Решение № 604 от 14.12.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. К., 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100564 по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Хр. П., заявява, че на ***г., видно от ИЗ № ***г., ответникът е приет в Отделение по П. – Н. към „УМБАЛ П.“ АД за лечение от К.. На ***г. същият е изписан.

Към момента на изписването си, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, поради което РЗОК-С. е отказала да заплати стойността на клиничната пътека, която е в размер на 1400лв. Ответникът е с прекъснати здравноосигурителни права за периода от ***г.до настоящия момент. Тези обстоятелства се потвърждават от издадената справка от РЗОКС. с изх. № ***г.

Това било така защото, съгласно чл.2, ал.1, т.1, чл. 4,чл. 343 от НРД № ***г., НОЗК заплаща извършеното лечение само в полза на осигурените пациенти. А на основание чл. 352, ал. 1, т.2 и чл. 353, ал. 1, т.2 заплащането се извършва само в случай, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права към датата на хоспитализацията или ги възстановява към датата на дехоспитализацията. В конкретния случай ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на хоспитализацията и не ги е възстановил към датата на дехоспитализацията.

Предвид горното, пациентът следва сам да заплати стойността на клиничната пътека, по която е проведено лечението, чиято стойност е 1400лв.

В тази връзка ответникът е подписал Запис на заповед от ***г. с падеж ***г. за сумата от 1200лв. /предходната стойност на клиничната пътека/. Тъй като към датата на падежа ответникът не е заплатил дължимата сума, то на 08.12.2021г. подали заявление по чл. 417 от ГПК въз основа на което бе образувано ч.гр.д. № 3642/2021г. по описа на РС-К. и им била издадена Заповед за изпълнение № 1643/09.12.2021 г. за заплащане на сумата от 1200 1 лв. главница, ведно със законната лихва от 08.12.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, както и разноски в размер на 325лв.

В срока за възражение ответникът е подал възражение срещу издадената Заповед за изпълнение № 1643/09.12.2021г. по ч.гр.д. № 3642/2021г. по описа на РС-К., в което твърди, че не е подписвал процесната запис на заповед. Това твърдение не отговаряло на истината, доколкото същата била подписана лично от ответника.

Поради горното и на основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК в полза на ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед гореизложеното и с оглед подаденото възражение от длъжника по ч.гр.д. № 3642/2021г. по описа на РС-К. и ответник по настоящото дело, моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че им дължи сумата от 1200лв., представляваща неплатена главница по Запис на заповед от ***г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 3642/2021г. по описа на РС-К. – 08.12.2021г., до окончателното изплащане на сумите, за които суми им е издадена Заповед за изпълнение № 1643/09.12.2021г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3642/2021г. по описа на РС-К., както и да осъди ответника да им заплати направените в заповедното производство разноски в общ размер на 325лв., както и направените разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който излага следното становище:

Предявения спрямо него иск по реда на чл.415, ал. 1, във вр. с чл. 422 от ГПК е процесуално допустим, но изцяло неоснователен, като съображенията му за това са следните:

Вярно е изложеното от ищеца обстоятелство, че за периода от ***г. до ***г. е постъпил за лечение в УМБАЛ „П.“ АД.

Също е вярно твърдението, че от ***г. до настоящия момент е с прекъснати здравноосигурителни права.

Абсолютно невярно е твърдението на ищеца, че той лично е подписал процесната Запис на заповед от ***г. с падеж ***г. за сумата от 1200лв.

/хиляда и двеста лева/.

Твърди, че още с приемането му в лечебното заведение, ищецът е бил запознат със здравноосигурителния му статус, тъй кат тази информация му е служебно известна. В тази връзка ответникът не е бил запознаван с това, каква цена трябва да заплати за необходимото лечение.

Предвид гореизложеното, счита предявения от ищеца иск за напълно неоснователен и недоказан, поради което моли съда да отхвърли същия изцяло.

Претендира и съдебно деловодни разноски по настоящото дело. В съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат Р. Ж. моли съда да отхвърли предявеният иск ката неоснователен и недоказан. Представя писмени бележки по делото.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, 2 намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.дело № 3642/2021 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 418 ГПК съдът е издал заповед № 1643/09.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжника М. Ю. А. да заплати на кредитора УМБАЛ „П.“ АД – С. сумата от 1 200 лева, представляваща неизпълнено задължение по запис на заповед, издаден на *** г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.12.2021 г до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лева разноски по делото. Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение, на 09.12.2021 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца против ответника по настоящото дело, като е образувано изпълнително дело № 2022***0400223 по описа на ЧСИ Г. И., с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – С..

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника М. Ю. А., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3642/2021 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.

Видно от представения по приложеното ч.гр.дело № 3642/2021 г. по описа на Районен съд – К. в оригинал запис на заповед, издаден на ***г., ответника М. Ю. А. в качеството си на издател на записа на заповед неотменимо и безусловно се е задължил, без предявяване за плащане и без протест да заплати на УМБАЛ „П.“ АД – С., представлявано от изпълнителния директор Й.Й. сумата от 1 200 лева, с падеж *** г.

