1 вр. чл. 130 ал.

2 от НК, за това, че на 06.04.2022 година в град Свищов ,на публично място,на улицата ,пред магазин за хранителрни стоки на ул.“П“,без повод и причина ,отправял обиди спрямо А. Ф.

1

С. ,на висок глас ,няколко пъти му казал „че устата му прилича на „путка“,псувал го ,нанесъл му удари с отворена длан по тилната област на шията и удари с два юмрука в областта на гърдите на А. Ф. С. с ЕГН **********,като А. Ф. С. паднал на земята ,в резултат на което му причинил лека телесна повреда,изразяваща се в болки и страдания ,като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди -изразил е явното си неуважение към обществото ,установените правивила и норми на поведение,личността и достойнството на А. Ф. С. с ЕГН **********.

От събраните доказателства е установено следното:

Обв. М. Ш. М. е роден на 22.10.1968 г. в гр. **, с постоянен адрес в *, с основно образование. Женен, не работи, реабилитиран.

В началото на м.март 2022 година обв.М. Ш.М. и св. А. С. били пред хранителен магазин на ул.“П“ в град Свищов. Обв. М. М. направил обиден коментар по отношение на свид.Е. Д. М. и дъщеря му, която е поставена под пълно запрещение/че сигурно спи с нея ,но тя е болна и не разбира/, видно от показанията на св. А. С. .

Последният направил забележка на обв. М., да не говори такива неща. Св. С. казал на свид.Е. Д. М. за този коментар, същият се засегнал от казаното от обв. М. за него и поискал обяснение от обв.М. за това, според показанията на свидетелите С. и Е. Д. М.. Впоследствие обв. М. се заканил, че ще пребие св. С., за това че казал за направения от него коментар, установено от показанията на св. С.. На 06.04.2022 година обв. М. и св. С. се намирали отново пред хранителния магазин на ул.“П „ в град Свищов. Обв. М. без повод и причина няколко пъти на висок тон казал на св. С., че устата му прилича на „путка“, псувал го и го обиждал, викал и ръкомахал, според изнесеното от св. С.. Обв.М. нанесъл удари с отворена длан по тилната област на шията на св. С. и го ударил с два юмрука в областта на гърдите, в резултат на което св.С. паднал на земята и получил болки. През това време обв. М. продължил да вика.

Нанесените удари от обв. М. върху св. С. били възприети от св. Е. Д. М. и св. С. Ф., които свидетели помогнали да св. С. да стане от земята. Св. Е. Д. М. видял обв. М. да удря един път св. С., а св. Ф. от своя страна видял как обв. М. първо ударил св. С. във врата , а след това и „удари го с два юмрука в гърдите“ от които св. С. паднал на земята. Техните показания кореспондират със заявеното от св. С., а защитната теза на обв. М, че не е нанасял удари спрямо св. С. не се подкрепя от никое доказателство по делото.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, в резултат от нанасените от обв. М. удари по с отворена длан по тилната област на шията и удар с два юмрука в областта на гърдите, са му причинени болки и страдания за около 5 дни.

Не се спори по делото, че записи от случилото се пред хранителния магазин на ул. П не са запазени, което се установи и от приложената справка от инспектор Т. Г. на л. 58 от том I на досъдебното производство, както и писмо изх. № 001-01 /09.01.2024г. на Я ЕООД гр. Г.Оряховица.

Видно от показанията на св. А Г., същата била запозната, че материте са настроени така, че на 10 дни се изтриват записите. Същата обясни, че чувала, че обв. М. се е „бил пред магазина“, чула да се коментира, но не присъствала на такъв случай.

Изложената фактическа обстановка се оспорва от обв. М. М.. Тази фактическа обстановка се установява от заключение на съдебно-медицинска експертиза, писмо изх. № 001-01 /09.01.2024г. на Я ЕООД гр. Г.Оряховица, справка от инспектор Т.Г., характеристична справка, показанията на свидетелите А. С., Е. Д. М., Е. Д. М., Ф. и Г..

2

От изложеното съдът приема за безспорно доказано извършеното от обв. М. Ш. М. – на 06.04.2022 година в град Свищов ,на публично място,на улицата ,пред магазин за хранителни стоки на ул.“П“,без повод и причина ,отправял обиди спрямо А. Ф. С. ,на висок глас ,няколко пъти му казал „че устата му прилича на „путка“,псувал го, нанесъл му удари с отворена длан по тилната област на шията и удари с два юмрука в областта на гърдите на А.

Ф. С. с ЕГН **********, като А. Ф. С. паднал на земята, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди -изразил е явното си неуважение към обществото, установените правивила и норми на поведение, личността и достойнството на А. Ф. С. с ЕГН **********.

Обв. М. е причинил лека телесна повреда на св. А. С., изразяваща се в нанесени му удари с отворена длан по тилната област на шията и с два юмрука в областта на гърдите, вследствие на което му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания.

Изпълнителното деяние на престъплението се квалифицира по чл. 131 ал. 1 т.

12 пр. 1 от НК – причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди, тъй като с извършеното деяние едновременно с пряко целения резултат – причиняване на лека телесна повреда /при пряк умисъл/ е настъпил и допълнително целения резултат /при евентуален умисъл/ - засегнати са в груба форма обществените порядки, пренебрегвайки нормите на морала и човешката личност на пострадалото лице. Макар обв. М. да съзнавал, че с действията си освен целения от него резултат да нанесе побой на св. С., той щял да предизвика и друг такъв, а именно да наруши обществения ред и да изрази явно неуважение към обществото и към личността на пострадалия, не се отказал. Същият на публично място – на улицата , пред магазин за хранителни стоки на ул.“П“ , в присъствието на други лица, нанесъл горепосочените удари върху св. С.. В Постановление № 2/1974г. на ВС е прието, че „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършването на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да бъдат квалифицарани и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл. Неоснователно се явява становището на защитата на подсъдимия, че личния мотив изключвал хулиганските подбуди и деянието било несъставомерно. Както се посочи, причиняването на телесна повреда по личен мотив не изключва квалифицирането по хулигански подбуди при евентуален умисъл, при грубо нарушаване на обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото. Обв. М. Ш. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1-ро вр. чл. 130 ал. 2 от НК.

Посоченото деяние е извършено от обв. М. Ш. М. виновно, при форма на вината - пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили отражение представи относно обективните свойства на деянието. В съзнанието на обвиняемия са намерили отражение представи относно общественоопасният характер на извършеното от него деяние и пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние.

Обвиняемият съзнателно нападнал пострадалия, за да му причини телесна повреда, нанесъл му удари в областта на шията и гърдите, в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания. С това си поведение обвиняемият целял да изрази явното си неуважение към обществото, своето пренебрежение към обществените 3 правила, нормите на морала и човешката личност.

По този начин обв. М. Ш. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 131 ал. 1 т. 12 пр. 1-ро вр. чл. 130 ал. 2 от НК.

Съдът след като взе предвид, че за извършеното престъпление се предвижда наказание – лишаване от свобода до една година или пробация, че обвиняемия е реабилитиран по осъждането по НОХД № 159/2000г. на РС Левски и се счита неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и че от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди, намира, че са налице предпоставките за прилагането на чл. 78а от НК. Обвиняемият следва да се освободи от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание – глоба.

С оглед на гореизложеното и като взе предвид материалното положение на обвиняемия - не работи, има семейство, мотива – влошени отношения със св. С. заради уведомяването на св. Е. Д. М. за думите, които обвиняемия изрекъл по отношение на него, както и установеното, че има данни, че злоупотребява с алкохол и под въздействието му става заядлив и раздраднителен /характеристична справка/, както и показанията на св. С., че „когато М. пийне, тогава е проблемен… когато ме удари беше пиян 100 %“, същевременно отчитайки и телесни увреждания, които му причинил, съдът счита, че следва да му се наложи административно наказание глоба над минимално предвидения в закона размер, съгласно чл.78а, ал.1 от НК, а именно 1200,00 /хиляда и двеста лева/ лева. Глоба в този размер, съдът счита, че е достатъчен да изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.