По делото не е спорно, а това се установява от ИЗ №***, че ответникът е приет в Отделение по П. – Н. към УМБАЛ „П.“ АД – С. при условията на спешен прием за лечение от К. на *** г. Страните по делото не спорят, че ответника е изписан от лечебното заведение на ***. Ответникът по делото М.

Ю. А., е с прекъснати здравни осигуровки от ***г., видно от представената справка за осигуреност по ЗЗОЛ /лист 45/.

Представена е декларация от ***г. за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури подписана от М. Ю. А.. От същата се установява, че пациента е информиран за диагнозата и характера на заболяването по Клинична пътека 39 и История на заболяването ***, съгласен е с предложените му медицински грижи и диагностични лечебни процедури „изследвания“, както и че е запознат с рисковете които съществуват във връзка с определеното му конкретно състояние /лист 12/. Представена е и декларация.за информираност и съгласие на пациента по отношение на източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване. Декларацията е подписана от М. Ю. А..

По делото е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, чието изключение оспорено от страната. От първоначалното заключение се установява, че ръкописният подпис обект на изследването, положен от името на М. Ю. А. в Запис на заповед от *** за сумата от 1 200 лева е изпълнен от М. Ю. А., ЕГН **********.

Във връзка с оспорването на заключението на съдебно - почерковата 3 експертиза на основание чл.201 от ГПК, съдът е назначил повторна съдебнопочеркова експертиза. От представения протокол №5 за извършена съдебнопочеркова експертиза, се установява, че подписа положен на Запис на заповед от ***г., приложен в оригинал по ч.гр.д. № 3642/2021 г. по описа на Районен съд – К., в бялото поле срещу „Издател“, е изпълнен от лицето М.

Ю. А., ЕГН **********. Съдът кредитира заключенията на вещите лице, тъй като същите са отговорили изчерпателно на поставените им въпроси, като по делото не се установява, че експертите са заинтересовани от изхода на правния спор или са недобросъвестни.

Гореописаната фактическа обстановка не е оспорена от страните.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът намира възражението на ответника, че не е подписал процесния запис на заповед за неоснователно. От заключенията на съдебно почерковите експертизи безспорно е установено, че подписа положен на Запис на заповед от ***г., приложен в оригинал по ч.гр.д. № 3642/2021 г. по описа на Районен съд – К., в бялото поле срещу „Издател“, е изпълнен от лицето М. Ю. А., ЕГН **********.

В производството по чл.422 от ГПК взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжника – възраженията си срещу него. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от запис на заповед, в това производство ответникът – длъжник следва да докаже с допустимите от процесуалният закон доказателствени средства, че представеният по делото запис на заповед не е редовен от външна страна. В случай, че представения запис на заповед е нередовен от външна страна, ищецът – кредитор може да се позовава на каузалната сделка, за чието обезпечение е издаден записът на заповед. Негова е доказателствената тежест да установи съществуването на вземането си по каузалното правоотношение с ответника. Право на кредитора е да предяви иска, основан на менителничните му права, но при този иск той трябва да докаже съществуването на вземането и и неговия размер. Макар и абстрактна сделка, записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума /Решение №121 от 07.2009г. на ВКС по т.д. №55/2009г., II т.о, ТК/.

Записът на заповед е строго формален правен акт и спрямо него законът поставя специфични изисквания, свеждащи се не само до писмена форма, но и да наличието на определени реквизити на акта, чието несъблюдаване води до нищожност на акта. Разпоредбата на чл.535 от Търговския закон /ТЗ/ изброява изчерпателно съществените елементи, които трябва да съдържа волеизявлението за издаване на записа на заповед. Липсата на някой от тях не опорочава акта, само в изрично посочените в чл.536 от ТЗ случаи. Приложеният по делото запис на заповед отговаря на императивните изисквания на закона за форма и съдържание, и на това основание той е действителен.

Абстрактния характер на записа на заповед не освобождава кредитора по него от необходимостта да доказва съществуването на правно основание за 4 издаване на записа на заповед и за поемането на задължението по него, като задължава длъжника по ценната книга единствено да докаже погасяване на задължението по каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед. Това е така, тъй като записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема задължение за заплащане на определена сума /Решение №102 от 25.07.2011 на ВКС по т.д. № 672/2010г., II т.о., ТК, решение № 128/23.10.2012 г. на ВКС по т.д. № 561/2011 г., II т.о., ТК и решение № 38/04.04.2013 г. на ВКС по т.д. № 1165/2011 г., I т.о., ТК/.

Спорът е концентриран върху наведеното от страните каузално правоотношение, по повод на което да е бил издаден процесният заповед на заповед.

Съгласно т. 17 от ТР ***/2013 г. на ОСГТК на ВКС при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.